Водата в България е държавна собственост. Така при концесионирането се създава възможност за източване на парите на данъкоплатците, не само чрез завишени сметки.

Освен това става въпрос за услуга, която е задължение на държавата, защото тя трябва да гарантира правото на живот на гражданите, което е невъзможно при липсата на достъп до питейна вода.

Какъв е горчивият световен опит? В Берлин, след отдаването на концесия на водоснабдяването на РВЕ, цената на услугите се повиши с близо 20 процента, а концесионерът започна да отчита като инвестиции ремонтите по мрежата. Да ви звучи познато?

Да, в София услугата поскъпна повече, но реалните инвестиции от страна на предприемача пак липсват. Все пак в Германия държавният контрол е по- ефективен.

Има обаче и страни, където нещата се влошиха много повече. В Манила водоснабдяването беше отдадено на двама концесионери. Уж, за да има конкуренция.

В резултат цените се повишиха с няколкостотин процента, а повече от половината от близо 15 милионното население на града гази в питейна вода, но няма достъп до такава в домовете си.

Концесионерите там дори не си правеха труда да отчитат ремонтите като инвестиции.

Историята с "Манила вода" (смесено дружество между "Интернешънъл уотър" и общината на филипинската столица) е показателна и с това, че там обществото извоюва малка победа срещу монополиста.

Населението на многомилионния град принуди кметството да смени целия ръководен екип на фирмата заради лошо управление.

В Манила, столицата на Филипините, през втората половина на 90-те години бе сключен договор и с гиганта "Ондео" за доставяне на вода на близо половината от жителите на града.

Широко пропагандираната цел на тази огромна приватизационна сделка, проведена както в повечето такива случаи по инициатива на Световната банка, бе питейната вода да достигне и до най-бедните жители на милионния град.

Резултатът обаче беше точно обратния. Само за 5 години цената на питейната вода в Манила нарасна с над 600 % при влошаване на качеството на услугата, а разходите за нея надхвърлиха 10 % от средните доходи на едно домакинство.

Водата се превърна в почти недостъпен лукс за голяма част от жителите на филипинската столица, а влошеното й качество доведе до масови епидемии. В резултат на това градската управа, след дълги преговори прекрати ангажиментите си с "Ондео" и ренационализира водоснабдяването.

Във Франция 80 % от водоснабдителния сектор е в частни ръце на големите компании "Веолиа", "Ондео", "Суез-Заур", които заедно с немския гигант РВЕ и британската "Бехтел" владеят не само местния пазар, но контролират и 50 % от приватизираното водоснабдяване на целия свят, като имат над 300 млн. потребители в повече от 100 страни, от които извличат милиарди евро сигурна печалба всяка година.

И при всички тези случаи не става въпрос за "офшорки", а за сериозни западноевропейски инвеститори с дългогодишен опит в услугите в сектора на водоснабдяването.

Каква е причината за провала на концесионирането. Предприемачът и акционерите търсят печалбата и ако могат да я постигнат с минимум разходи го правят.

Единственият начин да се гарантира качеството на услугата в частния сектор е конкуренцията. Утопия е да се мисли, че частното управление е по- ефективно от държавното по принцип.

Например в България електроразпределителните дружества, докато бяха държавни, реализираха печалба, а след приватизацията вече са на загуба, а качеството на услугите им спадна забележимо, цената пък се вдигна.

Защо, защото си имат гарантирано изкупувана от държавата и по договори с големите индустриални потребители ел. енергия и така няма пазарна конкуренция.

Подобно бъдеще очаква водоснабдителните и топлоснабдителните дружества. От една страна причина за това е порочната, гарантирана от българските закони практика, потребителите да плащат за загубите по трасето.

Така доставчиците на услугата, не само нямат никакъв стимул за инвестиции и въвеждане на технологични иновации, но често не отстраняват и възникналите аварии.

От друга страна липсва начин потребителят да разкачи тръбите и да ги свърже към друг доставчик. Заради технологията на услугите от този тип, конкуренцията е невъзможна.

И се получава така, че качеството зависи само от държавния контрол. Държавата се финансира от данъците на гражданите. И при пазарна икономика би трябвало нейна собственост да са само дружествата, чиято дейност е пряко свързана с обществения интерес и които са монополисти на пазара поради технологични фактори.

Като дружествата, осъществяващи услугите водоснабдяване и топлофикация. И като държавна собственост, те би трябвало да извършват услугите заради самите услуги и обществената полза, а не с цел печалба.

А в момента повечето от водоснабдителните и топлоснабдителните дружества в страната действат все едно че вече са отдадени на концесия, т.е. търсят печалба срещу минимум инвестиции.