Съединените американски щати най-сериозно смятат да оспорят правото върху огромен участък от Арктика, за който Русия претендира. Става дума за териториите между полуостровите Чукотка и Кольский, които Руската федерация винаги е считала за свои.

Обаче по данни на геологическата служба на САЩ, под морското дъно в Арктика са разположени близо 25% от световните запаси на нефт и природен газ. Това е достатъчно основание Америка да оспори руската собственост. Вчера по темата в интервю за USA Today е говорил главният юридически съветник на държавния секретар на САЩ Джон Белинджър.

Администрацията на Джордж Буш счита за свой приоритет най-скорошната ратификация на Конвенцията на ООН за морското право и внимателно следи действията на другите държави в Арктика, заявил е Белинджър.

Той е имал предвид Русия, която в рамките на Конвенцията заявява правата си върху 460 хил. квадратни мили в Арктика, продължение на руския континентален шелф. Белинджър е съобщил, че САЩ могат да подадат заявка за право на владение на бреговата зона в района на крайбрежието на щата Аляска, навлизаща 600 мили в Северния Ледовит океан.

За тази цел САЩ първо трябва да ратифицират Конвенцията на ООН за морското право, след което Вашингтон ще получи място на масата за преговори в международната комисия, която разглежда заявките на държавите. По думите на Белинджър, ратификацията на конвенцията се подкрепя от Пентагона, военно-морския флот, президента Буш, а също и от „американската енергетическа индустрия".

През 1920-те години СССР, Норвегия, Дания, САЩ и Канада се споразумяха да считат водата и островите в пределите на полярния сектор на държавата като част от територията на страната. По този начин Русия е получила най-големия сектор между Чукотка, Северния полюс и Кольския полуостров.

В този триъгълник с площ 1,2 млн. кв.км. са съсредоточени запаси на около 100 млрд. т. нефт, големи рибни популации, а също и Севения морски път. Този сектор е бил отбелязван на всички руски карти като територия на страната, обаче през 1997 година Москва ратифицира Конвенцията на ООН по морското право, съгласно която морските икономически граници на държавите са ограничени от 200 - милна прибрежна зона. По този начин Русия е загубила правото върху „руския триъгълник".

USA Today напомня, че след края на Студената война е възникнало съпеничество за шелфа между осемте приполярни държави: САЩ, Русия, Канада, Исландия, Норвегия, Швеция, Финландия и Дания, която контролира Гренландия. В руския сектор морски научни експедиции вече са провеждали САЩ, Норвегия, Германия и Китай. Дания мотивира претенциите си върху Северния полюс с близостта му до Гренландия, Канада доказва, че трансантарктическия хребет на Ломоносов започва от Американския континент.

Русия също се стреми да си върне сектора. Състоянието на Северния флот засега не й позволява да подкрепи арктическите си амбиции. „Няма ресурси, които не се охраняват", твърди политологът Дмитрий Евстафиев. „Необходимо е да се увеличава военно-морското присъствие на север, преди всичко надводното".

„Ако юридическия спор стигне задънена улица, значението на военното присъствие в Арктика нараства", съгласява се Иван Сафранчук от Центъра по информация за отбраната. „Северният флот се счита за най-добрия, активността му расте, но той е бил създаван за ядрено удържане, а сега задачата е друга".

Преди дни Владимир Путин призова да се укрепва военно-морския флот, а засега Москва се опитва да реши проблема в рамките на същата тази конвенция. Ако се докаже, че океанското дъно (същия този хребет на Ломоносов) е част от Сибирската континентална платформа, Русия ще получи формалното право върху „триъгълника".

Обаче съперниците надали ще спазват конвенцията в ущърб на своите икономически интереси. През 2002 година, когато Русия първа от останалите подаде заявка за „триъгълника", специалната комисия на ООН не прие аргументите й. Тогава руските граничари просто сложиха на полюса граничен стълб, под който днес плуват атомните подводници на САЩ. Руската заявка ще се гледа отново през 2009 година, но малки са шансовете тя да бъде одобрена.

В тези условия на Русия й остава да накланя на своя страна общественото мнение в света. На 24 юли от Мурманск към Северния полюс стартира експедиция под ръководството на полярния изследовател и депутат Артур Чилингаров. Днес или утре учените за пръв път ще се потопят на батискафите „Мир" под дрейфуващите ледове на Северния Ледовит океан и на дълбочина над 4 км. ще установят титанова капсула с руския флаг и послание за потомците. Чилингаров признава, че експедицията преследва не само научна, но и геополитическа цел.

Освен това Русия се опитва да разреши 40 - годишния си спор с Норвегия по повод на 155 хил.кв.км. от шелфа на Баренцево море, където се предполага, че има над 3 трилиона кубически метра газ. Наскоро Путин одобри предложението на правителството да сключи с Норвегия съглашение за разграничение на шелфа.

В случай на успех с норвежците, „остава само" руснаците да се споразумеят и с Вашингтон - главен претендент за ресурсите на „руския триъгълник". А тази задача е по-сложна от встъпването в СТО. Преди не много време заместник председателят на комитета по международни отношения на Сената на САЩ Ричард Лугар призова страната му незабавно да се присъедини към Конвенцията по морско право, за да не може Москва да си „закрепи" регионите, богати на нефт и газ. Заявлеието на Белинджър потвърждава, че това е консолидираната позиция на Вашингтон.

„Американското нефтено лоби се бои, че Русия ще получи изключителни права върху водите на Арктика. А в бъдеще в условията на растящ дефицит регионът ще се превърне в новия Близък Изток", обяснява Джон Оуенс от Уестминстърския институт. Същата е прогнозата на Дмитрий Евстафиев: „Сега американците нищо няма да правят в Арктика, те даже на Аляска замразяват добива на нефт. Но след 5-6 години те ще започнат да внасят в баланса на своите нефтени компании арктическите находища на спорния шелф. Примерът на Каспийско море показва, че този процес ще продължи не по-малко от 10 - 15 години, а ресурсна база Арктика ще стане след 25 години".

Но преди да влезе в играта, Русия трябва да определи приоритетите си, счита Евстафиев. „Как ще освояваме океана, щом градовете отвъд Полярния кръг изоставяме? Освен това остро стои проблемът с деградацията и изолзацията на Далечния ни изток, който трябва да се реши в близките 10 години. Арктика е проблем за 25 - 30 години".

По материал на РБК Daily