Ако виждате сметката си в бакалията да се покачва, вие не сте сами - пише в свой материал от днес AP. От изхранващия се с ориз фермер в Еквадор до похапващия екзотични блюда чревоугодник във Франция, хората по целия свят плащат повече за храната си.

Факторите - буря от условия - сякаш вече са добре известни: лошо време, да, но и драматични промени в световната икономика: глобализация, по-високи цени на петрола, намалели запаси от зърно, повишено търсене от новата средна класа в Китай и Индия.

Все по-често се говори за това, че бедно население все пак има и то е по-голямата част. В бедните държави има реален риск от глад. Миналата седмица сблъсъци за хляб в Египет убиха поне двама души, четирима загинаха в Камерун миналия месец, сходни бунтове за храна имаше в Буркина Фасо. В държави като Италия и Мексико (на снимката) също имаше протести заради повишени цени на базови хранителни стоки.

Абдолреза Абасиан (Abdolreza Abbassian), икономист в Междуправителствената група за зърнени култури в FAO на ООН, счита, че „не е вероятно цените на храните да се върнат на толкова ниско равнище, както бяхме свикнали".

„Ако сега сте на Хаити, освен ако правителството не субсидира консуматорите, консуматорите нямат друг избор, освен да намалят консумацията си. Това е много брутален сценарий, но така стоят нещата". В Хаити заради два пъти по-скъпата паста, много работници даже „не могат да напълнят коремите".

В Египет правителството отмени субсидиите в храни и предложи парични помощи на нуждаещите се, но планът бе замразен след взрив на обществено недоволство. „Назрява революция на бедните", казва Мохамед ел-Аскалани от протестната организация Граждани срещу високата цена на живота.

В дългосрочен период цените ще се стабилизират - е мнението на ООН. Фермерите, например в Хаити, ще произведат повече зърно както за както индустрията с биогорива, така и за храни и фураж, а цените евентуално ще се понижат. Вероятно така ще стане с пшеницата, с много повече планирани засети площи в САЩ, Канада и Европа. Но поне още десет години населението ще изпитва ефекта на по-скъпата храна.

В новина на Bloomberg от днес се посочва, че пшеницата, царевицата и соята поскъпват втори пореден ден заради спекулативно търсене, породено от по-слаби добиви във Великите равнини на САЩ, дължащи се на неблагоприятния климат. Тъй като производството изостава от търсенето, соята и царевицата най-вероятно ще продължават да поскъпват, счита специалист в Morgan Stanley.

Пшеницата доставка май на борсата в Чикаго сега струва $10.48 за бушел (488 лева за тон). За последната година цената на пшеницата почти се удвои, дори след спекулативното поевтиняване с близо 17% през миналата седмица. Поевтиняването се дължи на засилването на долара и намалелите инфлационни очаквания, а не някаква промяна във фундаментите на търсенето и предлагането, счита представителят на американската банка.

Заради инфлацията в цените на храните, правителството на Китай прилага политика на ограничаване на износа, засилване на вноса и натрупване на резерви от зърнени храни, за да може да укроти цените вътре в страната. Южна Корея и Индия обявиха, че отменят или намаляват митата върху вноса на някои хранителни стоки.

В Китай и Индия търсенето на месо и млечни продукти стабилно нараства. Само в Китай консумацията на месо на човек от населението се е увеличила с 150% от 1980 досега. Обаче нужните за фураж ресурси намират приложение също и в индустрията на биогоривата, като двата икономически сектора се конкурират и с това още повече подкрепят цените високи.

Царевицата доставка май на Чикагската борса днес струва $5.3325 за бушел (266 лева за тон). Царевицата поскъпна с 36 % през миналата година, а соята - с 71%. „Пазарът е изключително нервен и реагира и на най-беглите новини за лош климат", твърди Абасиан.

В анализите специално се изтъква, че по-скъпият петрол води до поскъпване на всичко останало по веригата - от торове през транспорт до производствени разходи в хранително-вкусовата промишленост.

В САЩ цените на храните през миналата година са се увеличили с 4%, това е най-високото темпо на поскъпване от 1990 година, а експертите от министерството на селското стопанство предвиждат още по-високи цени. Американската биоетанол - индустрия е един от главните източници на ценовите увеличения.

В Украйна и Русия срещу евентуалния недостиг на зърно в страната бяха въведени  експортни ограничения върху пшеницата, като така причиниха смущения в доставките за редица други страни. Специално в Русия правителството се бореше с поскъпването на цените чрез „убеждаване" на търговците на дребно - а подобен подход може да бъде само временно решение.

Според някои експерти, заслужава си по-бедните страни да инвестират в развитието на аграрния сектор, тъй като така те могат да се възползват от по-високите цени на пазара.

До декември 2007 година, 37 държави са изправени пред криза на храните, а в 20 е въведена някаква форма на контрол на цените на храните. Световната хранителна програма на ООН в началото на седмицата алармира, че за изхранване на 89 милиона хора в нужда не достигат 500 милиона долара.

Реакцията на хората в различните части на глобуса към ефекта на скъпите храни е много характерен. В Африка гладни хора вдигат бунтове. Отчасти заради скъпата вносна пшеница, войниците в Перу са започнали да се хранят с хляб от брашно от местни батати. След протестите срещу високите цени на паста в Италия през миналия септември, в последвалите два месеца населението със спонтанен символичен акт е намалило с пет процента консумацията.