Ако Косово реши да обяви независимостта си от Сърбия следващия понеделник, това може да доведе до нови военни действия или да вдъхнови повече провинции и региони да се опитат и те да се превърнат в микродържави - пише днес Times.

Дипломацията на САЩ и ЕС заяви, че Косово е уникален случай. Косово е протекторат на ООН вътре в суверенна Сърбия и съдбата на провинцията няма прецеденти - опитаха се да ни убедят дипломатите. Но преговорите за съдбата на Косово нямаше да са толкова усукани, ако много страни не виждаха именно това: пример за създаването на много миниатюрни нации в проект.

Разделението има своите ползи, то е път за избягване на етническите тъкания, освобождение за малките групи сами да водят своите дела по начина, който желаят. В същото време разделението е провал от гледна точка на хармоничното съжителство.

В случая Косово крайният срок за споразумение между сърби и албанци е десети декември. Може със сигурност да се предположи, че споразумение няма да има. В Косово живеят два милиона души и 90% от тях са албанци. Те искат независимост, Сърбия не иска и да чуе за нещо подобно. Доклад за очаквания провал ще бъде вкаран в ООН. И тогава?

Едно е сигурно - ако Косово обяви едностранно независимостта си, САЩ ще ги признаят. Ако членовете са съгласни, и ЕС ще стори същото. Испания и Гърция са против, боейки се да дадат прецедент на собствените си малцинства. Но тези две страни могат да бъдат принудени.

Най-голямата въпросителна е Русия, дългогодишният приятел на Сърбия. Тя ще наложи вето на всяка резолюция за Косово. Но според САЩ и ЕС по-добре е да има резолюция с вето, вместо никаква резолюция.

Независимостта е единствената възможност за бъдещето, която албанските косовари обсъждат след конфликта през 1999 - когато сръбската войска се опитваше да изсели много от тях извън спорната провинция. Но не насилието е причина някои белгийци да искат да разделят страната си на две или шотландците да се отдалечават от Великобритания: този ход идва от желанието на собствените лидери да видят изцяло реализиран техният „национален" характер.

Те имат преимущество. Една от основните функции на държавата, защитата, може да се осигури чрез преговори и членство в по-големи съюзи. Свалянето на търговските бариери и отварянето на капиталовите пазари унищожи икономическите преимущества  да бъдеш голям.

САЩ е голямото изключение, а Индия е единственият друг голям, който се опитва да обедини много различни хора под знамето на демокрацията. Обединеното кралство пришива частите си в едно със заявени общи ценности и гласовит патриотизъм, който в очите на другите европейци изглежда като игра на кърлинг. Индия толерира регионалния феодализъм и корупцията, които са нещо нежелано.

Но мъничките проектодържави твърде лесно предполагат, че могат да вземат най-доброто от своето настояще и да го занесат в едно независимо бъдеще. Те нямат голяма възможност да установяват взаимоотношения с другите, но пък могат да опитват да го правят с тези, които им харесват.

В крайна сметка това е истината за защитата. Косово си позволява арогантността да създава собствена държава в най-провокативните условия и очаква другите да го защитават, защото не може да се защитава само. Косово е решило, че Европа не може да допусне нов конфликт в задния си двор. Сигурно е така, но Косово играе опасна игра.

На картата: Балканският полуостров през 1265 г. според Wikipedia