Изключително трудно е да се предвидят движенията на националните валути. През последните години трейдърите се придържаха към една ключова взаимовръзка. Колкото по-високи са лихвените нива в страната, толкова по-силна е валутата й - инвеститорите търсят по-високата възвращаемост от лихвите.

Трейдърите трябва да преосмислят това, пише Financial Times. Валутните пазари може би са поели по пътя на големи промени. Валутите на страните, които намаляват лихвените си нива, могат да бъдат „наградени" и с по-висок разменен курс.

Моделът, в който валутите се засилваха щом централните банки вдигаха лихвата и поевтиняваха, щом монетарната политика биваше охлабвана, бе до голяма степен верен до миналата година, когато понижението на лихвите от Федералният резерв на САЩ прати долара на рекордно дъно.

Обаче екстремното понижаване на лихвата с цели 0.75 базови пункта досега не доведе до по-значително отслабване на долара. Главният валутен стратег на UBS Мансур Мохи-удин казва: „Инвеститорите започват да се питат дали централните банки, които проактивно намаляват лихвите за да засилят икономическия ръст, няма да видят и рали за техните валути, а тези (централни банки), които не го правят, няма да видят валутите си отслабнали".

Между другото анализатори считат, че „ястребовият" тон, с който ЕЦБ говори през миналата седмица (понижението на лихвите в еврозоната било само „добро пожелание" без връзка с реалността), може да навреди на евро. Специалист от Commerzbank твърди "Те са като капсулирани и това ще навреди на икономиката".

Последният път, когато валутите са се държали в обратна пропорционалност спрямо решенията за лихвите, е било времето след дотком балона през 2001 и 2002.

Обаче в периода между 2003 до 2007, бумът на световната икономика, свързан с ниска волатилност на пазарите и предсказуеми промени на лихвените нива, инвеститорите бяха насърчавани да поемат нарастващ риск. На валутните пазари това доведе до предпочитания към кери трейда, в който закупуването на по-рискови но по-лихвоносни валути се финансираше чрез продажба на валута от страна с по-ниска лихва.

Само че глобалният кредитен недостиг постави много по-висока оценка на избягването на риска. Според Мохи-удин все още не се е стигнало до преобръщане на сегашната положителна корелация между лихвени нива и валути, но добавя: „Сега все още не сме там, където бяхме през 2001, но пазарите не изглеждат далеч от тази точка".