Днес е Денят на Земята. В тази връзка главата на Министерството на околната среда и водите на Република България Джевдет Чакъров разпрати до медиите изявление. В края на посланието си министърът констатира, че българите не опазват околната среда.

Чакъров изтъква, че за трета поредна година изменението на климата е водеща тема на международната кампания, посветена на Деня на Земята. Ако преди години процесите на изменение на климата са изглеждали абстрактни, то „днес те се случват пред очите ни". Аномалиите на редуващи се сухи и горещи периоди с поройни валежи, предизвикващи сериозни наводнения през последните години, не отминават и България. Прогнозите са тези негативни прояви да се задълбочават.

Затова вече все повече се акцентира на необходимостта от обединяване на усилията в глобален мащаб с цел да се постигне реално забавяне на процесите на изменение на климата, пише Чакъров. Тазгодишната глобална кампания призовава държавите, бизнеса и неправителствените организации, милионите хора по света за конкретни действия.

Чакъров цитира учени, които твърдят, че ако емисиите на парникови газове не се намалят значително, ледената обвивка на Гренландия най-вероятно ще се изпари в рамките на следващите 50 години. Възможно е температурата на Земята да се увеличи средно с около 3 С° или 4 С° до 2100 г. спрямо 1990.

Според последното проучване на Галъп Интернешънъл, резултатите от което са били предоставени на МОСВ, голямата част от жителите на планетата осъзнават глобалното затопляне като сериозна заплаха. Две трети от анкетираните усещат резултатите от глобалното затопляне в района, в който живеят. 85 на сто от хората прилагат мерки за опазването на околната среда.

На традиционния въпрос „Къде сме ние", отговорът не е задоволителен, смята министърът. Според проучването, в Русия и България се наблюдава най-висок процент отговорили, че не прилагат никакви мерки - съответно 40% и 36%. В България само 21 на сто от анкетираните казват, че събират отпадъците си разделно, или пък се стараят да отделят по-малко количество отпадък. 38% пестят енергия, а 24 на сто - вода. Едва 9% предпочитат да пътуват с градския транспорт, за да опазват въздуха от замърсяване.

„Това показва, че ни чака сериозна работа за това всеки от нас да осъзнае своята отговорност за намаляването на негативните последици от измененията на климата", завършва министърът и не можем да не се съгласим с него.

Само че час след като МОСВ разпрати по електронната поща своето носещо нескрит укор към българското народонаселение послание, екоактивистът Петко Ковачев също се обърна към медиите, като хвърли камък по пейзажа на министъра. „След като министър Чакъров е толкова загрижен за промените в климата, добре е да отговори на някои конкретни въпроси".

Въпросите са седем на брой. Първият касае подкрепата на Чакъров за изграждане на АЕЦ Белене, след като няма достоверен ОВОС за избрана технология (AES-92), нито дори технически проект, съобразен с особеностите на площадката.

Вторият е защо досега МОСВ не е излязло с нито един екологичен аргумент или коментар по темата за нефтопроводите „Бургас - Александруполис" и трансбалканския AMBO? "Освен, че ще нанесат преки щети на българската природа, те способстват за нарастване дела на изкопаемите горива, които са основен източник на парникови газове".

Останалите въпроси са защо се позволява на ТЕЦ Марица изток 2 и „Брикел" да се „скатават" от екоангажименти? Защо България няма смислена и насочена към борбата с промените в климата енергийна стратегия? Защо министърът не е поставил въпросът за състоянието, ролята и дейностите на Агенцията за енергийна ефективност? Защо Чакъров дава сигнали, че подкрепя изгарянето на отпадъци в циментови инсталации, след като трябва да е наясно, че тъкмо те отделят отговорните за затоплянето „парникови газове"?

И защо министърът защитава т.нар. „национален" план за разпределяне на квотите от емисиите на парникови газове, след като би трябвало да е наясно, че всички забележки на ЕС са повече от основателни?

За да останем в официалния тон, спестихме част от „роднинско - корупционните" подробности за екологичните принципи в българската икономика, които е изтъкнал Ковачев.

Без да вземаме отношение по типично българското противоречие „министър на екологията" - „екоактивист", не можем да премълчим, че най-неразумното нещо за един министър е да обвинява населението на страната, която му е гласувала (да речем) доверие, за липсата на нещо, за което лично той е отговорен.