През последните три дни се изговори толкова за пенсионната система, колкото не беше изговорено за последните три години. Идеята от срещата в неделя между представители на част от правителството и част от синдикатите да бъде променено осигурителното законодателство, като се даде възможност парите от частните пенсионни фондове да отиват в НОИ, провокира напрегнат обществен дебат и силно (а в някои телевизионни студиа и силово) противопоставяне между защитниците и противниците на промените. Ето защо редакцията на Money.bg потърси председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев за повече разяснения по темата и представянето на мнението на бизнеса.

Господин Велев, как се стигна дотук, 14 години след въвеждането на допълнителното частно осигуряване, държавата да търси ресурс от пенсионните фондове вместо обратното - делът на фондовете в пенсионната система да расте?

14 години, след като избрахме един пенсионен модел вместо да развиваме и укрепваме капиталовия стълб в него, ние тръгнахме изведнъж точно в обратната посока и то в 12 без 5, без публично обсъждане, без обществена дискусия, без оценка на въздействието. За нас този начин на работа е напълно неприемлив. Той създава един климат, който е всичко друго, но не и инвестиционен. Той създава една несигурност в бизнеса и ще доведе до много лоши резултати. Мисля, че предложилите тези промени не си дават сметка до какви резултати може да доведе този ход - и в средносрочен, и в дългосрочен план.

Не знам дали си дават сметка, но очевидно се бърза - проектозаконът беше приет днес (б.р. - вторник) в икономическата комисия.

Да, в неделя се появи идеята, а до следващата неделя ще бъде обнародван закон. Поне, доколкото разбирам, такива са намеренията. И ако той не бъде спрян от президента, ще влезе в сила преди Нова година.

Но защо се бърза толкова?

Очевидно, ако не се бърза толкова, хората ще разберат, че това не е добре за тях и за страната.

Т.е. за да няма време за публична реакция?

Очевидно такива промени се правят в последния момент, за да не могат да бъдат обсъдени. Ние две години обсъждаме да се увеличи ли пенсионната възраст с 4 месеца годишно, с 2 месеца годишно и изведнъж 12 без 5 без въобще никаква дискусия се променя не просто някакъв параметър в системата, а самата система. Тристълбовата система е поставена под въпрос. Въпреки че при предишното споразумение, което е подписано при тогавашния премиер Бойко Борисов между работодателите и синдикатите, се предвижда укрепване на този стълб, т.е. увеличаване на вноската от 5 на 7 процента във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

Този стълб обаче сега се неглижира в полза на солидарния, който трябва да бъде надграждане, а не да се противопоставят двата стълба. И за каква конкуренция можем да говорим между солидарен и капиталов стълб, когато не става дума за цялата вноска, а само за 5 процента от нея. Нека тогава гражданите да могат да изберат дали 29 процента например да внасят в пенсионен фонд или държавата да ги прибира в НОИ тези пари. Това би било конкуренция. Би било конкуренция, ако държавата създаде свой пенсионен фонд по закона, по който работят частните пенсионни фондове, т.е. на капиталов принцип. Но не е конкуренция това, което ни се предлага. И този „свободен избор", тази доброволна национализация е път в една посока. В момента гражданите могат всяка година да си сменят пенсионния фонд, но попадайки веднъж в НОИ, от там връщане няма.

Какви рискове се крият зад тези приемането на тези промени?

Най-големият риск е разваляне допълнително на инвестиционния климат и разваляне на инвестиционната среда - усещането за ред, стабилност, законност, предвидимост. Защото ако такива реформи се правят в 12 без 5, как да инвестира бизнесът в такава държава. Второ при всички случаи ще има отлив от частните пенсионни фондове към НОИ. Тези средства, които в момента са в пенсионните фондове, те не стоят под възглавници или дюшеци, те са инвестирани голяма част от тях в българската икономика. Когато тези средства бъдат изхарчени с какво ще се инвестира в българската икономика и с какво ще се купуват държавни ценни книжа? Кой ще ги замести? Т.е. предвиждам един срив на капиталовия пазар, едно покачване на лихвите на българските облигации, предвиждам едно допълнително влошаване на фискалната позиция на страната ни, защото, след като се изхарчат тези пари и свикнем с по-големи ежегодни разходи без да имаме срещу тях приходи, с какво ще ги заместим, когато свършат? По-високи данъци? Или ще вземем нови кредити?

Способна ли е една институция като НОИ да носи по-голяма доходност от частните фондове?

В НОИ няма никаква доходност, това не е капиталов стълб. Т.е. гражданинът, който си премества личната партида от частен фонд в НОИ, ги губи тези пари. Те се изхарчват същата година за пенсии на днешните пенсионери. Срещу това той получава обещание от държавата един ден, като се пенсионира, да има по-висока пенсия. НОИ не инвестира тези средства, а ги изразходва.

Какви мерки бихте предложили като представители на бизнеса?

Ние обсъждаме от няколко месеца заедно със синдикатите, заедно с държавата цялостна реформа на пенсионната система у нас. Има предложени 12 краткосрочни и 24 дългосрочни мерки, които се обсъждат вече месеци наред. По тях има яснота - кои са консенсусни и по кои страните в тристранния съвет имат различни виждания. Сега обаче не се взема решение по някои от тези общо 36 точки, а по 37-ма, която никой никога не е обсъждал и това е главният порок.

Това не поставя ли под въпрос тристранния диалог?

Това обезсмисля тристранния диалог, защото това е ярка проява на задкулисие, а диалогът е само някаква фасада, имитация на дискусия.

В такъв случай какви ще бъдат Вашите действия?

Ние сме поканили на среща премиера, както и Реформаторския блок като част от управляващата коалиция. Доколкото разбирам блокът е против тези промени и това е друг допълнителен въпрос, който те трябва да си обсъждат с ГЕРБ дали се нарушава тяхното споразумение. Очевидно обаче, че начинът на работа в тристранния съвет е нарушен.
Дори да се приеме това решение, това няма да реши проблемът с дефицита в НОИ.

За известно време ще се помогне на дефицита, но ако не се правят реформи, ако не се увеличава възрастта за пенсиониране, ако не се спрат течовете с инвалидните пенсии, които минаха 900 хиляди, да се ограничи ранното пенсиониране - армия, полиция, средната възраст за пенсиониране е 50 години. Защо да се пенсионират толкова рано? А осигуровките, които им плаща държавата, въобще не съответстват на продължителността и пенсиите, които получават след това. В България работят в икономиката милион и седемстотин хиляди души и те издържат държавна администрация от половин милион и около два милиона и двеста хиляди пенсионери. Е, как да има високи пенсии при това положение?