Административните неуредици около лихварите се топят Заложните къщи, или т. нар. "банки на бедните", получиха шанса да изчистят лошия си имидж. Именно в опит да извади част от лихварите от сивия сектор кабинетът прие през февруари наредба, уреждаща дейността им. С нея се регламентират изискванията към физическите лица, които участват в органите за управление и контрол на заложните къщи. И ако досега заплащането на патентен данък бе достатъчно условие те да предлагат услугите си, след приемането на подзаконовия нормативен документ те се изправят пред доста по-сериозна бариера - регистрационен режим. Впрочем изготвянето на тази наредба отне повече от пет години, но сега лихварите са принудени да синхронизират работата си с новите изисквания в рамките на шест месеца от влизането им в сила, т.е. до август 2009 година. Според наредбата заложните къщи трябва да бъдат записани в Търговския регистър. Всъщност като стопански субекти те и досега задължително се вписваха там. Новото изискване е да се пререгистрират като добавят към името си "заложна къща". Ако пък извършват и сделки с изделия, съдържащи благородни метали и скъпоценни камъни, ще им е необходима регистрация и по Валутния закон. Освен това те ще трябва да се впишат и като администратори на лични данни по Закона за защита на личните данни. Това е необходимо, защото според изискванията на наредбата при сключване на сделка служителите на заложните къщи ще са задължени да изискват от клиента си документ за самоличност и да записват личните му данни - име, ЕГН, адресна регистрация, номер на лична карта. Впрочем на регистрация ще подлежи и цялата информация за сключвания договор и за заложената вещ - дата на сключване, размер на сумата, срок за връщането й и плащане на начислените лихви и такси, точно и ясно описание на вещта и т.н. Според представители на бранша всички тези процедури ще им струват поне 1000 лева. Целта е всяка сделка да бъде "докладвана" на МВР Само дето, според лихварите, изготвянето на електронна система, чрез която това може да се осъществи, дори не са започнали... От министерството на Михаил Миков също не можаха да дадат по-подробна информация по въпроса. Като се знаят мъките, през които минава изграждането на подобни системи, Бог знае кога ще има електронна връзка между заложните къщи и полицията. Досега ако дадена компания искаше да започне дейност като заложна къща, бе достатъчно да впише в регистрацията си такъв предмет на дейност и да уведоми Агенцията за финансово разузнаване (която премина към ДАНС) за вътрешните правила, по които ще работи. Казано с други думи, заложните къщи законно бяха извън специализираните закони, регулиращи финансовите пазари у нас. С тях не се занимава Законът за кредитните институции. Единственият текст от Валутния закон, в който те са споменати, пък е в преходните и заключителните му разпоредби. Той предвижда, че дейността на заложните къщи се регламентира с наредба на Министерския съвет, но всъщност и нея доскоро я нямаше. Сега лихварите действително са задължени да приемат свои вътрешни правила за контрол и за предотвратяване на опитите за изпиране на пари В тях ще трябва да се включват и критерии за разпознаване на съмнителни операции, на сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма. Тези мерки ще се утвърждават от председателя на Държавната агенция за национална сигурност, но към момента все още се разработват. Собствениците на заложни къщи обаче се оплакаха не толкова от въвеждането на регистрационен режим и на изброените вътрешни правила за контрол, колкото от тавана на лихвата по вземанията им определен от наредбата. Съгласно нормативния документ те не могат да уговарят месечен лихвен процент по заема, по-висок от 3 процента. Тази цена важи както за кредити в левове, така и за тези в чуждестранна валута. Лихварите смятат, че това изискване ги заплашва с фалит, и изтъкнаха, че за разлика от банките, които предоставят значително по-големи суми, вземанията им от един длъжник най-често не надхвърлят 100 лева. Затова и като абсолютно число събираните лихви били доста ниски. В този смисъл ограничаването им щяло да застраши финансовата им стабилност. Подобни твърдения обаче са смехотворни, тъй като банките отпускат най-скъпите си заеми при годишна лихва максимум 15%, а 3% месечна лихва си е 36% годишно оскъпяване на заема, при това без да се изчислява на капитализирана основа. "Досега лихвата беше между 10 и 20% месечно. Според нас 3% е много малка стойност, тъй като при минимално микрокредитиране, както е в дейноста на заложните къщи, примерно 10-20 лв., лихвата идва 0.30 - 0.60 лв. и тази сума е недостатъчна да покрие разхода при отпускането на въпросния кредит. Затова предполагам, че могат да бъдат въведени допълнителни такси или комисиони, които да оправдаят отпускането на този всъщност малък кредит", коментира за в. "БАНКЕРЪ" Николай Христов, директор връзки с инвеститори на "София Комерс-Заложни къщи". "И банките също обявяват лихва за даден кредит, но накрая процентът на разходите е доста по-висок. Ако правиш малък превод, можеш да платиш такса от 50 или 100% от стойността му", коментира Александър Александров, управител на заложна къща "Щедрите". Репортерска проверка на в. "БАНКЕРЪ" установи, че лихвите, които предлагат заложните къщи към момента при обезпечение с техника и злато, са около 10% - ако срокът за изплащане е 15 дни, и 20% - при плащане след 30 дни. Автомобилите пък се залагат срещу лихва от около 8 на сто месечно. Кредитът срещу ипотекиране на жилището се изплаща при средна месечна лихва от около 6 на сто. Според някои собственици на заложни къщи таванът на лихвите е въведен умишлено, за да подтикнат бранша да въведе допълнителни такси. "Вероятно се опитват да ограничават свободата на договаряне с цел събиране на повече ДДС, тъй като таксите се облагат с косвен налог, а лихвите - не", обясни още Александров. Другото нещо, което вероятно ще притесни сериозно заложните къщи, са ограниченията по отношение на обезпеченията които те могат да приемат. В момента най-разпространеният залог са недвижимите имоти, като най-често се сключва договор за продажбата им в полза на кредитора, с уговорка за обратно изкупуване. С други думи, длъжникът си получава собствеността върху имота едва когато изплати заема. Това обаче е недопустимо по новата наредба. В нея се казва, че заложните къщи предоставят заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, и то при условие, че те не са паметници на културата от национално и световно значение, оръжие и боеприпаси. Досега се разчиташе на това, че клиентът има спешна нужда от пари и че не познава добре законодателството. Така собственикът на апартамент или на друго жилище получаваше искания от него кредит (и то доста по-бързо, в сравнение с банковата процедура) срещу ипотекиране на имота си. Вместо обаче ипотеката да бъде вписана в имотния регистър, както изисква Законът за задълженията и договорите, на длъжника се предлага да подпише договор за покупко-продажба на заложеното жилище. Обяснението е, че всъщност този контракт служи като обезпечение, в случай че отпуснатата сума не бъде върната в определения срок. Оттук нататък е достатъчно заложната къща да намери "лоялен" нотариус, който да "изповяда" сделката в отсъствие на взелия заем длъжник, и промяната на собствеността е факт. За измамения остава единствено възможността... да пие една студена вода. Според лихварите обаче има лек за това положение - всяка заложна къща, която се занимава и с имоти, сега просто ще регистрира ново дружество под формата на агенция за недвижими имоти. "Приетата от правителството наредба за дейността на заложните къщи, с която се регламентира дейността им с цел защита на интересите на ползвателите на тези услуги, почти не променя начина, по който работим в момента", заявиха още хората от къща "Щедрите". Важно е да се отбележи и че лихварите вече не могат да вземат в залог и изделия от благородни метали които не притежават държавна марка. Нито скъпоценни камъни, ако не са придружени със сертификат за идентичност и качество. Именно този член от наредбата (както и текстът за тавана на лихвите) е възможно да бъде обжалван пред ВАС, тъй като по-старите бижута (закупени преди 2000 г., когато влезе в сила Валутният закон) всъщност нямат такива сертификати, което значи, че на практика не могат да бъдат залагани. Сред новостите, които ще бъдат предложени със законопроекта за заложните къщи, е и въвеждането на специален заложен билет Той ще се издава при сключването на договора за заем. В билета ще се вписват личните данни на залогодателя, условията, при които се отпуска кредитът, както и подробно описание на залаганата вещ. Така например, ако тя е лек автомобил, ще се упоменават нейният регистрационния номер пред КАТ, номерата на шасито и на мотора, броят на резервните гуми и т.н. Помислено е и за решаването на проблема със залагането на крадени вещи Всеки, който иска да получи пари срещу залог, ще трябва да попълни декларация за собственост. Ако впише неверни данни в нея, ще носи отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. Като се прибави към всичко това и изискването на видно място за потребителите да е посочено наименованието на заложната къща, общите й условия за дейност и тази информация да не подвежда по някакъв начин клиента, може да се каже, че наистина има някакви наченки на усилия за борба със сивите нюанси в лихварството. Но за да дадат резултат, трябва да има и ефективен контрол. И както обикновено1 точно тук стигаме в задънена улица Според текста на наредбата дейността на лихварите ще бъде следена от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи, както и от служители на Комисията за защита на потребителите. До момента обаче не е определен нито броят им, нито кога ще бъдат готови екипите. А това, като нищо може за пореден път да създаде абсурдната ситуация на добре замислен, но тотално неработещ нормативен акт. Като цяло всички тези ограничения би трябвало да доведат до по-голяма прозрачност и чистота на капиталите в заложния бранш... Остава само да видим как ще се справи държавата с контрола по спазването на изискванията. Другото е ясно... Ралица Пейчева