Ще започна по-отдалече. Английският език има две думи, с които да обозначи това, на което ние му казваме „екология": Environmentalism и Ecology. Първата се отнася до отношението към околната среда, отговорността за опазването й и да речем да се откажеш да използваш ДДТ, въпреки че току-виж забогатееш, ако изтребиш всичките малки животинки, пречещи на безценното ти жито.  Втората дума трябва да се разбира като клон на биологическата наука, също и като взаимосвързана система, а понякога дори чистота: екология на труда, екология на езика, екология на човека.

А ние българите си имаме една едничка дума, екология, а също и една определена група хора, която би искала да я превърне в мръсна обида. Тоест чувайки „еколог" общественото мнение да бърчи чело в погнуса.

Определено общественото мнение би имало известно основание, защото идеята за опазване на околната среда сега е узурпирана от клика, преследваща партийни и парични интереси. Но в случая, за който искам да говоря, става дума за група младежи с благородни стремежи.

Тези млади и активни хора, доколкото лично съм запознат с тях, не искат да спечелят рейтинг за политически избори. Те искат, както и уж всички ние искаме, да опазят запазените природни терени в България. Става дума за движението „Да спасим Иракли".

Обаче някой иска тяхната инициатива да изглежда не енвиронментализъм, а екстремизъм.     

Преувеличено? Как тогава да изтълкуваме публикациите в три наши медии? Да ме простят колегите от Стандарт, Дарик и Сега, а не са само те, може би са били подведени. Към името на всяка медия има линк с въпросната информация. Подвеждаща информация, христоматиен черен Пиар.

Читателят може да не желае да се занимава с писания, предричащи на Иракли бъдеще като Слънчев бряг 2, затова ще го улесня и ще конспектирам.

Полицаи от Несебър в специална акция са разгонили всички къмпингуващи от местността Иракли. Те са съборили палатки и са задържали тези, които не искат да се подчинят - наречени „наркомани и други младежи". Младежите незаконно са се наместили в реституираните терени около плажа.

 „Акцията е започнала около 8.30 ч сутринта. За половин час плажът е бил прочистен. Всички палатки са били съборени. Част от младежите са били задържани, тъй като са отказали да се подчинят".

Управителят на плажа на Иракли, Трайко Вангелов, е бил пребит от трима младежи.

А авторът на Стандарт се е опил от белетристичния си талант и е наподобил баталните сцени в епоса на Толстой: „Ръкопашни схватки ... поредния рунд в битката за Иракли ... меле между еколози и гардове на фирмата, която стопанисва плажа, разказаха очевидци ... полицията събори незаконния палатков лагер на сдружение "Да спасим Иракли" ... ексцесии ... окупираха ... в рамките на няколко часа те опънали близо 50 палатки с идеята да лагеруват там през цялото лято ... нахвърлили върху него с юмруци и ритници".

Да спра дотук. Ах тези лоши хулигани-еколози, които пречат на толкова добрите собственици и още по-добрите инвеститори.  

Хайде сега да дадем думата на другата страна. Говорих и с участници в събитията. А така започва писменото становище на младите еколози.  „По време на празничните почивни дни от 24 до 27 май се проведе станалото вече традиционно почистване на местността Иракли, организирано от гражданска група ‘Да спасим Иракли'".

Разбирате ли? Става дума за почистване. От снимката се вижда, че боклуци на Иракли има. Но за почистване почти не се споменава във въпросните очернящи материали.

В почистването са взели участие близо 80 души: два пъти по-малко от разпространеното от някой си сведение. Всеки е пристигнал съобразно личното си време - за ден, два или три. Със собствени средства. Желаещите да почистват са били предупредени да не разпъват палатки и да избягват табелки с надписи „частна собственост". И така, въпреки лошото време, те са нощували на плажа, със спални чували. Ето техните думи:

„В събота вечер, 26 май, представители на охранителната фирма минаха по плажа и предупредиха, че Стоян Захариев, представител на българо-швейцарската фирма ‘Суис пропъртис', е подал сигнал в полицията в Обзор относно къмпингуване на хора в частни имоти". Запомнете това име.

„Бяхме призовали всички доброволци, дошли да почистят Иракли и всички посетители на плажа да не опъват палатки. В резултат по целия плаж от мястото на съборените бунгала до Пешова колиба имаше опънати 4 палатки, повечето заради малки деца. Искахме да поставим началото на една добра практика на още по-голямо пазене на природата".

„В неделя сутрин по плажа наистина минаха 6-7 полицая, някои цивилни. Поговорихме си и с тях и те обясниха, че следят да няма напрежение между собственици и почистващи. Не е имало палатки, които да събарят, а само рутинна проверка на личните документи на доброволците. Полицията дойде почти едновременно с извозващите боклука концесионери и слухът за това, че някой бил ударил някого се разчу именно тогава. Представителят на концесионера Трайчо Вангелов нямаше видими следи от побой, беше усмихнат, а не зле настроен, както би бил след побой.

„Въпросният „пребит" Трайчо Вангелов помогна за извозването на събраните отпадъци. Група от служителите на концесионера (чието задължение е да почистват плажа) и група от доброволците натовариха заедно камиона за извозване на отпадъците. Това стана, след като той е бил вече „пребит" - в различните статии от един, трима или дори „група" еколози".

Вангелов се е притекъл на помощ, осигурявайки камион за събрания боклук, след като такава е отказана от „назначеният" от „МОСВ" да „охранява" „защитената местност" Иракли псевдо-еколог Амадеус Кръстев и „Зелени патрули". Организацията на екоактивистите настоява за уволнението на Кръстев като охраняващ зоната във връзка с множество злоупотреби, сред които и негова постройка в границите на защитената местност (!) „Те счетоха, че ще бъде изхарчен твърде много бензин, ако направят няколко курса с „личния" им джип, който между другото ежедневно и многократно преминава през целия плаж на Иракли ..."

„Разбрахме, че собствениците на земи имат разногласия за бъдещето на Иракли. Един каза, че са се разбрали за 20 % плътност на застрояване (по ТУП с такава плътност е и Слънчев бряг...), друг спомена за 30%, един счита, че трябва да се строи само от дърво, друг не беше съгласен... Общото е, че всички искат да се строи независимо от обществените интереси и не могат да отговорят на въпроса за това как ще се осъществява контрола на строителството, така че Иракли да не се превърне в Слънчев бряг, което по техните думи те не желаят да става".

И още: преди дни „сдружението с нестопанска цел" на собствениците в Иракли „гориха багажа на двама студенти от Шумен, а каквото не беше изгоряло от багажа им беше ограбено от разярена тълпа, оставена на спокойствие от полицията да се саморазправя с две двадесетгодишни момчета".

Както ми сподели участник в почистването, „много са напрегнати там хората. Като пристигнахме, случайно се разминахме с някакъв човек, който щял да ни счупи от бой, ако ни хване на парцела си".

На този войнствен фон се появява светлата личност на Стоян Захариев, който е промълвил за медиите: „Потресен съм от случилото се". Въпросният шеф на засегнатата българо-швейцарска компания „Суис пропъртис" твърди, че „началото на протеста подозрително съвпада с акцията по почистване на цялата местност, инициирана от собственика". Подозренията му вероятно са свързани плановете за строеж на безценното природно място: досами брега неговата компания трябваше да вдигне като начало 16 двуетажни къщи и над 50 апартамента, а след това в съседство и още два ваканционни комплекса. Все още нищо не е построено, но инвеститорът вече е разпродал доста апартаменти и къщи „на зелено", като срокът за нанасяне на новите собственици трябваше да е това лято. Но екоактивистите надигнаха глас.

Обаче както споделиха очевидци, „на 26ти вечерта дойдоха двама души и ни казаха, че Захариев заповядал да се махнем". Какво е правото на този Захариев да заповядва?

Сега ще се опитам да изляза от възмутителния, но все пак отделен случай на погазване на гражданска инициатива и тоталитарен тип очерняне на действията на неудобните, и да обобщя. Мога да кажа, че от началото на развитието на европейската икономическа мисъл в икономиката присъства идеята за опазване на природата и за екология, да го кажем с нашата думичка. Да оставим настрана Маркс, който заявява, че всяко производство е отчуждаване на природата. Британецът Алфред Маршал в края на XIX век в своя основен труд „Принципи на икономиката" обръща повече внимание на това как съхранената природа в селските райони и парковете в градовете са полезни за икономическото и нравствено развитие на населението на страната, отколкото на прочутите кръстосващи се криви на търсене и предлагане. Европейците са го прочели. На нашите бизнесмени не им е стигнало време.   

Тази Европа, към която толкова се стремяхме, би наградила младежите, които искат да почистят плажа, и би санкционирала най-строго онези, които искат да правят див бизнес в охраняваната природна територия. Разбира се, също така би компенсирала и собствениците.

Но в никакъв случай инвеститорите, които на своя глава, знаейки, че мястото е конфликтно, са направили своите три де химери и на тази основа са продавали апартаменти за много пари.

Как ще се свърши цялата свада около Иракли? Припомням си една притча, идваща някъде от Предна Азия. Две жени се препирали чие е детето и с отрочето се явили пред справедливия цар. Той пък взел соломоново решение (нали бил Соломон) и предложил детето да се разреже на две части и на всяка жена да се даде по половинка. Майката, разбира се, отказала, решила детето да отиде в нейната съперница, но да е живо. По това ще разберем кой е истинският собственик на Иракли: младите хора, които искат да е красиво и чисто по природен, а не мутробароков начин, или онези, които разпространяват мръсна информация за тях. В притчата детето е присъдено на истинската майка.