Наближаващата смяна на властта в Кремъл привлича вниманието на чужденците, които правят бизнес с Русия - твърди „Независимая Газета". Така например миналия четвъртък в швейцарската столица Берн се е провело заседание на Съвета по сътрудничество между Русия и Швейцария. Банкери „частно" са обсъждали „възможните пертурбации" при предаването на президентските пълномощия от Владимир Путин на Дмитрий Медведев и свързаните с това перспективи за бягство на руски капитали зад граница, в това число в банки в Швейцария и Лихтенщайн.

Организаторите на събитието в Берн са положили максимум усилия, за да спазят „политкоректност". Отправен е призив към швейцарските медии да намалят „излишно острите" си критики към Русия. Вместо гвоздей на програмата да стане изказването на Егор Гайдар от Института на икономиката на преходния период, заради сложните отношения на Гайдар с Кремъл, било е акцентирано на речта на Константин Косачев, ръководител на международния отдел на Държавната дума.

Косачев е изтъкнал, че Путин е първият след Петър Велики руски лидер, който при слизането си от висок пост не е предаден на анатема. (Все пак в Швейцария не е станало дума, че Ленин, Сталин и Брежнев са били критикувани, но само когато са отминали години от масово оплакваната им смърт).

На лекцията на Егор Гайдар са дошли три или четири пъти повече слушатели. Гайдар не е бръкнал в темата Медведев - Путин, а е представил доклад за състоянието на руската икономика и световните перспективи. Както е известно, Гайдар твърди, че икономиката на Русия постепенно се диверсифицира, зависимостта от износа на енергийни ресурси и метали намалява - но не може да се подценява влиянието на износа на суровини. Забавянето на световната икономика ще бъде свързано със затруднения на суровинния пазар и властите в Русия трябва своевременно да се настроят към това, включително да приемат непопулярни мерки като съкращение на бюджетните разходи, в т.ч. на социалните.

Всичко щяло да мине в политкоректен тон, само че бивш швейцарски парламентарист задал на Гадар два неудобни въпроса: защо Москва се отказва от такова „завоевание на демокрацията" като изборността на губернаторите, и защо бившият премиер Михаил Касянов не е бил допуснат до изборите. Отговорът на Гайдар поразил цялото събрание: „Мене ли питате? Днес ми съобщиха, че у нас с демокрацията всичко е наред. Тази сутрин арестуваха дъщеря ми точно затова, че тя протестираше срещу тези нередности, които споменахте ..." Заседанието завършва при бурни аплодисменти на пожеланието към Гайдар възможно най-бързо да освободят дъщеря му от ареста.

След края на заседанието в частни разговори швейцарските банкери са казали на руските журналисти, че внимателно следят развоя на събитията в руската политика и икономика. В това число те очакват възможно увеличение на притока на руски капитали, ако предаването на властта от Путин към Медведев бъде свързано с някакви сътресения. Банкер от Цюрих е заявил, че анализатори в много швейцарски банки оценяват такива рискове и ако техните специализирани познания не са достатъчни, привличат се външни специалисти.

Банкер от Лихтенщайн, помолил за анонимност, е разказал, че много банки в Швейцария и Лихтенщайн или са създали вече, или разработват, департаменти за работа с Русия и източна Европа. Не всяка банка е готова да работи с действащи или бивши политици. „Ако потенциален клиент се е докоснал до политиката, дори и като депутат в местен парламент, ще откажа да му открия сметка в нашата банка. В същото време има банки, които са създали специални департаменти за работа с подобни клиенти" - пояснил е банкерът от Лихтенщайн.

Впрочем руските капитали досега формирали само 15% от оборота на банката му и основните клиенти остават от Германия. През последната половин година интересът на руснаците е намалял. Тъй като паричните транзакции на богатите руснаци стават известни на Централната банка, в този период на смяна на властта руснаците предпочитат да не внасят пари в Лихтенщайн и Швейцария, за да не бъдат обвинени в нелоялност към Москва.

За отбелязване е, че руската централна банка регистрира ръст на паричните преводи в Швейцария за второто полугодие на 2007. За цялата минала година преведените от руснаци суми в Швейцария са $2.586 милиарда, като почти половината от тази сума е преведена през третото тримесечие.

По данни на руския почетен консул в Лихтенщайн, ежегодно 10 хиляди руснаци посещават тази малка алпийска държава. За разлика от Швейцария, в Лихтенщайн няма летище, нито пък ски курорти, забележителностите не са много. Може да се предположи, че освен ако не са любители на събирането на ягоди по алпийските поляни, руснаците пътуват натам именно заради банките - някои да проверят състоянието на сметките си, други - за да открият нови.