„Циганска любов срещу 10 гласа", четем от първата страница на „Стандарт"
Спешна акция по стопляне на електората започнаха кандидат-кметове. Каруца дърва с печка кюмбе, известна като циганска любов, са най-новият рушвет в гетата след първия сняг. Номерът е особено популярен в Пазарджик и съседните малки градове, където няма парно. "Така си осигуряваме поне десет гласа от фамилия", признават партийни стратези.
Дамаджани с червено вино и кило сланина са друг бонус, който се радва на голям успех след падането на температурите.
Таксита във Варна пък прибират по сто лева от партиите, за да агитират пътниците, докато ги возят.
Още от статията на „Стандарт"
„Хилядарка за фалшива дипломна работа", съобщава от първата си страница „Монитор"
Срещу 1500 лв. студенти се снабдяват с готови теми за държавен изпит, показа проверка на "Монитор". Дипломните работи пък се харчат в порядъка на 35-1000 лв. Въпреки кризата бизнесът с научния труд се превръща в машина за пари, а пазарната конкуренция става все по-изострена. Изпишеш ли „дипломна работа", интернет търсачките бълват стотици сайтове за търговия на реферати, теми, презентации и т.н. Онлайн магазините приканват мързеливите или заети студенти да им напишат тема наготово срещу няколко стотачки.
"Ако сте претрупани с работа студенти; Ако нямате възможност сами да разработите своята дипломна работа; или просто искате да минете възможно най-леко. Заповядайте и разгледайте нашите предложения:" С тези призиви предприемчиви търговци агитират учащите и трупат солидни печалби.
По-популярните сайтове предлагат теми по поръчка, които се изготвят по изисквания на клиента. За такава дипломна работа студентът може да се изръси между 600-1000 лв. Избере ли готова разработка, налична в архива на сайта, бъдещият висшист плаща двойно по-малко до 200-400лв. Курсови работи и реферати пък се харчат за по 30-50 лв. Онлайн търговията разширява своята продуктова гама и вече предлага и „пищови", като цените им варират между 15-30 лв.
Мераклиите да въртят бизнес с научния труд добре са проучили изискванията на различните вузове, защото темите в сайтовете са разделени по университети.
Още от статията на „Монитор"
„България харчи малко за здраве и просвета и много за околна среда", разкрива от първата си страница „Сега"
В повечето страни в ЕС общите бюджетни разходи, отнесени към брутния вътрешен продукт, са пораснали значително през 2009 и 2010 г., обяви Евростат. Причината за това са опитите за справяне с последствията от кризата и най-вече наливането на огромни средства в закъсали банки. България заедно с Естония и Литва е сред държавите, които са свили харченето. В Ирландия, Португалия, Кипър, Румъния и Полша правителствата са отпуснали най-много бюджетите.
България харчи малко за здраве и образование, но е сред лидерите по разходи за опазване на околната среда, показват данните на Евростат от 2005 г. насам. През последните 5 години България е насочила едва 4% от БВП за здравеопазване и образование, което ни нарежда на последните места в ЕС. Въпреки че от 2007 г. насам има постепенно увеличение на средствата за здравната система, страната ни още е под нивото от 2005 г. - тогава делът е бил над 5% на сто.
Само за просвета Дания, Швеция, Кипър, Естония са похарчили средства, равняващи се на 7-8% от БВП за 2009 г. Заедно с Германия България е в групата на пестеливите по разходи за образование - с едва 4.4%. Подобно е положението в Гърция (4.5%) и Румъния (4.1%).
В ЕС разходите за социална защита - обезщетения, помощи, добавки за бедни, възрастни, деца, хора с увреждания и т.н., са най-голямото перо, а през последните 5 години са нараснали средно с 15%. България, балтийската тройка и Румъния са страните членки, в които от 2005 г. насам тези разходи са се увеличили най-значително - с над 85%.
Още от статията на „Сега"
„1,5 млрд. повече харчим догодина", съобщава „Стандарт"
С близо 1,5 млрд. лв. ще се увеличат разходите на държавната хазна през 2012 г. Това гласят прогнози на Института по международни финанси (ИМФ), публикувани на 13 октомври. Бюджетните разходи през 2012 г. ще се увеличат с 5,3% до 29,481 млрд. лв., гласят прогнозите. Това ще стане възможно благодарение на ускоряване на ръста на икономиката до 2,2% през следващата година след увеличаване на БВП през 2011 г. с 1,9%, смятат от ИМФ. Ръстът на БВП ще бъде по-малък, отколкото се очакваше преди няколко месеца заради забавянето на икономическото развитие в целия свят, което ограничава и ръста на износа ни. Благодарение на ръста на БВП и мерките срещу сивата икономика приходите в бюджета за 2012 г. ще нараснат по-бързо от разходите - с 6,2%, и ще надминат 28 млрд. лв., смятат от ИМФ. Така дупката в държавния бюджет ще се свие от 2% от БВП за тази година, до 1,7% за 2012 година, гласят прогнозите. България се справя обещаващо на фона на проблемния регион, в който се намира, пише в анализа на ИМФ, който беше разпространен от Министерството на финансите. Фискалното благоразумие на България поддържа ограничени финансовите рискове пред страната въпреки несигурната международна среда, смятат от ИМФ. Институтът констатира, че ръстът на износа значително превишава този на вноса, благодарение от повишената конкурентоспособност на производството. Очаква се производителността да продължи да нараства през тази и следващата година със стъпка от около 2% от БВП, докато вътрешното потребление се възстановява.
Още от статията на „Стандарт"
„Авточастите - 50 пъти по- скъпи на парче, отколкото в колата", изчисли „24 часа"
50 пъти по-скъпо ще ви излезе, ако "хипотетично" решите да сглобите нов автомобил от оригинални резервни части, които се предлагат на пазара, а не да го купите цял от вносителя. Това показа проверка на "24 часа" из оторизираните сервизи у нас.
Почти няма разлика дали става въпрос за автомобил от малкия клас и лимузина, или всъдеход, защото по-големите возила са и по-скъпи. Ако един малък градски автомобил струва 20 000 лева, ако решите да го сглобите с нови части, ще ви излезе 1 милион лева.
Ако един представителен седан от престижна западноевропейска или японска марка пък в шоурума е 100 000 лева, на части тя ще излезе 5 милиона. Т.е., ако на по-евтината кола един чарк струва 10 лева, на лимузината той ще е 50.
Огромната разлика в цената на "цял" автомобил и резервните части не идва от прекалената алчност на производителя или пък на съответния местен дилър. При изработката на даден модел големите концерни разчитат изцяло на поддоставчици при изработката на даден детайл.
Често може да се срещне една и съща джаджа, направена в един завод, да има голяма разлика в цената в зависмост дали носи логото на фирмата производител начастта, или на автомобилната марка. Ако например филтър на подизпълнител може да го купите за 5 лева, то същият с емблемата на производителя на коли е обикновено 5 пъти по-скъп.
Това е така заради гаранцията, която дава автомобилният производител за частта с отпечатаното на него лого. По този начин производителят поема риска, ако има дефекти по време на гаранционния период (който при някои модели вече набъбва до 7 години), въпреки допълнителното застраховане в специализираните за това компании.
Още от статията на „24 часа"
„Без данъчни изненади през 2012 година", съобщава „Труд"
Без резки завои и запазване на основните предимства на данъчната среда в България. Така изглежда фискалната политика на правителството през призмата на предложенията за промени в данъчните закони. Те бяха оповестени миналата седмица от финансовото министерство.
На фона на съседни държави, които увеличават данъци, в България 10-процентната плоска ставка за доходите на физическите лица и за печалбата на фирмите се запазва. На нея правителството ще разчита постепенно да увеличи темпа на вътрешното потребление, както и да привлече външни инвестиции и съответно да задвижи икономиката на по-бързи обороти.
Най-сериозната промяна, която се предлага от ведомството на Симеон Дянков, е за увеличаване на акцизите за някои горива. Това ще се отрази на техните цени и съответно ще рефлектира в производството.
Финансовото министерство се е сетило да отмени някои абсурдни административни изисквания, които буквално тормозеха част от данъкоплатците, като в същото време се опитва и да затегне данъчната дисциплина, въвеждайки нови условия.
Промените в данъчните закони тепърва ще бъдат обсъждани в парламента, така че добрите намерения все още са в рамките на пожеланията.
Още от статията на „Труд"
„Бартерните сделки на имоти набират скорост, заменят се къщи за коли", обобщава от първата си страница „Класа"
Собствениците на недвижими имоти стават все по-изобретателни в търсенето на варианти как да се отърват от имотите си бързо, като спестят от разходите по самата покупко-продажба. Така напоследък набират популярност бартерни сделки за недвижимости. В сайтовете за замени откриваме освен традиционните предложения за движимо имущество и много апетитни обяви в графата „имоти". Например в онлайн системата за размяна Barterbg.net има общо 93 такива предложения, сред които 26 апартаменти, 6 вили, 24 къщи и 29 парцела. 73 пък са офертите в друг популярен сайт за замени - barteri.bg, при едва 11 в секцията за превозни средства.
„Предлагам обширен едностаен апартамент 50 кв. м, „Надежда 6" до Северния парк, преустроен на двустаен, вътрешен, южен, на спирка на метрото. Предпочитания за бартер: малка къща/вила около София", гласи една от обявите. Строителна компания пък търси да замени апартаменти от 25-80 кв. м на брега на морето, на 50 м от плажа на с. Равда, с обявена стойност 150 000 лв., за парцели в регулация. Други са склонни да заменят вилен парцел в с. Герман от 650 кв. м, в борова гора, с нотариален акт, изглед към Панчаревското езеро, за гарсониера в „Люлин" или в „Овча купел". Закъсал потребител предлага за бартер два етажа от къща в центъра на Велико Търново. Той е склонен да продаде дори и фирмата си (едноличен търговец), така че клиентът да се възползва от договора за наем. Цената е 585 000 лв., но продавачът е съгласен да замени целия имот срещу 300 000 евро. Парадоксално или не, от снимката в предложението се оказва, че наемател е именно една от най-големите агенции за недвижими имоти - „Адрес".
Доста са и обявите за замяна на дадена недвижимост край големите градове за апетитни имоти край морето. Откриваме оферта за замяна на къща на 25 км от София в с. Гълъбовци с двор 1550 кв. м (има 7 стаи, 3 бани, акт 16, на главен път, в близост борова гора, река, язовиp), за 4-5-стаен апартамент или къща на морския бряг в Бургас.
Още от статията на „Класа"
"Снимат всяка сделка в заложните къщи", информира „Монитор"
Всяка сделка в заложните къщи да се заснема от видеокамера, а имената на клиентите да се вкарват в регистър, за да се види колко често посещават оказионите и какви точно стоки залагат. Това е едно от предложенията, които се обсъждат в МВР като вариант за справяне с ръста на уличните обири на златни накити, съобщи пред „Монитор" началникът на сектор „Грабежи" в СДВР Илко Илиев, който е автор на идеята. Тя вече е докладвана на началника на Криминална полиция и предстои да се съгласува и с експерти, разследващи икономически престъпления. Причината за крайната мярка е скокът на цената на златото, което доведе до рязко увеличение на нападенията, при които групи от по двама извършители се нахвърлят на жени и пенсионери и късат брутално украшенията от вратовете и ушите им. Криминалисти виждат единственото решение на проблема в затягането на контрола над заложните къщи, които реално изкупуват почти всеки краден синджир.
Ако доскоро разследващите в София са работили по 4-5 случая на ден, в момента средно по 15 жертви изживяват шока от нападението. Не всички ограбени обаче подават жалби в полицията, поради което не може да се установи точният брой на грабежите. В момента почти всички столични районни управления са пропищели от жалби за подобни престъпления. Най-често такива случаи има на териториите на Трето, Пето, Шесто, Седмо и Девето РПУ. Голям принос за нападенията в последните месеци е имала ромска гей двойка, която беше разкрита от служителите от сектор „Грабежи" в СДВР. До момента полицаите са събрали доказателства за около 8 случая, но уликите срещу извършителите с всеки изминал ден растат и все повече хора си познават изчезнали вещи. Поради тази причина разследващи допускат, че групата стои поне зад 20 удара.
Още от статията на „Монитор"
"Общините може да получават повече европари без конкурс", прогнозира от първата си страница „Дневник"
Общините да подготвят списъци с проекти, които ще се финансират без конкурс от еврофондовете през следващия програмен период (2014 - 2020 г.). Това предлага министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Идеята му е това да се прави, за да е сигурно, че всички местни власти ще се възползват от европарите.
Все още не е ясно обаче какви ще са критериите за избор на проектите. В момента проекти без конкурс се одобряват по програма "Околна среда" за изграждане на пречиствателни станции и депа за боклук. Идеята е тя да се обедини с "Регионално развитие" и да се разшири практиката, но за повече и ключови проекти. Министърът добави, че процедурите с конкурс няма да отпаднат, но ще са по-малко.
Предложенията са част от промените, които трябва да се договорят на национално и европейско ниво за следващия програмен период. За него България се надява да получи 8.2 млрд. евро спрямо 7 млрд. евро през настоящия (2007 - 2013 г.).
Практиката да се финансират проекти без конкурс се прилага и в други страни. Освен това експерти от ЕК вече са препоръчвали подобен начин за избор на повече проекти в България, защото така се подпомагат тези области, които изостават в определен регион.
Още от статията на „Дневник"
„Спаси ни от спасителите, Спасителю" е заглавието на седмичния коментар за „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
Вчера в Париж завърши срещата на финансовите министри и шефовете на централните банки на Г-20 - двадесетте най-мощни икономики в света, рекламирана като "съвет на спасителите" на световните финанси. Седмица по-късно, на 23 октомври, в Брюксел се събира отложеният от миналата седмица Европейски съвет на шефовете на изпълнителната власт в страните членки.
Френският град Кан ще посрещне на 3 ноември главите на правителствата от Г-20. От Лондон вещият в печелене на милиарди от мътни финансови потоци г-н Сорос събра стотина частни спасители, популярни имена от политиката и финансите, да преподпишат отвореното му писмо за нов финансов ред. Цяло стълпотворение желаещи да спасят света.
Спасители много - идеи кът
Засега спасяващите само броят дупките във финансовите баланси и се карат откъде да почнат да ги запълват. Мнозинството е убедено, че никоя от държавите длъжници не трябва да се остави да фалира, особено ако е в еврозоната. А понеже фалитът е надвиснал, спешно събират нови заеми, с които да платят старите главници, включително лихвите по тях. После ще се дадат пак заеми, за да се върнат новите заеми и новите лихви, заедно с новите дефицити, които се натрупват всеки ден. Обратното твърди поразяващата уста на г-н Жан-Клод Юнкер, шеф на "еврогрупата" (финансовите министри на страните от еврозоната) и радетел на контролирания фалит. Това означава: да фалира който ще фалира - ще спасяваме засегнатите банки, за да не завлекат всички останали. С държавни пари ще ги капитализираме да отпишат частните загуби от държавните заеми на затънали в дълговото блато страни. Не знаел обаче кои и колко дългове ще се отписват. Можело и само гръцки, но можело и дълг на други страни. Могли да стигнат 21% редукция, можело и да не стигнат, та да се наложи да отпишат 60%. Боже, Боже...
Още от статията на „Сега"
"Фиксирана мода при лихвите по ипотечните кредити", обобщава „Дневник"
Българският потребител на банкови услуги доживя фиксирани лихви по жилищни кредити. Появиха се в резултат на кризата. Както и в други случаи обаче и в този може да се каже - фиксирани, но не съвсем. Особеност при тях на българския пазар е, че те не са за целия срок на заема, а само за кратък първоначален период от няколко години. И са характерни най-вече за жилищните ипотечни кредити.
Офертите за фиксирана лихва по потребителски заеми за целия срок са две-три. Все още няма предложение за жилищен кредит с фиксирана лихва за целия период. Най-дългата възможност е десет години в оферта на Алфа банк (3, 5, 7 или 10 години). Уникредит Булбанк има промоция за фиксирана лихва за първите пет години.
Емпорики банк също имаше предложение за три или пет години по избор на клиента. Другите оферти са за първите една до максимум три години от срока на заема. По информация на Паскуале Джамбои, директор "Банкиране на дребно" в Уникредит Булбанк, във Великобритания и Германия около 40% от ипотечните кредити са с фиксирана лихва, а в Швеция - дори 70%.
Преди дни той коментира, че в България този тип лихви не са много добре застъпени, а би могло да се достигне ниво от не по-малко 20% дял на ипотеки с фиксирана лихва, като допълни, че един зрял и консолидиран пазар се основава на такива лихвени проценти.
Още от статията на „Дневник"
„438 лв. минимална работна заплата искат българите", показва проучване на ББСС „Галъп интернешънъл" по поръчка на „Класа"
Почти половината от пълнолетните българи смятат увеличението на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. за незначително. Данните са от последното национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл".
Увеличението на минималната работна заплата от първи септември тази година беше постигнато след дълги дискусии и дебати между Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, работодатели и синдикати. Липсата на консенсус сред дискутиращите държеше крайното решение в неизвестност до последно. В крайна сметка минималното заплащане беше увеличено с 30 лв. Въпреки увеличението страната ни продължава да е на последно място сред страните от Европейския съюз по размер на минималното заплащане на труда.
Мнозинството от българите (60%) са запознати с новия размер на минималната заплата. Около 21% не са чули за увеличението и смятат, че размерът й е 240 лв. Относително по-малко информирани за новата заплата са жителите на селата, безработните, пенсионерите и българите с основно и по-ниско образование.
Въпреки че преобладаващата част от анкетираните са наясно с факта, че минималната работна заплата е увеличена, почти половината от населението е на мнение, че това увеличение е незначително. Само един от десет пълнолетни българи възприема качването с 30 лв. за реален ръст на заплащането.
Мнозинството от българите са на мнение, че реален ръст на работната заплата може да има едва когато тя мине прага от 400 лв.
Още от статията на „Класа"