Азия все повече прибягва до заместители на месото и това е нова бизнес възможност

Намаляването на консумацията на месо и млечни продукти може да бъде ключът към разрешаването на климатичната криза в Югоизточна Азия, твърдят експерти. Освен това, е и наистина страхотна възможност за бизнеса. Големият въпрос обаче е как това ще бъде възприето от потребителите.

Ако регионът наистина иска да спре глобалното затопляне, той трябва да намали производството на животински протеини и да премине към растителни, култивирани и други алтернативни източници до 2030 година. Това твърди нов доклад на Asia Research Engagement (ARE), цитиран от CNBC.

До 2060 година алтернативните протеини около Югоизточна Азия и други азиатско-тихоокеански нации ще трябва да представляват повече от половината от производството на протеини, се добавя в доклада.

"Постигането на това ще изисква специално финансиране, изискващо постоянен ангажимент от страна на азиатската хранителна индустрия, инвеститори и банки."

Първата държава, която разреши продажбата на лабораторно отглеждано месо в супермаркетите

Ще се промени ли фундаментално начина, по който месото стига до трапезата?

Широкомащабното животновъдство се счита за основен източник на въглеродни емисии, както и за основния виновник за обезлесяването и загубата на биологично разнообразие. Това е така, защото доставчиците изсичат гори, за да отглеждат храна за животни като соев шрот и да изграждат нови ферми.

Източник: iStock

Според доклада, животновъдството оставя по-голям отпечатък върху околната среда от всички ядливи култури взети заедно, тъй като е по-интензивно на ресурси и използва повече земя, вода, животни и антибиотици.

Въпреки че това е глобален проблем, той е особено важен за азиатските страни, тъй като континентът доставя повече от половината животински протеини в света, включително сухоземни животни и морски дарове, пише в доклада на ARE.

Освен това регионът е дом на едни от най-бързо растящите популации, което е увеличило допълнително консумацията на месо.

През 2020 година Малайзия и Виетнам са консумирали между 8,9 и 12,3 килограма протеин на глава от населението от месо и морски дарове, което е доста над препоръчителното ниво от 5,1 килограма, препоръчано от The EAT-Lancet Commission - глобална група от учени, показват данни от ARE.

"Това е двоен проблем, тъй като значителна част от соята, с която се хранят азиатските селскостопански животни, се внася от Бразилия, Аржентина и Парагвай", казва пред CNBC Мирте Госкер, който е управляващ директор на The Good Food Institute Asia Pacific - мозъчен тръст, фокусиран върху алтернативни протеини.

Източник: iStock

Алтернативните протеини

Независимо дали на растителна основа, получени чрез ферментация или отгледани в лаборатория, алтернативните протеини, които водят до заместители на месото са също толкова важни за сигурността на климата, колкото възобновяемата енергия или намаляването на пластмасата за еднократна употреба, казват експертите.

Европейската страна, в която ще бъде най-голямата в света фабрика за лабораторно месо

Производството ще е дело на местен филиал на бразилска компания

Всеки долар, инвестиран в производството на месни и млечни алтернативи, води до седем пъти повече намаления на парникови газове, отколкото зелените сгради и единадесет пъти повече, отколкото колите с нулеви емисии, според доклад на Boston Consulting Group от 2022 година.

Инвеститорите със сигурност обръщат внимание. Рисковият капитал, инвестиран в алтернативни протеини, е нараснал от 1 милиард долара през 2019 година до 5 милиарда долара през 2021 година, според The Good Food Institute.

Успех за бизнеса

Ако държавите дадат приоритет на производството и разработването на алтернативни протеини, печалбата от климата може да бъде наистина колосална.

Компаниите за ферментация, фокусирани върху алтернативни протеини, са осигурили 1,7 милиарда долара инвестиции през 2021 година, срещу 600 милиона долара от 2020 година, докато компаниите за култивирано месо и морски дарове са отбелязали 1,4 милиарда долара инвестиции, в сравнение с 400 милиона долара, събрани през 2020 година, показват данни от The Good Food Institute.

Водещите хранителни компании в Югоизточна Азия също обръщат внимание на случващото се. Тайландската CP Foods, например, разшири своята растителна марка Meat Zero в Сингапур и Хонг Конг като част от кампания за увеличаване на консумацията на алтернативни протеини в цяла Азия.

Въпреки че продуктите на растителна основа като тофу, темпе и варива отдавна са част от традиционните азиатски диети, те исторически не функционират като заместители на месото в азиатската хранителна култура, посочва ARE.

Производството на безопасни за климата храни обаче изисква и енергия. Култивираното месо изисква използване на електричество в производствените съоръжения, така че ще трябва да разчита на възобновяема енергия, за да бъде устойчиво.

Потребителски предпочитания

За да може Югоизточна Азия да изпълни целта на Asia Research Engagement за преминаване към алтернативни протеини до 2030 година, правителствената политика, корпоративната стратегия и държавното финансиране трябва да се съгласуват.

Разковничето обаче се крие в предпочитанията на потребителите. Клиентите ще бъдат определящият фактор за бъдещия растеж на алтернативните протеини.

Без трайно подобрение на вкуса и цената, марките ще се борят да превърнат първоначалното потребителско любопитство в повторни покупки, а време за това няма.

Освен това, компаниите се нуждаят от повторни покупки, за да оправдаят инвестицията в изграждане на един голям алтернативен на месния бизнес, което е от решаващо значение за намаляване на производствените разходи.

В крайна сметка експертите до голяма степен са съгласни, че са необходими повече инвестиции от публични и частни заинтересовани страни в научноизследователска и развойна дейност, за да могат алтернативните протеини да навлязат на масовия пазар.

С нарастването на инфраструктурата ще са необходими и голям брой висококвалифицирани специалисти. Така или иначе, всичко това е нов шанс за климата и една наистина добра нова бизнес възможност.

Лабораторно отглeдано месо - звучи обещаващо, но защо не се продава в Европа?

Процесът беше демонстриран за първи път на световна публика преди близо десетилетие