Октомври месец е времето, в което се подготвя окончателното предложение за държавен бюджет за следващата година, което в края на месеца се внася в парламента. Във връзка с бюджета се определя и данъчната политика - нещо, което е много важно както за фирмите, така и за работещите, а и за всички граждани.

От няколко години насам консолидираният държавен бюджет на страната отчита големи преизпълнения на приходите. Въпреки че значителна част от тези допълнителни средства биват изразходвани от правителствата, които са на власт, немалки суми остават като бюджетен излишък в края на годината.

През 2005 година преизпълнението на приходите в държавния бюджет достигна два милиарда лева, от които правителството похарчи допълнително около една трета и така в края на годината беше отчетен рекорден бюджетен излишък от 1.3 милиарда лева - над 3% от БВП.

Два милиарда лева преизпълнение в бюджета е огромна сума за размерите на българската икономика. За сравнение - ако тя беше използвана за намаление на данъците, спокойно можеше да се отменят едновременно данъкът върху доходите и данъкът върху печалбата.
През 2006 година приходите в бюджета се движат още по-добре от 2005 година, както и бюджетният излишък. Много е вероятно сумата на преизпълнението и излишъка в края на годината да достигне и дори да надмине рекорда от 2005 година. Това означава, че има огромна свобода за извършване на сериозна данъчна реформа. През 2007 година, въпреки приемането на България в ЕС, отново се очаква значителен бюджетен излишък - 1-2% от БВП според правителството, около 2-3% от БВП по независими оценки.

В този момент, разбира се, трябва да си зададем въпроса дали с тази сума трябва да се намаляват данъците, да се увеличат разходите или да не се прави нищо, т.е. да има излишък.

Равнището на държавния дълг на България намалява като вече е под 30% от БВП (при над 120% само преди 10 години). Обслужването на дълга не представлява особен проблем, фискалният резерв е голям, а и в него постъпват и се очакват да постъпват немалки приходи от приватизация. В този смисъл, изплащането на държавните дългове не е основание за поддържане на висок бюджетен излишък.

Другият често споменаван аргумент - дефицитът по търговската сметка, вече сме го разглеждали в тази колонка като данните ясно показват, че общият платежен баланс е положителен. С други думи, дефицитът по текущата сметка е изцяло компенсиран и дори свръхкомпенсиран от излишък по финансовата и капиталовата сметка. Накратко, в страната влизат повече пари, отколкото излизат. Отново, няма причина за поддържане на високи нива на бюджетен излишък.

Така, става ясно, че бюджетен излишък не е необходим, поне не в тези размери. Единствено като се има предвид трудната прогнозируемост на икономическата динамика в страната малък излишък от 0.1-0.2% от БВП би могъл да се приеме за оправдан. Но това е двадесетина пъти по-малко от излишъка който беше реализиран през 2005 и се очаква за 2006 и 2007.

След като излишък не е нужен, друга възможност е тези средства да се използват за увеличаване на държавните разходи - все пак всички министерства твърдят, че парите им не достигат. Тук, обаче, основният аргумент срещу увеличаване на разходите е липсата на реформи и неефективната структура на повечето държавни учреждения, което води до неефективна употреба на значителни суми от държавния бюджет. Ако министерствата проведат една по-сериозна реформа на разходите си и станат по-прозрачни, ще могат да спестят значителни средства и да ги насочат към по-ефективни програми. Допълнителни средства, в повечето случаи не са необходими - изключения съществуват, но те не променят макро картината.

Така, след като няма нужда от голям бюджетен излишък, нито от значително увеличение на бюджетните разходи, остава един възможен вариант - да се намалят силно данъчните ставки. Съвсем логично възниква въпросът кои данъци да се намалят?

Заради директиви на Европейския съюз акцизите не само не могат да се намалят, но дори ще продължат да се покачват и ще се въведат дори нови от 2007 година. ДДС може да се намали, но само до 15% - минимумът, определен от ЕС. Преките данъци /вкл. осигуровките/ са изцяло във властта на нашето правителство. Това е положително, доколкото икономическата теория твърди, че преките данъци влияят по-силно на икономическото развитие и съответно е по-важно те да се намаляват.

Осигуровките, със ставка от над 36%, са най-високият данък в България /до миналата година те бяха дори над 42%/. Затова те са много добър кандидат за намаление - положителният ефект ще бъде най-голям, тъй като в момента те най-силно стимулират укриване на доходи, сива икономика, възпрепятстват създаване на нови работни места.
Данъкът върху печалбата също би било полезно да се намали от сегашните 15%, тъй като това е единственият ни данък, който наближава нива, при които ще бъде толкова нисък, че няма да си заслужава да се укрива и заобикаля. Освен това, ако той бъде намален до 10%, България ще има най-ниският данък печалба в целия Европейски съюз - което без съмнение ще повлияе положително на инвестициите и развитието.

Данъкът върху доходите също би могъл да се намали - най-малкото защото в сравнение със съседни страни като Румъния или Сърбия ставките му (20-22-24%) са значително по-високи. Добре би било също така данъкът върху доходите да е равен на данъка върху печалбата, за да се премахнат възможностите за арбитраж, стимулите за регистриране на търговски дружества вместо еднолични търговци, както и различното данъчно третиране.

Преди няколко години, когато бюджетният излишък не беше достигнал толкова високи нива като сегашните, над 100 икономисти се подписаха под писмо, което призоваваше за намаление на данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигуровките до 10%. Изглежда правителството ще реализира едно от тези искания през 2007 година като намали данъка върху печалбата до 10%. Би било добре, а и възможностите на бюджета позволяват, да се реализират и другите две предложения - за 10% данък върху доходите и 10% осигурителни вноски. Така страната ни ще направи данъчна революция - подобна на ирландската и естонската през 90-те години и по-радикална от словашката преди 2 години.
Ефектите от ниските данъци и в Ирландия, и в Естония, а и в Словакия са много положителни. Ирландия и Естония отбелязват най-голям възход в цяла Европа по показателя доход на човек от населението за последното десетилетие. Време е да ги последваме.