Първо беше Панагюрище, после сушата налегна и други градове. В края на август започнаха да пресъхват чешмите на живеещите в района на Пловдив и Пазарджик. Заради силното затопляне, пробитите тръби и все още недоизградени язовири над 4% от населението на България е на воден режим.

Ситуация до болка позната, която ако не всяко лято (според климатичните условия в страната), се повтаря периодично ту в един, ту в друг регион. За всички е ясно, че изходът е един - инвестиции за много милиарди евро във ВиК-съоръжения, язовири и пречиствателни станции. Но не и без навлизането на частния капитал във водния сектор. Пътят му обаче остава блокиран заради все още „неизковани" закони и мудни реакции от страна на държавата. За която осигуряването на капиталовложения в такива размери ще бъде непосилно, дори да влезе в амплоато на финансов фокусник.

Сагата в Панагюрище не е първата
и надали ще е последна. Краят на август се оказа критичен за града и някои от околните села. Липсата на вода стана перманентна и в последната седмица на месеца беше обявено бедствено положение. От държавната хазна спешно бяха извадени 1.2 млн. лв. за ремонт на централния водопровод с обща дължина 40 км, за да бъде закърпено положението. Регионалният министър Асен Гагаузов и кметът Георги Гергинеков подписаха споразумение за решаване на драмата с водната криза, но десетина дни по-късно регионът още пие и се мие „на водоноски".

По 8 на ден (една водоноска събира около 1200 литра) и стига за около 30 000 души. Хората логично недоволстват. Тези, от които зависи експедитивността за приключване на ремонта, обещават драмата да приключи възможно по-скоро. Но и по време на ремонтните работи авариите в Панагюрище нямат край. Местната власт междувременно поиска Министерството на извънредните ситуации да отпусне още 14 броя водоноски по линия на „Гражданска защита". Целта е да се обезпечи населението след спиране на водоподаването от магистралния водопровод, докато се монтират тръбите.

В началото на септември в списъка на злополучните зони влезе и Пещера. Заради аварии по тръбите изненадващо водата беше спряна и в девет населени места във Видинско. Нищо ново под слънцето - ситуацията се повтаря от предишни лета, когато други региони в страната са изпадали във водна немилост. Не само заради сушата, но най-вече заради липсващи алтернативни водоизточници и амортизирана ВиК инфраструктура.

За Панагюрище Министерството на регионалното развитие и благоустройството (отговорно за повечето от ВиК-дружествата в страната и за язовирите за питейно водоснабдяване) отпусна по спешност средства. Те ще се инвестират за подмяна на тръбите в най-невралгичните участъци - между река Тополница и магистрала „Тракия" и в района на село Елшица. Там загубите на вода са 85%.

Според разчетите на местната власт вложенията в двата участъка ще глътнат около 1.7 млн. лв. Около половин милион лева за покупка на тръби са осигурени от „Асарел-Медет" АД, които очевидно също са засегнати от водната криза.

Течовете не са от вчера
Повече от година основният водопровод е повреден. Това е водоизточник край пазарджишкото село Звъничево, от който се захранва общината. В момента към града обаче се подават около 10 на сто от необходимите количества вода за задоволяване нуждите на населението. Част от кварталите на града продължават да бедстват заради пресъхването на алтернативните водоизточници от Средна гора. Най-тежка е ситуацията в селата Бътя и Баня, където режимът продължава вече трети месец. Критично е положението също в селата Левски, Попинци и Елшица, където от кранчето на чешмите тече вода само по няколко часа.

Освен ремонт на основния водопровод Злокучене-Панагюрище, който захранва с питейна вода града и селата в местността, трябва да се подменят и около 20 км тръби. Според разработения проект за целта ще бъдат необходими около 5 млн. лв.

„След като бъде преодоляно бедственото положение, това трябва да е следващата стъпка за решаване на проблема", казва кметът на Панагюрище. Както той, така и представителите на регионалното министерство и на ВиК-сектора обаче са наясно, че без построяването на язовир на река Луда Яна проблемът няма да бъде решен. За този проект се говори още от 80-те години на миналия век, но пари за доизграждането му така и не се намират. Язовирът е в листа на чакащите пари от Световната банка

В началото на ноември се очаква България да подпише договор за кредит със Световната банка. Сумата от 88.2 млн. евро се предвижда да бъде инвестирана във водния сектор.

Със заема и предвидени още около 21.4 млн. евро от бюджета се планира да бъдат обновени мрежите на 6 ВиК-дружества в страната (Смолян, Сливен, Стара Загора, Добрич, Разград и Търговище) и да се довърши изграждането на 8 язовира и пречиствателни станции. Сред недовършените язовири е и „Луда Яна". За дострояването му, както и за довършването на язовирите „Пловдивци", „Нейковци" и реконструкцията на „Студена" ще са необходими над 48 млн. евро. Самите строителни дейности вероятно ще продължат до средата на 2012 г.

Кредитът от Световната банка ще се погасява в продължение на 17 години, от които 5 години са гратисен период. За да бъде изтеглен заемът обаче, той трябва да получи „зелена светлина" от Народното събрание. Редно е да се припомни, че първият голям кредит от Световната банка за водния сектор беше изтеглен през 1995 г. Част от предвидените тогава $98 млн. за бранша обаче бяха пренасочени към топлофикационните дружества, а скандалите около усвояването на водния заем следваха един след друг.

Щедрите обещания за инвестиции
във ВиК сектора не са от вчера. Най-ларж е ресорният зам.-министър Димчо Михалевски. В началото на август тази година той обеща стартиране на мегапроект за 300 млн. лв. Става въпрос за осигуряване на питейна вода за Пловдив от каскада „Въча". За старта на проектирането са осигурени почти 1 млн. лв. от регионалното министерство. Идеята за прокарването на въпросния водопровод до Пловдив датира преди повече от 30 години и дори предвижда отклонение към Хасково. Досега финансиране за изграждането му не е осигурено, какъвто е случаят и с много от другите обекти.

Пак Димчо Михалевски в края на юли, но преди година, обеща над 200 млн. лв. за водния сектор до началото на 2009 г. Но и те липсват. Раздаването на милионите и в момента продължава да стои под въпрос, но тогава беше удобно да бъдат разчетени, тъй като около 600 малки населени места в страната пак бяха засегнати от режим на водата.

Само за язовири трябват 200 млн. лв.
По обобщени данни на регионалното министерство 4% от населението на България е на режим. Разчетите на експертите сочат, че за периода до 2012 г. ежегодно са необходими поне 40-50 млн. лв. само за доизграждане на някои от по-важните язовири - при Кюстендил, Бяла, „Черни Осъм", „Индже войвода" и „Ракочевица".

За жалост фактите от началото на прехода досега показват, че са предприети съвсем минимални законодателни усилия и мерки за реформиране на водния сектор. Вече няколко години наред не се решава основен въпрос за изчистването на собствеността върху мрежите и съоръженията, които сега са в активите на търговските ВиК дружества, повечето от които са държавна, общинска или смесена собственост. Това трябва да бъде уредено с нов закон за ВиК, но проектът му все още е заседнал в междуведомствени съгласувания и обсъждания, което отлага навлизането на частния капитал в сектора за необозримо бъдеще.

Неведнъж експертите са констатирали, че водата е навсякъде, но по-малко от 2 на сто от цялото водно количество на земята става за пиене. На световната карта водните неволи на България изглеждат почти пренебрежими. Но капка по капка - вир, вир по вир - язовир. В България, когато те не преливат, стоят празни или недоизградени. А войната за ресурси тепърва започва. За водата тя ще е една от най-ожесточените, защото заместителят й все още не е открит.

Петролът на ХХІ век
В един от последните си доклади инвестиционната банка Goldman Sachs отчита, че световното потребление на вода се удвоява на всеки 20 години. Ако това ниво на потребление се запази, водните запаси скоро ще намалеят значително, така че огромни райони ще останат без достъп до питейна вода. „Водата започва да придобива всички характеристики, превръщащи я в ценна инвестиция", коментират анализаторите, цитирани от британското седмично списание Economist. За света водата е станала „петролът на ХХІ век".

Според списание New Scientist всяка година се изпомпват 30 куб. км повече от подпочвените води, отколкото се възстановяват от валежите. Негативен ефект върху водните запаси оказва и урбанизацията, особено в бедните страни. Около 90% от реките в Китай близо до големите градове са силно замърсени и не могат да се използват като източници за питейна вода. Страната е една от 13-те с най-ниско количество чиста вода на глава от населението.

Индустриалните хищници
Почти няма сфера на икономиката, която да не се нуждае от вода за производство. Оповестени данни в Economist показват, че само компаниите Nestlе, Unilever, Coca-Cola, Anheuser-Busch и Danone консумират ежегодно 575 млрд. литра вода. Количество, което е достатъчно да задоволяване на дневните питейни нужди на цялото население на земята.

Един от най-големите консуматори на вода е земеделието. Още повече, че потреблението сериозно се увеличи през последните години и заради засяването на различни култури за производство на биогорива.

И компютърните чипове пият вода. 25 на сто от консумацията на вода в Силициевата долина в Калифорния се формира именно заради производството на чипове. За да се произведе само един полупроводник с дължина 20 см, са нужни 13 куб. м вода.

Друг сектор, който няма как да функционира без вода, е енергетиката. Около 40% от прясната вода от водоемите в САЩ се смята, че отиват за изстудяване на генератори за електричество.