Добивите от основни зърнени култури в България през тази година вероятно ще са по-слаби от миналогодишните, сочат последните прогнози на Европейската комисия.

Земеделският мониторинг, който институцията изготвя ежемесечно, се казва, че периодът от началото на септември до 15 март е бил най-влажният за страната, откакто събира данни от 1975 г. насам. Валежите са надхвърлили средните норми с между 50 и 90% в северната част на страната, а в Южна България на места са били до 2,5 пъти над обичайните. Метеорологичната обстановка доведе до значително по-трудно отичане на дъждовната вода и застояването ѝ на някои места, пише fermera.bg.

Страната ни е и сред тези, частично засегнати от измръзвания през зимния сезон, заедно с Румъния, Унгария и Полша. Щетите, обаче, се очаква да са ограничени, за разлика от някои райони в Северна и Източна Украйна и Южна Русия. Там рязкото спадане на температурите бе съчетано с незначителна снежна покривка до средата на януари и слаборазвити насаждения, поради недостатъчните валежи през есента.

Пшеница

Очакваните средни добиви от пшеницата за предстоящото лято са около 394 кг./декар, което е с 5,8% под реализираните през 2014 г. Стойността все пак остава с половин процент над средната за страната през последните 5 години - 392 кг./декар. България е на 18-о място по очаквана производителност при културата от 26 страни-членки, за които има данни.

Най-висока е тя в Ирландия - 888 кг./дка, Холандия - 885 кг./дка, Белгия - 866 кг./дка и Великобритания - 808 кг./дка., а най-ниска в Португалия - 158 кг./дка, Гърция - 284 кг./дка и Испания - 313 кг./дка. Прогнозите са, че съседна Румъния ще реализира средно 327 кг./дка. За EС като цяло, прогнозата спада с 5% до 555 кг./дка, но е с 13 кг. над петгодишната средна.

За 5 производителки се прогнозира ръст в добивите, докато спад се очаква в 21. Най-силно повишение Комисията счита, че ще има в Хърватия - 15,5%, и Латвия - близо 7%. С близо една пета вероятно ще се свият добивите в Словакия, следвана от Естония - с 14,3%, и Португалия - с 13,8%. Количествата на декар в най-големия производител в Общността - Франция, се оценяват на 721 кг., което представлява спад от 2% спрямо миналата година, но с близо 3% над средните за последните 5 години нива.

Очакванията са, че добивите в Германия ще се свият с цели 11,7% до 764 кг. за декар, колкото са и средните от 2010 до 2014 г. Докладът обхваща и други страни от черноморския и средиземноморския регион, като показателят за Украйна се влошава с 10,6% до 360 кг./дка, докато този за Турция отчита сходно изменение, но в противоположна посока.

Царевица

Според доклада, страната ни ще отчете най-големия спад в добивите от царевица - с 16% до 573 кг./дка., от 17 страни-членки, за които има данни. На този фон, количествата остават с 2% по-високи от регистрираните в периода 2010-2014 г. Само за Румъния прогнозите са по-ниски - 408 кг., като спадат с 9,4%.

Комисията залага ръст в шест страни, като най-отчетлив е в Белгия (7%), Холандия (5,5%) и Чехия (5,1%). Най-големият производител на континента - Франция, вероятно ще понижи добивите си с 2,8% до 912 кг за декар царевица.

Производството на декар в Украйна отчита прогнозен ръст от 3,3% до 622 кг. Това идва на фона на информацията от началото на седмицата, че Китай е ускорил вноса на суровината от този доставчик над четири пъти, доближавайки го все повече по значимост до САЩ.

Слънчоглед

Добивите на слънчоглед в България, която е сред основните световни износителки, за 2015 г. се оценяват на 225 кг./дка, което е с 6,4% под събраното количество за изминалата реколта. Въпреки това, то те са близо 6% по-високи от средната петгодишна стойност. Едва в 3 от 13 страни, за които е изготвена прогноза, се счита, че производството на единица площ ще нарасне през тази година - Чехия, Хърватия и Унгария. С близо 28% по-малко са заложените количества в Португалия, а с 21,7% - в Гърция.

Оценките за Франция почти съвпадат с реалните данни от 2014 г., докато при друг от големите глобални производители - Румъния, се очаква спад от близо 17% до 177 кг./дка. Показателят за целия ЕС отстъпва с 5,2% на годишна база.