Репортер от американската телевизия попитал сътрудник на Белия дом за отношенията между Русия и Запада. Ефирното време било малко и журналистът помолил да му бъде отговорено с една дума.

- Как ще характеризирате отношенията между САЩ и Русия?
- Добри.
Но продуцентът изведнъж видял, че има още малко време и попитал репортера да запише и отговор с две думи.
- С две думи, как ще характеризирате отношенията между Русия и САЩ?
- Не добри (Not good).
 
Разбира се, това е само анекдот, но той отразява какво се случи в действителност. А защо се е случи именно така? Все едно да се опиташ да определиш кой - мъжът или жената - е виновен за семейния скандал. Обикновено и двамата са виновни и изглежда това е справедливо и в този случай.

САЩ под управлението на Джордж Буш действаше в едностранен порядък, при това по такъв начин, че Русия задължително не трябваше да остане доволна. Когато САЩ нанесе удар по талибаните в Афганистан, се предполагаше, че Русия трябва да подкрепи тази акция, защото САЩ прави това, което руснаците са се опитвали да правят сами. В същото време битуваше мнение, че дори и Москва и да възрази (както това се случи по отношение на американската акция в Ирак), то това няма да има голямо значение, тъй като Русия е загубила силата си. Тя можеше да противодейства на САЩ с малко неща. Разочарована от падането си от Олимпа на свръхдържавите, Русия трябваше тихо да страда унизена.

Ако президентът Путин е направил нещо за Русия, това е връщането на вярата на страната в себе си. Разбира се, тази задача щеше да е невъзможна без удвояване и даже утрояване на цените на енергоносителите. Високата цена на нефта позволи на Русия да си плати дълговете, да осигури ежегоден ръст на БВП от 7%, а също и да съкрати процента от населението, живеещо под чертата на бедността, от 33% до по-малко от 17%. Тези средства помогнаха на Путин да увеличи разходите си за отбрана. Нека и да не успя окончателно да умиротвори Чечня, но бунтовниците вече не доминират в новините.

За разлика от САЩ, които заседнаха в Ирак и Афганистан, обезпокоени от отслабването на долара и чудовищния дефицит по търговския баланс, руските войски не напускаха територията на страната си (макар и да не минава без вътрешни скандали, например гаври с новобранците), рублата укрепва, възниква гигантско положително салдо в търговията - подобна платформа би искал да има веки кандидат за президент.

Сега руските лидери са достатъчно уверени, за да признаят, че в годините на управлението на Елцин са се чувствали унижени. Губернаторът на Санкт-Петербург Валентина Матвиенко каза: „Колко години чувствахме, че нещо с нас не е наред, другите ни казваха как да живеем и къде да отидем. Но ние преодоляхме комплекса за непълноценност". По нейните думи, сега Русия изпитва уважение към себе си.

Обаче самоутвърждавайки се, Русия минава допустимите граници. Външният свят вижда поведението на Русия като прекалено провокационно и ожесточено. Това даже накара някои поддръжници на Русия да си зададат въпроса, съответства ли тази страна на критериите за членство в „голямата осморка". Цяла серия от събития се възприема като „нецивилизовани" акции, при които всесилието на закона се е трансформирало в закон в ръцете на управляващите. В резултат се усилват общите опасения относно по-нататъшния курс на Русия. Безусловно във всеки спор има две страни. Но как може да се игнорират контрактите и да се заграбва собствеността в Dutch Shell и BP (даже ако това е свързано с връщане на руските природни ресурси)? Изглежда, това доказва, че Русия още не е готова да играе по правилата на G8.

В светлината на казаното се рисуват мрачни перспективи. Разбира се, световните лидери винаги могат да поднесат изненада. Кой би могъл да си представи, че Путин и Буш ще станат близки приятели? Но към ноември 2008 година практически във всяка страна, влизаща в голямата осмица, ръководителят или ще е съвършено нов, или към това време ще е провел на поста си по-малко от две години. Възможно е това да е добра новина. И все пак, тъй като практически всички новоизбрани лидери на Запада гледат на Русия и на Путин по-критично от предшествениците си, напрежението между Изтока и Запада ще се усили. Освен това голяма е вероятността приемниците на Буш и Путин да решат да провеждат по-твърда линия по отношение Русия и САЩ съответно.

И на двете страни им трябват не просто държавни глави, а хора, способни да бъдат лидери. Само тогава ще се появи шанс отговорът, който репортерът ще получи за отношенията Изток - Запад, да бъде: Не добри, но се подобряват.

Материалът е превод с малки съкращения на статия на Маршал Голдман, публикувана в „Независимая газета". Голдман е заместник директор на центъра Дейвис за руски и евроазиатски изследвания на Харвардския университет, професор, скоро ще излезе книгата му „Нефт, Путин и власт".