„Големите болници ще са с бюджетен чадър" е водещото заглавие на „Дневник"

Левицата намери начин да избегне участието си в евентуална приватизация на болничните заведения. На конгреса си в събота социалистите гласуваха 28-те областни и петте университетски болници да бъдат напълно държавни структури и да изгубят статута си на търговски дружества. Сега собствеността на областните е разпределена между държавата и градовете в съотношение 51:49%.

Съдбата на останалите над 200 общински болници се оставя в ръцете на кметовете - те трябва да преценят дали да ги продават, да ги преструктурират в центрове за долекуване, или пък да ги подпомагат финансово, за да осигурят здравни грижи на населението от регионите си. Това ще стане след приемането на националната здравна стратегия и ще бъде съобразено с националната здравна карта, която подготви здравното министерство. В нея се определя от колко лекари и болници имат нужда отделните райони. Болниците, които останат, ще се финансират от здравната каса, т.е. ще оцелеят само ако имат пациенти. А кметовете трябва да решат дали искат и могат ли да издържат общинска клиника.

"Ние не можем да си позволим повече да правим търговия със здравето на хората. Болниците стават държавни и там няма да може да се връщат пациенти", заяви депутатът от БСП Кирил Добрев пред Би Ти Ви в понеделник. Той обаче не обясни по какъв закон ще се регистрират бъдещите изцяло държавни лечебни заведения. Въпросът тепърва ще се обсъжда, поясни д-р Ива Станкова, депутат от лявата партия. Според нея идеята на промяната е да се осигури двойно финансиране на болниците - веднъж за извършена медицинска дейност от здравната каса и втори път за учебната дейност, за да се задържат преподавателите в медицинските университети.

На практика и сега държавата субсидира болниците, на които е принципал, като им плаща всяка година дълговете. Според експерти обаче това е в нарушение на конституцията и Закона за защита на конкуренцията, защото парите се отпускат избирателно само на някои търговски дружества в зависимост от собствеността им. С отнемането на статута им на търговски дружества и прехвърлянето им към някоя от държавните институции (бел.ред. - подобно на правителствена болница, която е собственост на Министерския съвет), държавата ще се ангажира с покриването на всичките им разходи и на практика вече няма да се говори за дългове. Засега не е ясно предвижда ли се някакъв контролен механизъм, който да следи харчовете на заведенията.

Мениджърите на повечето болници обаче не са сигурни, че промяната ще доведе до подобряване на финансовото им състояние. Те се базират на обстоятелството, че и в момента областните и университетските здравни заведения са държавни според собствеността си, но министерството им отпуска много малко пари за дейностите, които поръчва, недофинансирани са и клиничните пътеки, по които плаща здравната каса. Според председателя на Асоциацията на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров прекият резултат ще е в отнемането и на относителната свобода на болничните ръководства да взимат управленски решения, като ще се увеличи администрирането. По думите му и в момента нито един мениджърски план не може да се осъществи без разрешение от здравното министерство. Димитров даде пример с Европейския съюз, където държавата финансира обучението в университетските болници, без да се интересува дали са частни или държавни. След като БСП иска да върне старото бюджетиране, нека го направи, но нали досега 10 години се борихме то да се промени, коментира той. На друго мнение е проф. Генчо Начев, директор на болница "Св. Екатерина", според когото промяната ще има ефект, защото министерството ще може да доплаща за дейности, които не се покриват от здравната каса - за високотехнологичните изследвания и за учебно-преподавателската дейност.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов заяви в понеделник, че въпросът е много сериозен и не може да има еднозначен коментар. В България е приет осигурителен модел и да се говори за одържавяване на болници е несериозно, смята той. По думите му е необходима цялостна стратегия за здравния сектор. Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Борислав Китов (БНС) коментира, че социалистите всеки ден изпращат противоречиви послания към обществото. Той припомни, че преди седмица е предложил в здравната комисия подобна промяна на статута на университетските болници, но депутатите от левицата са я отхвърлили. Китов смята, че лишаването на областните и университетските болници от статута им на търговски дружества много прилича на национализация.

Зам.-председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов смята, че при това положение, дори и да бъдат приватизирани общинските болници, те заедно с частните няма да могат да се конкурират с държавните, в които ще се изсипват пари. Той изрази и опасението, че, от друга страна, отнемането на статута на търговски дружества може да доведе до поставяне на таван на заплатите в одържавените заведения и до лишаването им от специалисти. Решението болниците да станат държавни и хората в тях да са на държавни заплати връща системата "Семашко", която доникъде няма да ни доведе, коментира доц. Атанас Щерев от НДСВ. "Каква конкуренция може да има между държавни предприятия? Там, където има чиновници, веднага светва червена лампа за корупционни практики", коментира той. Според него подобен подход е израз на липса на идеи. Не виждам какъв проблем в здравеопазването ще реши промяната на собствеността на университетските и областните болници, не ми е ясно и как ще ги регистрират - като фондации или като кооперации, коментира и д-р Стойчо Кацаров, бивш зам.-министър на здравеопазването.

Председателят на Асоциацията на частните болници д-р Стайко Спиридонов пък е на мнение, че решението е справедливо, защото гарантира, че хората, които не могат да си доплащат, ще имат осигурен достъп до лечение. Този подход обаче трябва да бъде съпътстван от отпускането на приватизацията на общинските болници, посочи той.

БСП одобри и повишаването на здравната вноска от 6 на 7% през следващата година. То е предвидено в националната здравна стратегия на министър Радослав Гайдарски. Премиерът Сергей Станишев нареди стратегията да се приеме бързо, но тя все още не е съгласувана с коалиционните партньори, като очакванията са те да я отхвърлят. Условието за увеличението на "данък здраве" е то да стане за сметка на намаляване на цялостната осигурителна тежест през 2008 г.

„Пламен Орешарски: Няма да печатаме пари", е водещото заглавие на „Дума"

Сега не е подходящо време за стачки в средата на годината, когато вече е и процедурата за Бюджет 2008. Няма да има увеличение на заплатите на никого до края на годината извън 10 % от 1 юли в рамките на това правителство. Това заяви вчера министърът на финансите Пламен Орешарски на среща с представители на 72 социални дома в сградата на КНСБ. На нея Мария Темелкова, председател на Федерацията на държавните служители към КНСБ заяви, че социалните работници са на дъното и трябва нещо да се направи да се повишат доходите им.

Имам искания за 1 милиард и 200 хиляди лева за увеличение на заплати - от "Пирогов", от учителите, от горските работници, от вас, ще има и други. Ние може да вдигнем всички заплати, да печатаме пари и в един момент ще се случи това, което се случи 1996-1997 г., категоричен бе министърът. Няма термин "да възцарим социална справедливост". Съобразно нашите възможности от 1 юли се вдигат заплатите на държавните служители, каквито сте и вие с 10%, допълни той.

Орешарски се обърна към социалното министерство да си актуализира нормативната уредба. Не може да се изплащат средства за безработица както през 1999 г., когато тя е била 18%, а сега е 8%. В България има професия безработен, а в това време има търсене на работна ръка. Много фирми искат от нас да внесем работници, защото има липса в много сфери. Социалните програми трябва да бъдат ревизирани и пазарът на труда да стане гъвкав, подчерта Орешарски.

Той припомни, че в България заплатите действително са най-ниски в сравнение с ЕС, но за периода 2001-2007 г. са нараснали с 15%, докато ръстът на икономиката е 10 на сто.

От своя страна лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов заяви, че спешно трябва да се състави работна група и да се водят преговори между социалното и финансовото министерство и синдикатите, за да могат социалните работници, които имат изключително тежък труд поне малко да надигнат глави с повишаване на доходите си. Той апелира и към присъстващите да не чакат само синдикатите да им свършат работата, а и те да настояват за правата си като граждани, които работят за държавата.

След срещата стана ясно, че днес социалните работници във Враца излизат на едночасов протест. В петък ще ги последват колегите им от Сливен, а до другата седмица всички ще имат готовност и за протестни ефективни стачни действия. Хората ще изразяват протеста си пред сградите на регионалните областни и общински управи.

„Исканията за заплати надхвърлиха 1 млрд. лв.", отбелязва вестникът

В Министерството на финансите са постъпили искания за увеличение на заплатите в различни сектори за 1.2 млрд. лв., съобщи в понеделник министърът на финансите Пламен Орешарски. Като цяло в България доходите са ниски, но такова увеличение се планира при подготовката на бюджета за следващата година, а юни е най-неподходящият момент за протести, коментира той в централата на КНСБ по повод напрежението в здравеопазването, образованието, горския сектор и социалната сфера.

"Това, че само тези сектори протестират, не значи, че онези, които мълчат, са будали. Вдигнем ли заплатите на една категория, останалите също ще поискат и ще бъдат прави", каза Орешарски пред събралите се социални работници. Единственото възможно увеличение е от 1 юли с 10%, както е записано в бюджета, повтори той и припомни, че ръководителите на бюджетните звена имат възможност да увеличат заплатите при преструктуриране на персонала. Тази възможност ще се запази и догодина.

Докато през 2001 г. в публичния сектор са били заети 368 хил. души, сега броят им вече е 500 хил., а догодина се очаква да станат 550 хил., сочат официалните данни. Това означава, че планираният ръст на разходите за сектора отива главно за увеличение на щатовете, а не за увеличение на заплатите, допълни Орешарски. В отговор на подвиквания от залата, че доходите в България са по-ниски, отколкото в Румъния, министърът каза: "Там числеността на публичния сектор не расте така бързо, а продуктивността е 1.5 пъти по-висока."

Същевременно заплатите на администрацията се формират от бизнеса, който се задъхва от липсата на работна ръка, напомни министърът. Затова ведомството ще окаже натиск за преструктуриране на програмите за заетост. "Не можем да имаме същите програми, каквито сме прилагали през 1999 г., когато безработицата е била много по-голяма", коментира Орешарски. Той припомни, че през следващите години ще има нужда от разрастване и гъвкавост на пазара на труда. "Не можем да си позволим да плащаме на безработни, а в същото време да внасяме работници от чужбина", посочи Орешарски.

Министърът призова синдикалистите да не се подвеждат по общата тенденция за протести. Той припомни, че алтернативата е "да се пусне печатницата на пари". "Номинално доходите ще растат, но покупателната способност ще става все по-ниска. За няколко месеца може и да си осигурим спокойствие, но бързо ще последва това, което се случи през 1997 г.", каза Орешарски.

Лидерът на КНСБ Желязко Христов се солидаризира с идеята, че исканията за ръст на доходите трябва да се поставят при подготовката на бюджета за следващата година, а не в средата на текущата. Той обяви, че от 2008 г. отказва да подкрепя подобен подход, но припомни, че за днес пред Министерския съвет е насрочен митингът на работещите в горското стопанство, а в сряда е стачката на "Пирогов".

„Четирима банкери връщат 7 милиона", информира „Стандарт"

7 милиона лева ще трябва да върнат четирима от бившите шефове на фалиралата Агробизнесбанк. На толкова възлизат щетите, нанесени на трезора от Христо Александров, Гинко Ализотов, Петър Нейчев и Деню Каназирски. Присъдата бе произнесена от пловдивските окръжни магистрати вчера. Освен че отнесоха парична санкция, бившите банкери ще лежат и в затвора. Христо Александров отива зад решетките за 3 години и половина, а останалите - за по 4 г. Те бяха признати за виновни за сключване на 53 неизгодни сделки за отпускане на необезпечени кредити в периода от юли 1993 г. до декември 1995 г. Единствено петият обвиняем Христо Данов бе признат за невинен по повдигнатите му обвинения. Магистратите установиха, че той е отпускал кредити за фирми от Военно-промишления комплекс, които почти изцяло са погасили задълженията си. По кредитите, отпускани от другите подсъдими обаче не е имало никакви плащания. Прокурор Пенка Богданова заяви, че ще протестира оправдателната присъда на Христо Данов. След огласяването на наказанията петимата подсъдими отказаха коментар. Присъдата може да се обжалва в 15 дневен срок пред Апелативния съд.

„Осъдиха четирима бивши банкери", съобщава и „Дума"

Ексбанкерът Христо Данов получи оправдателна присъда от Пловдивския окръжен съд по повдигнатите срещу него обвинения, че като изпълнителен директор на "Агробизнесбанк" е отпуснал необезпечени кредити и е причинил щети на държавата. По 4 години затвор получиха другите трима бивши изпълнителни директори на банката Петър Нейчев, Деню Каназирски и Гинко Ализотов. Три години и половина е присъдата на ексбанкера Христо Александров, като от нея се приспада задържането му под стража и времето, през което е бил под домашен арест, за реално изтърпяване на наказание затвор остават няколко месеца. Александров има и друга ефективна присъда от 10 години заради присвояване на средства в полза на свои фирми.

Съдът постанови четиримата да заплатят парични обезщетения за нанесените щети от раздадените необезпечени кредити за периода от 1993 до 1995 г. Присъдата подлежи на обжалване в 15 дневен срок. Прокурор Пенка Богданова заяви, че ще протестира оправдателната присъда на Христо Данов. Петимата подсъдими отказаха коментар. Банкерите бяха обвинени в безстопанственост и нанесени щети на банката в размер на 22 милиарда стари лева. Те са раздали кредити без обезпечение и в големи размери на фирми и търговски дружества, част от които са били тяхна собственост.

След като изпадна в тежко финансово положение, "Агробизнесбанк" бе закупена за 1 лев от Българската народна банка през 1995 г., мярка, която тогава се приложи за първи път в България. След това през 1997 г. банката бе обявена в несъстоятелност и окончателно ликвидирана.

„10 млн. лв. изтичали от "Кремиковци" всеки месец", четем в „Труд"

Държавата да направи проверка дали "Кремиковци" се източва и да се ревизират сключените досега сделки. Това поиска вчера шефът на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. По данни на синдикатите около 10 млн. лв. месечно се губят от комбината.

Месечната оперативна печалба на комбината според синдикатите е 6-10 млн. лева, а годишната 70-80 млн. лева. Това според тях означавало, че комбинатът има пари за заплати. Според Яначков чистата средна заплата в "Кремиковци" е около 500 лева.

„След публикация на "Новинар": "Кремиковци" на прокурор - трови ни", е водещото заглавие на изданието

Срещу металургичния комбинат "Кремиковци" ще бъде образувано наказателно производство по чл. 352 от Наказателния кодекс - за замърсяване на околната среда. От Софийската градска прокуратура съобщиха, че първоначалната проверка, която беше образувана по публикация на "Новинар" за това, че комбинатът трови въздуха над София, е показала, че има данни за извършено престъпление. За него законът предвижда затвор до пет години. Разследването ще се води от районната прокуратура.

В началото на тази година "Новинар" съобщи, че комбинатът е закупил силно канцерогенен железен концентрат, с който трови въздуха в столицата и покрайнините. Веществото се използва за обоготяване на желязната руда. "Не сме използвали такъв железен концентрат", казаха както тогава, така и вчера от "Кремиковци". Според техните вътрешни измервания концентратът, с който работят, не е опасен. От прокуратурата обаче смятат, че апаратурата, с която комбинатът прави измервания за замърсяване, не отговарят на изискванията и данните от тях не могат да се приемат за достоверни. Обвинителите от градската прокуратура разполагат с анализи, според които в атмосферния въздух в последните две години е имало повишена концентрация на фини прахови частици, с което са нарушени нормите за опазване на човешкото здраве. През 2006 г. пък прахът, оловото, серният диоксид, азотните оксиди, въглеродният окис и др. са били в концентрация от 2 до 4 пъти над нормата. "Това е постоянното състояние на "Кремиковци" в последните години, смятат още от прокуратурата.

Очевидно има доказателства за нарушения, сега става ясно, че всичко, което сме казвали досега,е истина, заяви председателят на екосдружение "Кремиковци" Цветан Цветанов. От комбината пък обясниха, че все още не са уведомени за разследването срещу тях и затова не искат да коментират.

Междувременно синдикатите поискаха министерствата на икономиката и на финансите и съответните контролни органи да направят проверка дали "Кремиковци" не се източва, като се направи ревизия на сключените досега сделки. Около 10 милиона лева месечно се губят, съобщи вчера председателят на синдикалната федерация "Металици" към КНСБ в "Кремиковци" Васил Яначков. Месечната оперативна печалба на "Кремиковци" средно би трябвало да бъде около 6-10 милиона лева, а годишната - 70-80 милиона лева. Това според синдикатите означава, че комбинатът има пари за заплати. Синдикатите искат също и цялостна проверка на условията на труд в комбината, както и на спазването на екологичното законодателство.

„Черноморието се пренастройва за румънски туристи и бизнесмени", отбелязва „Дневник"

Хотелиери и ресторантьори по черноморското крайбрежие трескаво се опитват да се нагодят в невъзможно кратки срокове към неочаквания нов фактор за летния сезон - румънските гости. Засега те нямат и надеждна ориентация за това колко души приблизително да очакват, но за всеки случай започнаха да вдигат цените за нощувки и храна.

От една страна, според проучване, направено по поръчка на Агенцията за правителствени стратегии в Румъния, България е сред най-непривлекателните дестинации за туристите от северната ни съседка. От друга, прогноза на Националното сдружение на туристическите агенции в Румъния посочва 250-300 хиляди потенциални гости за сезона. Реалността вероятно ще се окаже доста по-скромна - румънците предпочитат почивка през уикенда, отколкото по-дълъг престой.

Свръхочакванията се появиха през май, когато по румънски данни само за четири седмици общо 40 хил. туристи са пресекли границата в посока българското Черноморие. Сред основните предимства на курортите ни съседите сочат реновираната и модерна база, качеството на обслужването и сравнително ниските цени на нощувките и допълнителните услуги. За дълъг уикенд в края на април и началото на май (т.е. все още извън активния сезон) румънците плащаха между 110 и 120 евро на човек. По данни на туроператорските компании след това офертите на хотелиерите за румънския пазар са скочили няколко пъти.

Най-силна е промяната в Златни пясъци, където преди месец и половина част от хотелиерите в комплекса свалиха цените до 10 евро за нощувка със закуска. Въпреки юнското поскъпване очакванията на едноименното туристическо дружество са за около 10 процента ръст на румънците през следващите четири месеца. "Румънският пазар е късен и по тази причина прогнозите не могат да бъдат точни", каза пресаташето на компанията Ирина Угринска. Според Иван Василев, управител на туроператорската компания "Клуб Магелан", най-сериозното повишение на цените за румънски туристи е именно за краткосрочните престои. "Пазарът го позволява, тъй като търсенето е насочено предимно към висококатегорийната база на първа линия, където цените по принцип са високи", каза Василев. Според него основно изискване на румънците е и обслужването по системата "ол инклузив". "Попаднат ли на подобна оферта, цената почти няма значение", каза още управителят на "Клуб Магелан".

В "Албена" АД прилагат различна пазарна политика и посочват, че от Златни пясъци през май са опитали да правят дъмпинг, от който в крайна сметка не печели никой. "Както ние, така и партньорите ни туроператори работим с изравнени цени за българския, руския и румънския пазар, каза Маргита Тодорова, търговски директор на компанията. И според нея румънците търсят предимно хотелите от първа линия с "ол инклузив", но различното тук е интересът към потенциала в корпоративни пътувания на големите румънски компании. По информация на отдел "Маркетинг и продажби" в курорта само "Водафон - Румъния", е заявила провеждане на семинари в 13 поредни седмици. "За разлика от други курорти Албена няма проблем с кадрите, които да обслужват румънския контингент, твърди Соня Стойчева, директор продажби в комплекса. През последните три години ние редовно вземаме на стаж по около 100 студенти от университета по туризъм в Букурещ. След влизането на страната ни в ЕС няма никакви пречки и за назначаването им на работа при нас."

Вярната посока тепърва напипват и ресторантьорите. Те сочат, че за разлика от организираните германски и британски гости румънските туристи са сред най-добрите клиенти и харчат определено повече. По Северното Черноморие, в Балчик и Каварна започнаха да отпечатват специални менюта на румънски език. Някои пробваха през празничните майски дни рязко да вдигнат цените, но опитът се оказа неуспешен.

"В сегашния си вариант цените на храненето и нощувките у нас са приемливи за румънските туристи, тъй като са близо два пъти по-ниски от тези в северната ни съседка", каза Валентин Спасов. Той е собственик на компанията "Лагард" за производство на френски хлябове и кроасани и верига ресторанти и кафе-сладкарници във Варна и курорта Златни пясъци. Според него поскъпването в заведенията е тенденция, започнала преди година. "Само цената на продуктите се е повишила за последните 12 месеца с не по-малко от 25%", твърди Спасов. Той допълва, че поскъпване над сегашните нива ще наруши пазарното равновесие и ще прогони клиенти, в това число и румънски.

Макар по качество на предлаганата почивка да е изостанала с няколко обиколки, конкуренцията в Румъния не спи. В началото на май независимо от очакванията броят на румънските гости бе по-малък в сравнение с дошлите за Великден. Като причина за спада тогава бе посочена светкавичната пазарна реакция на румънските хотелиери. "След като по Великден хотелите им останаха почти празни, румънците намалиха цените и това даде резултат, каза доц. д-р Марин Нешков, председател на Варненската туристическа камера. Нашето предимство остава фактът, че румънците имат по-висок стандарт от нас и цените тук са им изгодни", допълва Нешков.

„Метрото спира в мол под земята" , четем в „Стандарт"

София скоро ще глези жителите си като европейци. Столичното метро ще спира направо в нов подземен мол. Така директно от влакчетата софиянци ще се озовават в огромен комплекс с маркови магазини, кафенета и ресторанти.

Огромни изкопи пресичат столичния квартал "Младост". Те определено създават неудобства на хората от района. Крепи ги мисълта, че само след две години ще пътуват за 7 минути до центъра. Столичното метро пълзи бавно, но постоянно по трасето, което ще свърже сърцето на столицата с един от най-големите жилищни комплекси. 2009 г. е крайният срок, в който трябва да се пуснат трите метростанции в "Младост". Дотогава обаче има вариант влакчетата да тръгнат до станцията на "Интерпред". А тя е вече готова.

Столичното метро ще спира в мол под земята. Огромният подземен комплекс с магазини ще бъде в "Младост". Така станцията до бившия магазин "Деница" ще има топла връзка, по която хората да стигат под земята до бъдещия мол в квартала. Проектът е предложение на двама столични съветници. Идеята е тунелът да се изгради от частен инвеститор. Вече има заявен интерес, съобщи арх. Борислав Богданов, който е един от вносителите на проекта. Той обясни, че ако градският парламент приеме предложението, ще бъде обявен конкурс за фирма инвеститор. Тя ще получи отстъпено право за строеж, срещу което ще стопанисва подземните обекти. В топлата връзка ще има също магазини, кафенета, а може и ателиета за услуги.

Сега пред "Деница" има вече една строяща се сграда, която е проектирана за търговски и офис център. До нея на калкан ще се вдигнат още две. Трите здания ще оформят поредния мол в София. В "Младост" все още няма подобен комплекс, каза пък Станимир Зашев, който заедно с колегата си защитава проекта. Нашето предложение се включва в големия план за усвояване на подземните пространства в столицата, допълни арх. Богданов. Той не е мащабен, но все от някъде трябва да се тръгне, смята съветникът от "Гергьовден".

Голямо подземно пространство за обществено ползване ще има и под Ларгото, разказа шефът на столичния метрополитен Стоян Братоев. Тунели и ниши ще свържат двата подлеза на Президентството и на хотел "Шератон". Под земя ще може да се стигне от бившия Партиен дом до Булбанк. Паркинг на три етажа до метростанцията ще прибира колите на служителите от многобройните държавни институции. В центъра също кипи мащабно строителство. Японците малко се забавиха заради дълбачката, но вече и те влизат в график, допълни Братоев. Цялостната идея е станциите в центъра и тези в "Младост" да се пуснат едновременно в края на 2009 г. Има вариант влакчетата да тръгнат и само до "Интерпред", ако се забави финансирането на трасето до "Младост".

„Корупцията като математика: В България спад от 2.5% би донесъл по 800 долара на глава от населението", четем в "Дневник"

Четирима учени огласиха формула, която показва математическата зависимост между нивото на корупцията и качеството н живота в дадена страна. Тя позволява да се въведе количествена оценка на корупцията и доказва емпиричното наблюдение, че колкото по-бедна е една страна, толкова по-корумпирана е тя, толкова по-нисък е икономическият й растеж и чуждестранните инвестиции. Според един от авторите, ако корупцията в България се намали само с 2.5 на сто, доходите на всеки гражданин могат да се повишат с 800 долара на година.

Преди седмица президентът Георги Първанов си пожела повече американски инвестиции, а Джордж Буш му отговори с настояване за повече реформи и призова: "Където видите корупция, да я изкоренявате."

Зависимостта между прозрачността на управлението и потока чужди инвестиции, икономическия растеж и жизнения стандарт в една държава е наблюдавана отдавна, но по-скоро не аналитично, а количествено. Проблемът, разбира се, е как да се измери корупцията, която по дефиниция е скрита. Четирима изследователи от Центъра по полимерни изследвания на Бостънския университет - Пламен Иванов (ст.н.с. към Института по физика на твърдото тяло към БАН), Юджийн Стенли - професор по физика, доцент Борис Подобник (от Загребското училище по икономика и мениджмънт, Хърватия) и Джия Шао, докторант, са установили математическа зависимост, която позволява да се определи очакваното ниво на корупция и така да се оцени дали равнището й в дадена държава е повече или по-малко от средното*.

Формулата

Авторите анализират данните на различни страни за брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, събирани от Международния валутен фонд, и ги сравняват с Индекса за възприятие на корупцията (КИ), определян всяка година от неправителствената организация "Трансперънси интернешънал".

Този индекс се изчислява на базата на независими изследвания на повече от десет международни институции чрез консултации с местни и чужди анализатори и експерти и социологически проучвания сред гражданите и бизнеса. В индекса, обхващащ 163 страни, най-ниското ниво на корупция се обозначава с 10 , а 1 е за най-високото.

Като съпоставят данните за корупционния индекс и БВП, четиримата учени установяват, че има повтаряща се и стабилна корелация между тези две величини. Съотношението между тях се подчинява на степенен закон и може да се опише от формулата

КИ~ (БВП) n

Тоест корупционният индекс е пропорционален на стойността на БВП на глава от населението на степен N.

Екипът проектира данните на различен брой страни - между 90 и 155 за периода 2001-2005 г., и установява, че средната стойност на величината N е сравнително стабилна - 0.27, като варира между 0.29 и 0.24. Тази средна стойност те наричат очаквана степен на корупция.

Така истински корумпирани са страните, в които не просто корупционният индекс е висок, а съотношението между него и БВП излиза извън рамките на очакваната степен на корупция. Това позволява да се сравнява корупцията в страни с различна икономическа активност, подчертават авторите на изследването.

Пред "Дневник" доктор Пламен Иванов обяснява: "Ние така или иначе предполагахме, че има връзка между икономика и корупция. Дори ако попитате някого на улицата в България, и той ще ви каже, че в по-бедните държави корупцията е по-висока. Новото тук е, че въвеждаме количествен измерител на тази връзка. Вече можем с висока степен на точност да сравняваме корупцията между две страни със сходен доход на глава от населението, както и такива, които имат много нисък и много висок БВП."

Доказателството

Тази зависимост изглежда универсална за всички държави независимо от социалната система, доходите, географското положение и типа икономика, казва доктор Иванов. Екипът на Бостънския университет е тествал многократно формулата с различни показатели. "Изследвахме различни подмножества от държави. Проверихме данните и за различни години в интервала 2001-2005 г. и дори назад - от 1990 до 2000 г. Анализираме държави с доход до 800 долара на глава от населението или такива с 20 000 долара.

Формулираната зависимост се запазва стабилна", обобщават авторите на доклада. По-важното е, че съотношението е вярно дори когато корупционният индекс на "Трансперънси интернешънал" се замени с данните от индекса на корупция, изчисляван от Световната банка. Формулата работи независимо какви методи се използват, за да се мери корупцията, подчертават авторите.

Пламен Иванов прогнозира, че вероятно ще има много хора, настроени скептично към откритието, особено от средите на икономистите. "Все пак изглежда така - явяват се едни физици и предлагат някаква формула, която да отговори на въпрос, отдавна дебатиран в икономическите среди", казва той. И веднага подчертава, че в съвременната наука зоните на интерес на отделните клонове често се сливат и дори припокриват. Според него това вероятно не е последната дума по въпроса, а само първата стъпка от дебата.

Изводите

"Съотношението ясно показва, че колкото по-корумпирана е една държава, толкова по-бедна е тя. Или това, че бедните държави са непрозрачни. Все още не знаем кой от тези два фактора е първичният", тълкува резултатите Пламен Иванов.

Изследването извежда също математически, че страни с висока корупция имат нисък, дори незначителен икономически растеж. Пряката зависимост между прозрачност и икономически ръст остава валидна за различни времеви периоди.

Екипът на Бостънския университет установява и силна зависимост между нивото на корупция и чуждите инвестиции. Авторите използват в изследването си данните за американските инвестиции в други страни с мотива, че САЩ са сред основните източници на чужди инвестиции и че американският закон държи инвеститорите отговорни за участие в корупционни практики в чужбина.

По-слабо корумпираните страни от различни континенти са получили повече американски инвестиции на глава от населението от по-непрозрачните, отчитат анализаторите. Според данните им тази пропорция е независима от конкретното ниво на корупция или от БВП на конкретната държава.

Къде е България

Според анализираните данни корупцията в България не е далеч от очакваното ниво. Сравнена с други източноевропейски страни например, България е значително по-прозрачна от Румъния или Полша.

Според доктор Иванов обаче най-важният извод от изследването е възможността да се измерва пряко икономическият ефект от непрозрачното управление. "Докато слушаме политическите дебати на тази тема, корупция си остава абстрактно понятие. След като сме установили пряка математическа зависимост, можем буквално да изчислим цената на корупцията. За България например ограничаването й само с 2.5 процента ще се отрази с повишаване на доходите на всеки гражданин с около 800 долара повече в края на годината. Така темата става съвсем лична, а не абстрактна", обобщава Иванов. По думите му, ако българинът осъзнае тази връзка, той ще е много по-непримирим към корупцията в каквато и форма да е тя.

„София - най-евтиният град в Европа", извежда на първа страница „Новинар"

Софиянци често се оплакват от поскъпването на живота. Жителите на столицата обаче много ще се учудят, ако разберат, че градът им е най-евтиният в Европа! Става въпрос обаче за разходите за живот, които правят чужденците, живеещи в София.

Тези данни са взети от изследване, направено през март т.г. от британската консултантска фирма за човешки ресурси "Мърсър". Тя е проучила какви са разходите за живот в 143 големи града на шест континента, като е взела за основа стандарта в Ню Йорк. Пресметнато е било съдържанието на потребителската кошница, съдържаща над 200 показателя (наеми, храна, транспорт, облекло, домакински потреби и развлечения). На тази база София е на 108-о място с коефициент 72,5. Това означава, че ако една чуждестранна фирма изпрати свой служител на работа в столицата на България, трябва да му предвиди допълнително възнаграждение в размер 72,5% от заплатата на колегите му в Ню Йорк.

Колкото и да е странно, има мегаполиси в Третия свят, където животът е по-скъп от този в София. Например най-големият град в Камерун - Дуала, е на 24-о място в класацията. Сенегалската столица Дакар пък е 33-а. Зимбабвийската столица Хараре обаче направо е била изключена от класацията т.г., тъй като инфлацията в страната е достигнала 3714%.

Макар да е в долната половина на списъка на "Мърсър", София е доста по-скъп град в сравнение например с Асунсион, който за пета година е в дъното на таблицата. В столицата на Парагвай разходите за живот на чужденците са едва наполовина на тези, които се правят в Ню Йорк.

За втора поредна година най-скъпият град в Европа и в света е Москва. Там чужденците трябва да харчат за ежедневните си разходи с 34,4% повече, отколкото в Ню Йорк. Отгоре на всичко животът в руската столица поскъпва. През 2006 г. коефициентът на "Мърсър" за Москва е бил само 123,9. Като причина за поскъпването на живота се сочи ревалоризацията (повишаването на курса) на рублата спрямо долара, съчетано с непрекъснато повишаващите се наеми.

Подобни фактори са довели до изкачването на Лондон на второ място в класацията с коефициент 126,3. През 2006 г. британската столица е била едва пета в света по скъпотия.

Повишаването на курса на еврото и другите основни европейски валути увеличи и разходите за живот в много мегаполиси на Стария континент. Шест техни представители са в челната десетка на "Мърсър". Освен това тази година Милано, Париж, Дъблин и Виена са се качили с две позиции в класацията съответно до 11-о, 13-о, 16-о и 19-о място. Рим и Хелзинки са се преместили с три места нагоре до 18-а и 22-ра позиция. А Стокхолм, Амстердам, Мадрид, Атина, Барселона и Братислава са скочили поне с десетина места съответно до №23, 25, 26, 29, 31 и 32.

Животът в далекоизточните градове също излиза доста солено за чужденците. Сеул е на трета позиция с коефициент 122,4, Токио - четвърти с 122,1, а пети е Хонконг с 119,4. Японският град Осака е станал малко по-приемлив за чужденците, като вече е на осмо място със 108,4. През 2006 г. той бе на шеста позиция.

За сметка на това поради поевтиняването на долара американските градове са отстъпили доста назад. Самият Ню Йорк, който е база за сравнение, е паднал от 10-о място м.г. до 15-о т.г.

Докато средните разходи за живот в изследваните градове горе-долу се уеднаквяват, при отделните категории има доста големи разминавания. Най-скъпо излиза да се наеме луксозен двустаен немебелиран апартамент в Токио. Там за това удоволствие трябва да се плаща по 2110 лири стерлинги (3120 евро) месечно. В южноафриканския град Йоханесбург наемът на такова жилище струва едва 490 лири (725 евро). За чаша кафе в Москва чужденецът ще трябва да се бръкне за 3,14 лири (4,6 евро), а в Буенос Айрес тя излиза под една лира.