Цените на аграрната продукция като царевица, пшеница и захар се изстрелват нагоре, коментира Deutsche Welle. Ако преди година тон хлебна пшеница в Германия струваше близо 100 евро, в края на 2006 тя е вече €145.

В мелницата Kampffmeyer на брега на Рейн зърното влиза в производствения процес по система от метални тръби. Пшеницата се пресява и се измива. След това тя се мели чрез много процеси. Готовото брашно се транспортира с камиони, като на ден се натоварват над 70 машини.

Още толкова камиона зърно трябва да пристигат в мелницата, за да се поддържа производствения процес. Повишаване цените на пшеницата с над 50% изисква прилагането на нова стратегия. Ако преди ценовите очаквания са били стабилни, сега промените изискват производителите да се подсигуряват, тоест да използват борсите по принципно нов начин.

В този план все по-важно става сключването на фючърсни сделки, които ще гарантират цените. Но според Харолд фон Вицке, професор по аграрна международна търговия, фючърсите имат своите недостатъци - на първо място те са скъпи, а после чрез тях може да се подсигури само определен ограничен бъдещ период.

В средносрочен период тенденцията на повишаване цените на пшеницата най-вероятно ще се запази. Според Вицке през следващото десетилетие цена от € 160 за тон хлебна пшеница ще е нещо нормално. Професорът предполага, че ще има внезапни движения на цените нагоре и надолу около средносрочната тенденция.

Впрочем и в миналото е било така. Например през 1996 цената на пшеницата изведнъж се е повишила рязко, след половин година е паднала на нормалното ниво, а още след година е поставен рекорд в ниските цени.

Има няколко причини за силните флуктоации в цените на пшеницата. На първо място, Китай и Индия се нуждаят от все повече зърно. Това зърно трябва да се отглежда на все по-големи площи.

И двете са много силни двигатели за цените. Но според професора има още нещо - покачването на цените на енергията. Сега производството на хранителни средства се конкурира с производството на биоенергия за ограничените територии.

Има разбира се и други прогнози. Според Мартин фон Лампе от Организацията за икономическо сътрудничество в Париж, употребата на пшеница за направата на биогориво и постоянно покачващата се в резултат на това цена на зърното няма да се отрази на хранителни стоки като хляб и макарони.

Потребителите нямало да усетят тези ценови движения, защото например делът на пшеницата в себестойността на хляба не е голям. „Много хлебопекари изобщо няма да променят продажната цена за крайния потребител".