„Цецо праща Бойко на избори”, „България отхвърли директивата за единни данъчни правила в ЕС”, „БСК: 16% от работодателите планират увеличение на заплатите”

„Цецо праща Бойко на избори", четем от първа страница на „Стандарт"
Цветан Цветанов прати Бойко Борисов на бой за "Дондуков" 2. Премиерът е сред тримата номинирани от ГЕРБ кандидат-президенти, обяви вицето му вчера.

Имаме три варианта, един от тях е Борисов. Няма как да казваме, че сме фактор като политическа сила, ако лидерът ни не се обсъжда за държавен глава, аргументира се Цветанов. Още един мъж и една дама са другите козове на управляващите, уточни шефът на предизборния щаб на ГЕРБ, но отказа да разкрие имената им. Новината хвърли в смут и ГЕРБерите, и опозицията. В Изпълкома не сме обсъждали имена, те ще станат ясни в края на юли, изненада се Красимир Велчев. Вероятно низовите структури са номинирали премиера, предположи той. Бойко бяга от отговорността да изкара мандата си като премиер, скочи Сергей Станишев. Борисов не пожела да коментира.

ГЕРБери обаче твърдяха, че ако Бойко стане президент, ще посочи Симеон Дянков за премиер.
Още по темата от „Стандарт"

„България отхвърли директивата за единни данъчни правила в ЕС", съобщава от първата си страница „Дневник"
В деня, в който премиерът Бойко Борисов защити присъединяването на България към пакта "Евро плюс", страната се противопостави на първата евродиректива, произтичаща от него. Това стана в парламентарната бюджетна комисия, която отхвърли предложението на Европейската комисия данък печалба да се изчислява по еднакъв начин във всички страни от Европейския съюз.

Целта е да се намалят възможностите за данъчен дъмпинг, който за много държави в ЕС той е конкурентно предимство. Страната ни обаче ще трябваше да я гласува и без да е член на пакта.

Директивата, чийто характер е задължителен, предвижда да се увeличат и да се унифицират разходите на компаниите и да се признават за данъчни цели, което в крайна сметка ще намали облагаемата печалба и ще принуди държавите с ниски данъци да вдигнат данъците, за да компенсират свиването на приходите.

Освен това се предлага компаниите с поделения в няколко държави в ЕС да избират къде да плащат крайния данък върху печалбата си, който след това да се разпредели в отделните страни според приноса на дъщерните предприятия.

Първоначалната идея на директивата беше да се въведе минимална единна данъчна ставка, но след противопоставяне на няколко държави тя еволюира до горните предложения. В момента международните счетоводни стандарти дават концептуалните насоки във формиране на крайната печалба за облагане, но всяка държава има специфични нормативни особености.
Още от статията на „Дневник"

„Вузовете масово събират незаконно високи такси от задочниците", разкрива от първата си страница „Сега"
Събираните от повечето държавни университети такси за студентите в задочно обучение са незаконно високи. По закон задочниците трябва да плащат три пъти по-ниски суми, но висшите училища масово ги третират еднакво с редовните студенти.

Това показа проверка на "Сега" по повод одобрените от Министерския съвет такси за учебната 2011-2012 г. Проблемът излезе покрай поисканото от 16 университета повишаване на таксите, макар да съществува още от 2008 г. и да е останал незабелязан от две поредни правителства.

Според закона за висшето образование таксите в държавна поръчка не могат да надхвърлят 50% от годишната издръжка на обучението на студент. Най-ниската издръжка в момента е 693 лв. за специалности като икономика и педагогика. В по-скъпите направления издръжката се увеличава. За хуманитарните специалности сега е 1108 лв., за природоматематическите - 1594 лв. Според постановление на МС издръжката на студент в задочно обучение е три пъти по-ниска, защото държавата прецени, че разходите са три пъти по-малко. Така максимално позволената такса за студент задочно обучение следва да е три пъти по-ниска от тази за редовно.

Висшите училища обаче определят еднакви такси за двете форми на обучение. Така например таксата за задочно обучение в областта на природните науки във Великотърновския университет за новата учебна година ще бъде 760 лв. - колкото за редовното обучение. В същото време издръжката за студент задочно обучение в природните науки е 531 лв., а максимално позволената такса е 50% от нея - 265 лв. Така студентът плаща 2.8 пъти по-скъпо от максимално позволеното.
Още от статията на „Сега"

„Весело село" 2 цапа водата на Варна", разкрива от първата си страница „Монитор"
Ново "Весело село" до язовир „Цонево" цапа водите на Варна. Богаташките къщи са на 50 км от морската столица и в непосредствена близост до водоем със статут на резервен за водоснабдяването на града.

В селището край водата почти няма къща на простосмъртен, разказва Васил Илиев, който в далечната 1994 г. купува от девненската "Агрополихим" бившата почивна станция на завода. За далаверата да станеш собственик на държавна земя има цяла схема, а тя се движи от кмета на Дългопол Светльо Якимов, нотариус и адвокат. В компанията на баровците с къщи в самата чашка на язовира, или на три-четири метра от водата, има и бивш съдия, и бивш началник на РПУ от района, изрежда Илиев. Имената, схемата и игрите на групата, която е заграбила незаконно държавна земя с фалшиви нотариални актове, вече са изпратени с писмо до премиера Бойко Борисов.

Схемата на измамата се нарича обстоятелствена проверка. Харесваш имот, намираш трима свидетели и доверен нотариус. За нула време имотът става собственост на находчивите и с връзки големци и с констативен нотариален акт. Той се съставя не по документи за собственост, а по свидетелски показания на доведените свидетели.

Някои от тарикатите плащат с половината от "реституираното" парче земя на нотариуса или адвоката, който им свири по гайдата. По тази схема са собственици на държавна земя повечето от обитателите в района, а заради имената им и длъжностите им местните са кръстили населеното място „Веселото село" по примера на подобно в Родопите.
Още от статията на „Монитор"

„БСК: 16% от работодателите планират увеличение на заплатите", информира от първата си страница „Класа"
16% от работодателите предвиждат увеличение на заплатите през 2011 г. Това показва проучване на Българската стопанска камара (БСК) сред 430 фирми в страната, проведено през втората половина на април и публикувано на сайта на организацията.

50% от анкетираните представители на бизнеса възнамеряват да запазят нивото на заплащане, а 34% все още обмислят решението си по този въпрос. Тези, които планират увеличение на възнагражденията, имат готовност да го направят в рамките на от 5% до 13%.

57% от работодателите са категорични, че индексирането на възнагражденията трябва да се договаря единствено на ниво предприятие, а според 32% това трябва да става на браншово равнище. Едва 4% от анкетираните приемат положително идеята за договаряне на препоръчителен национален индекс за ръст на трудовите възнаграждения, а 7% се затрудняват да преценят на какво ниво трябва да се водят преговорите.

Според участвалите в анкетата работодатели, водещи фактори за определяне на трудовите възнаграждения трябва да са производителността на труда (77%) и инфлацията (66%), като трябва да се отчитат също така промените в данъчното и осигурителното законодателство (45%), както и конкурентността на производството (43%).

Повишаването на производителността на труда е основен източник за индексация на трудовите възнаграждения и социалните плащания според 90% от анкетираните. 62% препоръчват административна реформа, вкл. съкращения на административен персонал и ускоряване въвеждането на електронно правителство, а според 16% за индексация на доходите е необходимо увеличение на данъците и осигуровките.
Още от статията на „Дневник"

„С евроданък фирмите плащат по-малко", съобщава „Стандарт"
България ще се обяви против предложението в ЕС да има единни правила за данък печалба. Това се прави, за да не бъде намалена данъчната основа за определянето на корпоративния данък у нас, стана ясно на заседанието на бюджетната комисия към парламента. Депутатите подкрепиха становището на финансовото министерство и гласуваха против предложението за Директива на Съвета на ЕС за консолидирана данъчна основа на корпоративния данък. Проектът предвижда унифициране на механизмите за определяне на данъчната основа в ЕС. Ако се приеме в сегашния си вид, текстът ще намали данъчната основа за фирмите у нас с близо 22%. Това ще ни принуди или да вдигнем ставката или други данъци, или да съкратим разходите, коментира депутатът от БСП Пламен Орешарски. Същото становище изрази и Алиосман Имамов, според който при подкрепа на директивата ставката ще трябва да се повиши до 13-14%, за да има същите приходи в бюджета.
Още от статията на „Стандарт"

„Премиерът: За да влезем в еврозоната, трябва да участваме в пакта "Евро плюс", съобщава „Класа"
Европейското развитие на България не би могло да се осъществи без подкрепата за пакта "Евро плюс". Решението ни бе взето с консенсус, въпреки че първоначално в правителството имаше различни мнения. Това заяви вчера от парламентарната трибуна министър-председателят Бойко Борисов. Той дойде заедно с министъра на финансите Симеон Дянков и с министъра на външните работи Николай Младенов, за да информира депутатите за позицията на правителството. По думите на премиера, става дума за мерки, които България трябва да предприеме, за да се откъсне от последното място по конкурентоспособност и иновативност и да укрепва финансовата си стабилност. Борисов изтъкна, че вноската от около 300 млн. евро ще бъде платена, след като бъдем приети в еврозоната, и определи като теоретична възможността страната ни да кредитира страни от тази зона, тъй като сме най-бедната страна в Европа.

Няма изискване ръстът на заплатите да не изпреварва този на производителността на труда, посочи още Борисов. Той каза още, че прякото данъчно облагане остава национален прерогатив, а повишаването на пенсионната възраст не е задължителна, но е възможна стъпка.

Политическите цели на правителството съвпадат с изискванията на пакта „Евро плюс" - повишаване на конкуренцията, ограничаване на монополите, по-качествено образование, пенсионна реформа, прозрачно управление на финансовия сектор, реформи на пазара на труда, коментира министър-председателят. Тези цели били залегнали и в Пакта за стабилност, предложен от Министерството на финансите.

Иван Костов от Синята коалиция и Алиосман Имамов от ДПС се заинтересуваха дали подкрепата за „Евро плюс" е била обвързана с влизането ни в т. нар. чакалня на еврозоната - механизма ERM-2. От името на Коалиция за България Пламен Орешарски попита за рисковете при подкрепата на "Евро плюс".
Още от статията на „Класа"

„Пресмятаме си данъците без ЕС", съобщава „Монитор"
Държавите в ЕС ще продължат сами да определят данъците си, след като страната ни категорично се е противопоставила на идеята за въвеждане на единни ставки за всички държави членки. За запазването на сегашния модел освен България основна роля е изиграла и Словакия. Това обяви премиерът Бойко Борисов, който вчера запозна депутатите с пакта „Евро плюс", към който се присъединихме заедно с още 23 страни в ЕС. От разписаните в него финансови рамки се разграничиха само Великобритания, Швеция, Унгария и Чехия.

В продължение на два месеца финансист номер 1 Симеон Дянков водил люта битка срещу привържениците на идеята за единни налози в Общността, за да се поздравим накрая с успех, стана ясно още от изявлението на Борисов в парламента. След як отпор на самия финал на преговорите било договорено да се запише в него, че както досега данъчната политика ще е национален приоритет за отделните държави. Министър-председателят увери депутатите, че правителството има голяма воля за вкарването на страната ни в еврозоната, но пътят към нея минавал именно през присъединяването ни към „Евро плюс". В противен случай ще научаваме от медиите какво се случва на тези сбирки и по никакъв начин не бихме могли да отстоим позициите си, аргументира се Борисов. Той даде пример с партиите. Те се борели да влязат в парламента, защото там се правели политиките, а за озовалите се извън него формации оставал въпросът как да извоюват своята позиция. Финансовият министър Симеон Дянков пък разясни от парламентарната трибуна, че по време на преговорите за пакта не е поставял условието да се включим към него само при гарантирано място в еврозоната. Той уточни, че когато е поставял въпроса в Брюксел, бил съветван на първо място да положи усилия България да премине през финансовата криза, без да се озове в неблагоприятна ситуация като някои от съседните на нея държави. По думите на държавния ковчежник било му препоръчано най-вече да не допуска прекомерно увеличаване на дефицита и държавния дълг.
Още от статията на „Монитор"

"Гражданска отговорност" ще се плаща само накуп", информира „Сега"
Задължителната застраховка "Гражданска отговорност", която за масовите автомобили излиза около 200 лв. годишно, ще се плаща само накуп. Разсроченото плащане, което сега най-често бе на 4 вноски, отпада. Това са окончателните промени в Кодекса за застраховането, одобрени от правителството вчера. Целта е да се подобри дисциплината сред шофьорите, защото по последни данни близо 460 000 возила у нас са без валидна полица.

С измененията се цели да се прекрати порочната практика застраховката да се сключва привидно, като се плаща само първата вноска, но не и следващите, изтъкват от Комисията за финансов надзор. Освен това разсроченото плащане води до трудности при изчисляването на обхвата на "Гражданската отговорност", който трябва да е поне 90%, но реално възлиза на около 80% от автомобилите у нас. Собствениците на около 460 000 возила през последните месеци получиха писма от Гаранционния фонд, според които, ако не докажат, че имат валидна полица, автомобилите ще бъдат предадени на КАТ за спиране от движение. Реално обаче МВР няма как да наложи тази санкция.

Промените предвиждат още застраховките "Гражданска отговорност" скоро да започнат да се издават в реално време от единна информационна система. Полицата ще е еднаква за всички компании и ще генерира уникален индивидуален номер, за да се предотвратят фалшификациите. Така отпада и необходимостта от стикерите за наличие на застраховката.
Още от статията на „Сега"

„Кризата накара банките да изместят фокуса от цената към обслужването", казва в интервю за „Дневник" Стюарт Таг, директор "Банки и финанси" в Централна и Източна Европа в "Синовейт"
Стюарт Таг работи в областта на проучванията на финансовите пазари от 15 години, като кариерата му започва от компанията GFK в Лондон. В международната агенция за маркетингови изследвания "Синовейт" (Synovate) е отговарял за проучванията във Великобритания, а от 2011 г. е регионален директор "Банки и финанси" в Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Като такъв той ни разказва какво банките могат да направят, за да развият възможностите си за разширяване на бизнеса.
Какви са тенденциите в банковия сектор в момента? Кои са приоритетите на институциите, в какво фокусират бизнеса си?
- Ясно е, че има разлики между отделните региони и те са много. Различна е степента на еволюция на банките, как подхождат към всеки пазар и оперират на него. Специално за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) започва да се установява идеята, че банките не могат на всяка цена да поддържат модела на агресивен лихвено определен бизнес с цел придобиване на пазарен дял. Тази стратегия е добра, но само в краткосрочен план. В по-дългосрочен не е подходяща.

Всъщност това се наблюдаваше преди няколко години и на по-зрелите пазари, като САЩ и Великобритания например. Ако се върнем 4-5 години преди икономическия срив, ще видим, че една от причините за него беше точно тази политика на агресивно фокусиране върху цената, особено при кредитните продукти с цел реализиране на обемите, с които на банките беше заложено да разширят бизнеса си.

Ефектът, разбира се, беше негативната реакция на клиентите. И това в частност се оказа предпоставка за последвалата глобална криза в банковия сектор. В ЦИЕ в момента банките се питат как могат да се разграничат от конкурентите си. На пазара на потребителски стоки начините за разграничаване са много - чрез иновации, чрез бранд, много по-лесно е, отколкото при финансовите услуги. Тях хората ги възприемат като еднакви и затова при финансовите услуги не е имало кой знае какви иновации в последните 10 - 15 години.

Затова и банките все повече осъзнават, че могат да се разграничат от останалите чрез отношението си към клиентите - чрез начина на предоставяне на услугите си. Това е моделът, който е устойчив, той помага за придобиване на дял, запазването му и означава, че не е необходима жестока ценова конкуренция, ако се предоставят услугите, които клиентите искат или очакват.

Всъщност и в България ценовата конкуренция като че ли е на първо място. По време на кризата на няколко пъти банките у нас вдигаха лихви по кредити, което предизвика силно недоволство в клиентите. Какво могат да направят клиентите в такива случаи?
- Клиентите трябва да разглеждат повече предложения. Много е трудно, защото често потребителите намират пазара на финансови услуги много сложен и объркващ. Те не могат да знаят със сигурност дали сключват добра сделка или не. И в повечето случаи се примиряват с много повече, отколкото трябва, защото вероятно са твърде уплашени да сменят банката.

Такива смени не са особено популярни при финансовите услуги - не е като да отидеш в супермаркета и да предпочетеш дадена марка пред друга. Тук има много личен риск, трябва да вложиш цялото си доверие в новия избор, за да няма грешки. А ако изборът се окаже неправилен, тогава клиентът е поставен в много трудна позиция. Затова и много хора не го правят.

Точно върху това обаче работиха усилено много банки на Запад и в  Далечния изток - подсигуряването на лесната миграция от една институция в друга. Така, ако нещо се обърка, клиентът не трябва да прави нищо и има увереността, че може спокойно да смени обслужващата го банка. Нормално е потребителите да искат възможно най-добрата сделка и за целта те трябва да проучват пазара. Разбира се, при някои продукти смяната на институцията е по-лесна, отколкото при други.

За да се предпазят, клиентите могат да използват сайтове за сравнение на продуктите. Те са добри за потребителите, а за банките очевидно са още едно предизвикателство и могат да доведат до допълнителна конкуренция при лихвите. Като цяло потребителите трябва да са много по-активни, за да си подсигурят добра сделка.

И други неща са от значение - самият бранд, особено когато взаимоотношенията с банката са дългосрочни. Доверието във връзката с банката е много важно и е нещо, за което банките невинаги са  се грижили добре.  Голямо отражение върху това имаше и глобалната икономическа криза, заради което и вече се правят много проучвания как клиентите оценяват пазара сега.

Мислите ли, че има потенциал за развитие на тази политика  за по-лесна смяна на банката  в България и в региона?
- Нека го кажем така. Потребителите като цяло не сменят банката си с огромно желание заради риска, който това крие. По-често смяна се налага, ако вече са принудени от сегашната си банка заради лошо обслужване. Всъщност клиентите са склонни да толерират много лошо отношение, преди наистина да се прехвърлят на друга банка.

И това забавя фокуса върху доброто обслужване на клиентите в банковия сектор. В него техните възприятията винаги са били на малко по-заден план. Сега обаче всички големи международни банки и организации се фокусират върху програми в тази насока, като започват от  служителите - трябва да са сигурни, че работят за доброто обслужване на клиентите и именно клиентите са техен приоритет.

След това се въвеждат и механизми за обратна връзка, за да се подсигури, че доброто обслужване е устойчиво. Това е и най-голямата тенденция, която виждам глобално в сектора в момента. Централна и Източна Европа и другите не толкова зрели пазари все още изостават и тепърва осъзнават, че трябва да променят нещо в тази насока.
Още от интервюто на „Дневник"