„Северната канара” се пропука

Нещо подобно се бе случило в Америка след голямата криза на 1929 година. За Northern Rock случаят е катастрофа. За останалите (от нас) е белязан краят на лесните пари.

Тези евтини пари, които бяха гориво за сектора на недвижимите имоти и на поглъщанията през последните години, постепенно бяха закривани от политиката на Bank of England за вдигане на лихвите. Но тези, които решиха да плащат кредитите си, теглейки нови задължения, лесно се справиха със ситуацията на икономическо затягане. След като британската централна банка спусна парашута на Northern Rock, рефинансирането в бъдеще ще стане много по-трудно.

Northern Rock отпускаха една пета от кредитите за нови жилища в Обединеното кралство. Те трябваше да прибягнат до Bank of England за аварийно финансиране. Властите, отговарящи за финансовите услуги, уверяват, че няма проблеми с платежоспособността на Northern Rock.

Според Bank of England, да се осигурява ликвидност на финансовите институции, изпаднали в проблеми, е въпрос на вършене на работа. Финансовият министър е дал съгласието си за подкрепата. Ако всички тези успокоителни изявления са верни, то няма опасност вложителите да загубят парите си. Обаче остава факта, че с репутацията на Northern Rock е свършено. Сигурно компанията ще бъде погълната от по-голям и по-сигурен свой конкурент.

Това не е просто историята на провала на една средна по размер британска банка. Става дума вече за сложността и възможната уязвимост на международната банкова система. Става дума за прекомерния кредит, който е бил отпуснат по целия свят, като банките са замервали с пари кредиторите, без да си дават сметка за възможния риск. Да се надяваме, че с това няма да започне да се пише историята за по-обхватно икономическо забавяне.

Проблемите на Northern Rock не се коренят във Великобритания, те започват в САЩ. Т.нар. „вторични" ипотеки са евфемизъм. Това са ипотеки, дадени на хора, които носят кредитен риск. Банките са отпуснали тези кредити и след това са ги продали на други финансови институции, които незнайно защо са се съгласили да купят, без да разбират какви рискове са свързани с това.

Цените на жилищата в САЩ започнаха да падат, длъжниците спряха да си плащат вноските и цената на кредитите се срина. Някои от купувачите бяха европейски банки: германски регионални банки например вече трябваше да бъдат спасявани от поглъщания.

Интересно, че Northern Rock нямаше подобни лоши кредити. Но атмосферата на страх, възцарена в банковата общност заради припадъка на пазара, доведе до свидливост на банките към техния кеш. По-добре да си държим парите на ръка в случай, че нещо се повреди. Това бе провалът на Northern Rock. Той имаше сравнително малко клонове на централните бизнес улици и се бе разширил прекомерно бързо. Той зависеше от теглене на пари от други банки за балансиране на счетоводството. Когато пазарът започна да пресъхва, възникна проблем. Единствените, които можеха да помогнат, се намираха в Bank of England.

Защо Northern Rock не предотвратиха това? Две са причините. Едната е, че не сме виждали опашка за теглене на влогове пред британска банка от 1970те. Малко банкери са достатъчно възрастни, че да си спомнят. Втората е, че връзките между различните банки по глобуса станаха толкова преплетени и сложни, че никой не знае къде ще се пукне, ако се чукне в единия край на света.

Втората част от историята е глобалният кредитен гуляй. Лихвените нива бяха твърде ниски, в някои страни под процента на инфлация, няколко години наред. Така че имаше смисъл да се теглят парични кредити, като парите на практика бяха безплатни и можеха да се вложат в недвижима собственост, хедж фондове, частни инвестиционни фондове, в каквото си пожелаеш. В добавка в Китай и Близкия Изток се натрупаха големи спестявания и тамошните хора тръгнаха из света в търсене на жилищна плячка.

В Британия последиците бяха две: цените на активите се изстреляха нагоре, особено на имотите. Второ, условията за отпускане на кредити, и отново най-вече за недвижими имоти, станаха особено разпуснати. Двете се подхранваха взаимно: ако цените на активите се вдигат нагоре, хората не се замислят да теглят кредити и банките са щастливи от гаранциите на отпуснатите заеми. Кредитните карти, пъхнати под процепите на вратите и ипотеките шест пъти по-големи от месечната заплата са само върха на айсберга, умерен британски пример на глобалния феномен.

В резултат на това в САЩ и Великобритания избухна потребителска бомба. В двете страни продажбите нарастваха много по-бързо отколкото доходите, като хората теглеха кредити, за да запълнят дупката. Британците все пак малко са спестявали - американците не са го правили изобщо.

Бавно ситуацията се променя и спестяването пак идва на мода. Персоналното потребление формира близо 70% от търсенето в САЩ, малко по-малко във Великобритания и близо 60% в континентална Европа.

Следващият въпрос е дали съкращаването на разходите няма да доведе до същия рязък спад на общото търсене, който ще вкара икономиките в рецесия.

Това е крайната част от историята, не можем да знаем как ще се развият нещата. Има сериозни страхове за рецесия в САЩ и надежди, че Федералният резерв ще намали лихвените равнища в скоро време в опит да се стимулира икономиката и да се предотврати описаният по-горе сценарий.

В Европа подобни страхове са по-умерени. Много неща зависят от развоя на събитията на пазарите на жилища: в САЩ цените падат, но във Франция, Великобритания, Испания няма явни признаци за това. Така че експертите се разделят в оценката си за бъдещето. Вчера финансовите пазари бяха в паника, паднаха цените на строителни компании, ипотечни къщи, агенти недвижимо имущество - всичко свързано с недвижимите имоти. И стерлингата си изпати.

Но ние знаем за пазарите, че след като обработят негативната информация, те са склонни да възприемат и по-жизнерадостна гледна точка. Все пак обаче да не се залъгваме. Опашка за изтегляне на спестявания пред банка на икономически развита държава е голямо нещо.