Спестени са едва 35 млн. лв. от увеличаването на пенсионната възраст през последните години, която се извърши от последното правителство. Това заяви зам. -директорът на Института за икономиечски изследвания на БАН,  проф. д-р Искра Белева при представянето на поредния анализ на академичното звено на тема  публичните финанси на централния и местните бюджети.

На прескоференцията в БТА участие взеха още директорът на иститута проф. д-р Митко Димитров и разработчиците на доклада проф. д-р Стефан Иванов и д-р Емил Калчев.

В отговор на въпрос на Money.bg дали се подкрепят намеренията на правителството да спре увеличаването на пенсионната възраст, проф. Белева подчерта, че от увеличаването й при управлението на ГЕРБ  са спестни едва 35 млн. лева.

Белева заяви, че в момента пред странат стои големият въпрос - на фона на огромната безработица, как България ще избере да продължи в политиките за заетостта и за просрочване на пенсионната реформа. "Едно поколение пое твърде много от тези реформи", коментира експертът.

Така Белева посочи, че трябва да се мисли, за това не е ли време по-бързо да бъде отворен път на младежите, сред които безработицата е с много високи нива.

Директорът на института, проф. д-р  Митко Димитров посочи, че парите за пенсии изглеждат много като разход и много често атаките отиват към пенсионната възраст, като се иска увеличаването й.

„Ако обаче се направи задълбочен анализ на парите за пенсии, ще се окаже, че хората, които получават пенсии заради прослужено време или възраст, не са толкова много, че да дават този голям дефицит в социалното осигуряване", отбеляза проф. Димитров.

Има една група, която според анализа, е неправомерно разширена - тези, които получават пенсия по болест, а там има големи съмнения, че не всички имат основание за такива пенсии. В тази група са и хората, които получават преждевременно пенсия. При тях парите, които са били внесени, за да компенсират след това пенсиите, не са достатъчни.

По отношение финансите на общините анализите си представи проф. Стефан Иванов. По думите му приходите на общините през 2012 г. са били с 1 млрд. лв. по-ниски от тези през пиковата за икономиката 2008 година. От тогава до сега общините общо не са успели да привлекат близо 3 млрд. лева.

До голяма степен това се дължи на икономическата криза и спада на бизнес дейностите. Общините също не са реагирали адекватно на задаващата се криза и не са повишили ефективността си. Иванов посочи че от данните за изпълнение на бюджета става ясно, че през последните години държавата е намалила финансирането на общините като дял от събраните средства. По този начин се получава една привидна фискална стабилност, но зад нея стоят огромни дупки, които трябва да станат обект на сериозно внимание.

Наблюдават се нерегламентирани трансфери от държавата към някои общини, каза още икономистът, като остави на журналистите да се досетят на какъв точно принцип става това.