По-бързо, по-високо, по-далеч. След като бе изгонен от Рая, човекът търси все по-умни решения, с които да се пребори с предизвикателствата на всекидневието. Идеи много - но не всяка идея може да се докаже приложима в практиката.

Повечето идеи имат продължителност на живота колкото светкавицата в небето или не издържат дори на първото по-внимателно обмисляне. Много други спират някъде по усилния път, водещ от конкретизирането през уточняването до внедряването. Съвсем малко стигат до креативните бюра. Много рядко оттам излизат полезни открития.

Дори да е измислено нещо Ново, новата идея е все още далеч от целта си. Необходима е силна воля, за да може от една креативна идея да се получат уреди, машини, хранителни стоки, дрехи и обувки, енергоспестяващи материали, да се въодушевят клиентите. Тук са нужни инвеститори и предприемачи, с вкус към бизнес риска, които ще изнесат нови предложения на пазара.

За иновация можем да говорим само когато дадено нововъведение излезе на пазара и търси да намери платежоспособни купувачи, изправено срещу досегашните решения на същия проблем.

Иновациите носят чудно преимущество за човечеството: те увеличават пространствата за действие, дават повече възможности. Но не всички хора извличат равна полза от тях. Който е намерил нещо ново и по-добро, може да се възползва по-рано от останалите.

Иновативните решения на проблемите дават възможност да се спечелят много пари. Надеждата за печалби е стимулирала откривателите от времената на гърците и римляните, това е бил импулсът за средновековните мореплаватели и за бащите на индустриализацията. Такъв днес е мотивът за търсене на нови енергийни източници, по-бързи начини за комуникация, по-бързо действащи медикаменти.

Оскъдността и готовността на потребителите да плащат (оттам и високите цени и тлъстите печалби) са най-ясните сигнали за нуждата от инвестиции в нови идеи. Независимо дали това са продукти с нов дизайн, хитроумни услуги, подобрени умения или напредничави организационни процеси: в случай на успех има шанс да се превърнеш в новия Рокфелер или Бил Гейтс.

Не само инвеститорът получава ползи от иновациите. Иновациите създават верижна реакция, в края на която повече хора са по-добре, отколкото преди. Предимството на една иновация за икономиката се състои в това, че никой не може да бъде изключен от напредъка на познанието. Веднъж постигнатото знание може да бъде предадено по-нататък на сравнително ниска цена чрез имитация или репродукция и така да бъде умножено. Да се конструира аеродинамичен самолет, да се разработи нов софтуер или нова ваксина струва милиони изследователски и развойни разходи. Да се копират планове, програми или лекарства често струва по-малко от нищо.

Има много начини (например патентите), които гарантират на иноватора възможността да запази интелектуалната си собственост. Обаче не може да се попречи на позитивното знание (например способи за борба с екзистенциални рискове, създаване на нови хранителни продукти,  методи за борба с болести) да отиде сред хората.

Така че пътят към повече благоденствие за всички минава по заобиколната отсечка на повече богатство за единия. Правилно е да се предпазват с патенти иноваторите, тъй като така се стимулира готовността за иновация. Патентите са все пак като двуликия Янус - те насърчават иновацията, но едновременно с това създават изкуствен монопол. Ако иновациите започнат да се пазят твърде стриктно, се стига до големи печалби за монополиста и твърде ниски ефекти за благоденствието за всички.

А ако иновациите почти не се пазят, стимулите за инвеститора за поемане на бизнес риск и изкарване на нещо ново на пазарната арена стават прекалено слаби. В резултат темпът на техническият напредък намалява. Обществото по-бавно може да реагира на предизвикателствата на всекидневието.

Ако повече иновация е свързана с повече благосъстояние и по-добри жизнени условия за всички, става съществен въпросът как обществото може да повиши бързината на иновацията. Много неща говорят, че държавата трябва да стои настрани - тъй като никой не знае кой къде кога е бил споходен от озаряваща идея, трудно може да се помогне на иновацията от центъра.

Разбира се, в определени случаи държавата може да стане „иновативна". Един анализ на реално съществувалата планова икономика показва, че СССР е била първата държава, изстреляла спътник в Космоса. Само че те не можаха да запазят темпото, с което демократичните общества пренасят една новост към следваща идея в друга област. Динамиката и обхвата отприщват иновациона лавина, която води до по-висок икономически ръст.

Държавното планово стопанство е лишено от информационната мрежа, която се поражда в пазарните икономики от свободната съвместна игра на хората, които непрекъснато разменят блага, услуги, но на първо място идеи. Тази невероятна информационна и иновационна наситеност превишава всичко, което може да предложи плановата икономика.

Така че предвид сложността на иновационния процес, най-добрата иновационна политика е отказът от иновационна политика. За да може да се появи новото, старото трябва да си отиде. Да не се пречи на фалитите и на уволненията, да се награждава смелото поведение и да се наказва мързела, означава да се изпълняват най-важните предпоставки за една успешна иновационна политика.

Политиците трябва да създадат стимулите, при които хората ще имат личен интерес да търсят новите неща. Трябва да се премахнат бариерите за влизане и излизане в пазара , включително за (чуждестранните) трудови ресурси. Трябва да се създаде социално обкръжение, в което откривателите и основателите се чувстват добре. Една добра икономическа политика стимулира технологичния и организационния напредък, засилва икономическия растеж и така изгражда фундаменталните предпоставки за благоденствие за всички.