"Признаха си: Язовири удавили Мизия", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Комисия доказа - скъсани стени отприщили потопа
Жестокото подозрение се потвърди. Шараните в Мизия не са паднали от небето. Както "Стандарт" писа веднага след трагедията, те са довлечени от голямата вълна, удавила града след скъсване на стените на два язовира. Водата е изкопала огромен кратер пред един от тях. "Скъсана стена на яз. "Стубел" е причина за потопа, който отнесе Мизия на 1 август", заяви пред "Стандарт" кметът на града д-р Виолин Крушовенски.
Прочети още от в. "Стандарт"

"ДКЕВР: Нова цена на тока от 1 октомври" четем на първа страница във в. "Монитор"
От 1 октомври трябва да има нова цена на тока. Какъв ще е нейният размер и нейното евентуално увеличение, можем да разберем в средата на септември. Това обяви вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Боян Боев.
Той посочи, че регулаторът още няма отговор от Европейската комисия относно писмото със съмнения за нерегламентирана държавна помощ по отношение на дългосрочните договори с ВЕИ производители и с двата американски ТЕЦ-а „AES Марица Изток 1" и „Контурглобал Марица Изток 3". ДКЕВР обаче очаква отговора на Брюксел по жалбите, за да може да вземе „акуратно решение" на създалата се ситуация, обясни Боев.
Според него, ако ЕК подкрепи жалбите и предложенията на регулатора, може и да не се говори за някакво увеличение. По неофициална информация стремежът е, ако има скок на цената, той да не надхвърля 5 на сто.
По повод решението на съда за отмяна на 20-процентната такса за върху цената на тока от вятърни и слънчеви централи, председателят на регулатора каза, че е предвидено събиране на таксата в по-малък обем. Решението ни заварва с ресурс от 80 млн. лева в бюджетната сметка, чакаме указания от Министерство на финансите къде да ги прехвърлим, според постановление на МС ние само администрираме тези суми, посочи Боев.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Текстилната компания "Аглика" открива своя фабрика в САЩ", пише в. "Капитал Daily"
Българската текстилна компания "Аглика" отваря своя фабрика в САЩ - в град Ларго, Флорида, съобщи за "Капитал дейли" маркетинг директорът Елица Петкова. Инвестицията от 10 млн. долара е за производство на дигитално напечатани текстилни изделия. Технологията за брандиране върху хавлиен плат е създадена от инженерите на "Аглика" и е патентована. От две години тя е внедрена в производство.

Американската Aglika LLC ще заработи на 1 септември. Работата й ще се ръководи от България, в момента в САЩ са командировани двама инженери. "Единият от собствениците на "Аглика трейд" - Мая Петкова, също ще остане там няколко месеца до задвижването на проекта. Привлекли сме като маркетинг консултант Дейвид Кампочиано, който доскоро е работил като вицепрезидент на компанията за луксозни химикалки и писалки Senator", обясни Елица Петкова.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Руските санкции не будят особена тревога", пише в. „24 часа"
Експортът за Москва е 2,6% от общия износ на България през 2013 г.
Забраната на вноса на селскостопанска продукция и храни в Русия от страни, които са въвели икономически санкции спрямо нея, няма да засегне в значителна степен българската икономика. От публикувания списък със забранени стоки, както и от анализ на външнотърговските данни може да се каже, че отделни браншове и фирми ще изнесат тежестта на санкциите. И то ако приемем, че няма начин да ги заобиколят. Като цяло обаче няма големи основания за тревога.
В действителност Русия не е първостепенна дестинация за българския износ. Износът за Москва представлява 2,6% (1,1 млрд. лв.) от общия износ на страната ни през 2013 г., като тежестта му не се изменя значително през последните пет години. Според стандартната международна външнотърговска класификация (SITC) на сегмента "Храни и живи животни" се падат 59 млн. лв. от тази сума - 5,5% от износа на България за Русия и 1,2% от общия ни износ на храни и живи животни.
Прочети още от в. „24 часа"

"Цената на вътрешния дълг започна сериозно да се вдига" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Честите емисии на държавни ценни книжа и нестабилната политическа ситуация доведоха до очакван резултат - оскъпяване на вътрешния дълг. Финансовото министерство вчера пласира 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) за 50 милиона лева при значително по-висока доходност от предходните емисии. Постигнатият резултат показва, че инвеститорите запазват интерес към емисиите на вътрешен дълг, но при по-лоши параметри за държавата.

2.46% е средната годишна доходност (лихвата, която трябва да плати държавата) за пуснатите вчера ДЦК. Това е четвъртата поред продажба на 5-годишни ДЦК за тази година, като предходните търгове приключиха с по-ниска доходност. През януари инвеститорите закупиха 5-годишни ДЦК с номинал 50 милиона лева при средна годишна доходност от 2.18%. На последвалите два търга през април и юни за същия обем книжа доходността падна на 1.89% и 1.8%.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Проф. Близнашки: Твърде млад съм, за да съм бил съветник на Тодор Живков" е заглавиe от в. "Труд"
Обществените очаквания са огромни, защото идваме на власт след едногодишно протестиране срещу едно управление, чиято основна характеристика беше дефицитът на легитимност. Това заяви в интервю за БНТ министър-председателят в служебното правителство проф. Георги Близнашки.
Даниел Чипев, директор на Дирекция "Информация": Г-н Близнашки, когато влязохте на "Дондуков"-1, към Вашето правителство се създадоха свръх очаквания да подготвите изборите, да дадете импулс за реформи, да подготвите ново законодателство, да върнете, дори, доверието в институциите, което беше изчерпано. Не е ли това свръхзадача само за два месеца?
Проф. Георги Близнашки, министър-председател: Да, наистина би могло да се разглежда амбициозната линия на нашите заявки, на нашия приоритет и задача като една свръхамбициозна задача, но истината е, че обществените очаквания са огромни, защото, в крайна сметка, ние идваме на власт след едногодишни протести срещу едно управление, чиято основна характеристика беше дефицитът на легитимност. От тази гледна точка съвсем естествено е нашето правителство да си постави по-амбициозни цели и задачи, защото ние, най-напред, трябва да стабилизираме страната преди да сме в състояние да произведем едни нормални избори. В този смисъл не мисля, че нещата са преобърнати наопаки и ние имаме ясното съзнание, че изборите са основната ни задача, но заедно с това не можем да оставим нещата на самотек, тъй като се натрупаха множество кризисни явления от различни сфери на обществения живот.
Прочети още от в. "Труд"

"Най-субсидираните производители на тютюн", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Години наред българските политици, най-вече тези от ДПС, мотивират предоставянето на субсидии за тютюн с факта, че те са необходими на около 50 хил. бедни фермери, които нямат алтернатива за заетост. Оказва се, че съществена порция от държавната дотация, която тази година беше 119 млн. лв., се концентрира в 20 фирми, които всъщност дори не са най-големите производители на тютюн.

Ето и числата: 11 млн. лв. отиват в 20 компании, т.е. 10% от субсидиите са концентрирани в шепа фирми. В тях осигурените лица са едва 280, т.е. половин процент от заетите в сектора. Макар да няма официална информация колко общо са получателите на субсидии, от официално изявление на бившия зам.-министър на земеделието Бюрхан Абазов от май тази година излиза, че подадените заявления са общо 42 хиляди.

И за капак - част от 20-те фирми са свързани помежду си, а половината от тях не попадат в топ 20 на производителите на тютюн, класирани по приходи за 2013 г.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„България пак кротко чака вторичния шок от руското ембарго", пише в. "Сега"
Европейският съюз, САЩ и Русия влизат в търговска война, но това изглежда не притеснява особено България. Първите реакции у нас, след като Москва обяви едногодишно засега ембарго върху вноса на почти всички основни групи храни от страните, наложили й санкции заради политиката към Украйна, бяха на облекчение и на успокоение. Защото страната ни, някога един от големите износители на храни за бившия Съветски съюз, сега на практика липсва на този пазар и родните земеделски стоки там са по-скоро екзотика. Но вторичният ефект от това ембарго може да се окаже много по-дълбок и дори опустошителен за някои отрасли от селското ни стопанство. Този вторичен ефект ще дойде на фона на данните за продължаващо пропадане на българския износ към така наречените трети страни, сред които попада и Русия, както и на опасността да последват нови санкции и контрасанкции, които да обхванат не само храните.
Прочети още от в. "Сега"

"Кризата сви търсенето на малки магазини", четем във в. "Монитор"
Сривът в потребителското търсене и конкуренцията на моловете доведоха до свиване на търсенето на малки магазини с площ до 40 квадрата в провинцията, научи „Монитор". В някои от големите областни градове за последните 5 години средните нива на наемите в сегмента да паднали над 2 пъти, сочи справка в имотните сайтове.
Спрямо август 2009 г. исканите наеми в Русе са 2,7 пъти по-ниски.
Там сега офертите варират от 140 до 600 лв. Най-евтиното предложение е за магазин от 20 кв. м в търговски комплекс в кв. „Здравец". Максималният наем се иска за партерно помещение от 40 квадрата, разположено в кооперация, намираща се между 2 хипермаркета в дунавския град.
Втори по поевтиняване от 2,4 пъти за периода след август 2009 г. е Плевен, като сега там наемодателите искат от бъдещите си клиенти от 80 до 600 лв. Максималното предложение е за 34 кв. м в широкия център на града.
Трети по спад на наемите на малките магазини за последната петилетка е Велико Търново. Там отчетеното понижение е 2,3 пъти и сега офертите са в много широки граници от 60 до 700 евро. Най-високата е за магазин от 36 квадрата в идеалния център на старата ни столица.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Порожанов и Искров с общо писмо до ЕК за КТБ", пише в. „24 часа"
Ако започне предсрочно изплащане на гарантираните влогове от Корпоративна търговска банка, оздравяването й може да се окаже невъзможно. Това се казва в съвместно писмо на на министъра на финансите Румен Порожанов и на управителя на БНБ Иван Искров до Джонатан Фол, генерален директор на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги" на Европейската комисия, съобщи Дарик.
Писмото е отговор на въпросите, зададени от Фол във връзка със състоянието на групата около Корпоративна търговска банка. Искров и Порожанов уточняват, че парите на вложителите до 100 000 евро са гарантирани от българското законодателство, но ако изплащането им започне преди да е ясен цялостният анализ за състоянието на банката, това може да направи оздравяването й невъзможно, защото ще изгуби голяма част от вложителите си.
От писмото става ясно, че "Креди Агрикол България" вече е преименувана на "Търговска банка Виктория". Това намерение бе изразено от Иван Искров още в началото на процедурата по специален надзор, за да се направи ясно разграничение от френската банкова група.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Няма пари за ремонти на "Тракия"", пише в. "Стандарт"
Най-разбитите отсечки от магистрала "Тракия" няма да бъдат ремонтирани и през тази година. Причината е в липсата на достатъчно пари, обясни пътният шеф инж. Лазар Лазаров, който заемаше поста до миналата година и беше възстановен на поста от вицепремиера Екатерина Захариева. В момента се прави анализ на всички сключени договори, които трябваше да се финансират с пари от хазната или държавни заеми. Обществените поръчки са за близо 700 млн. лв., а отпуснатите пари са значително по-малко, обясни пътният шеф. Затова и агенцията ще предпочете да разплати тези договори, които са забавени през годината или пък приключват през следващите месеци, вместо да стартира нови необезпечени дейности. 100 млн. лв. за ремонт на около 50-те километра на "Тракия" в региона на Пазарджик и на Пловдив са твърде много, обясни Лазаров. 2 млн. лв. на километър за кърпене при тази финансова ситуация е немислимо, каза новият пътен шеф.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Троянският кон на Москва" пише в. „Труд"
В края на миналия месец унгарският премиер Виктор Орбан обяви в реч, произнесена в Трансилвания, че правителството му скъсва с либералната демокрация. Неговите думи отекнаха на Запад, а защитниците му настояха, че Орбан отхвърля единствено онова, което нарича "либерално разбиране за обществото", а именно безмилостен капитализъм и егоистичен индивидуализъм. Ала министър-председателят на Унгария даде ясен знак, че приключва и с политическия либерализъм и акцента му върху отчетността.
И най-важното, прегръщайки "нелибералната демокрация", термин, употребен за пръв път от журналиста Фарийд Закария във "Форин Афеърс" през 1997 г., той даде да се разбере коя страна е избрал в новата геополитическа и идеологическа битка между Русия и Запада. Орбан прие модела на Путин на популистко лидерство и неограничавана изпълнителна власт, базирани върху агресивния национализъм. По-рано тази година Русия даде на Унгария огромен заем. Москва вече получава политическа възвръщаемост от инвестицията си.
Прочети още от в. „Труд"