Менюто на ресторант "Лукс" в Мюнстер е богато: специалитети на грил, пресни салати, рибни деликатеси. Кухнята е като цяло доста изискана, а шефът Маркус Геслер се радва, че хората отново идват в ресторанта му. Той би желал отново да заработи на пълни обороти, но засега това не е възможно: тъй като заведението търси готвач и помощник в кухнята, Геслер е принуден да въведе един почивен ден на ресторанта.
Същото е и в още един от неговите общо пет ресторанта. Маркус Геслер е търсил персонал къде ли не - в Агенцията по труда, чрез обяви, сред познати и приятели. Но без успех. А особено трудно се намират готвачи.
Защо Германия остана без готвачи
Проблемът е, че по време на локдауна огромна част от заетите в гастрономията се пренасочиха към други браншове. Геслер успял да задържи своя персонал, като организирал платформа за доставка на храна по домовете и за снабдяване на частни партита. Но причини за недостига на готвачи съществуват още от времето преди пандемията. "Проблемът е в заплащането", казва Геслер и пояснява, че за храна и напитки хората в Германия не са готови да се бръкнат много надълбоко.
Когато напише сметка на някой клиент, поръчал частно парти, и изиска за готвача по над 30 евро на час, обикновено го очакват критични въпроси, споделя Геслер. "В същото време хората плащат на някой майстор двойно и тройно повече, без да се замислят", добавя той. Ниските заплати в гастрономията накара голям брой квалифицирани кадри да се пренасочат към туристическите центрове в Швейцария, в Австрия или на германския остров Зюлт, където изкарват двойно по-големи заплати.
Да, колкото по-голямо е търсенето, толкова по-голяма е и вероятността да се намери заплащане над официалните тарифи. Но сравнението между доходите в различните браншове подчертава големите разлики: в провинция Северен Рейн-Вестфалия например дърводелецът изкарва по тарифна ставка 3235 евро, бояджията - 4671 евро, а началник бригада в строителството - по 4755 евро месечно.
Един готвач обаче получава само 2249 евро, а главният готвач - 3476 евро. Затова не е никак чудно, че в момента в Германия има над 17 000 незаети места за готвачи, а в целия бранш са вакантни около 46 000 работни места.
Към това се добавя и фактът, че в бранша има много хора, които работят на непълен работен ден и не плащат социални осигуровки. "Това се оказа голям недостатък, тъй като по време на локдауна те бяха първите, които изгубиха своите работни места, макар и да беше ясно, че след кризата тези специалисти ще са отново необходими", казва Лудвиг Кристиан от германската Агенция по труда.
"Твърде несигурен бранш"
И в Кьолн по вратите на много от заведенията висят табелки с надпис "Почивен ден" - на много повече места, отколкото преди пандемията. Кай Шулц, съдържател на заведение в Кьолн и говорител на Сдружението на гастрономите в старата част на града, казва, че е успял отново да отвори за гости своята външна тераса. Но и той е обявил един почивен ден в седмицата, защото междувременно разполага с едва 40% от персонала, който е имал преди локдауна. Успял е да задържи на работа щатния си персонал, но много от сезонните му работници междувременно са си намерили друга работа.
"Те едва ли ще се завърнат, тъй като гастрономията се превърна в твърде несигурен бранш. Хората се преориентират. Доскоро работата в ресторантите се смяташе за надеждна, но сега тя вече не гарантира никаква сигурност", казва Шулц.
pallini
на 05.10.2021 в 17:35:30 #1Това е в сила също и за Скандинавия. Феномена е такъв, защото бранша е, в зависимост от държавата, 0т 50/80% в сивия сектор. А така, защото ако плащаш на ресторантски персонал заплата, отчисления за пенсия, застраховки, социални отчисления и лятно-зимните отпуски, като на споменатите други професии, то отваряш ресторанта с минимум 2-3000 евра минус. За това прогресират етническите ресторанти в които не се знае колко, кога и за колко се работи. Хората напуснаха тази сфера, смениха професиите и няма да се върнат. Младите вече знаят за какво става въпрос и не искат да се впуснат в тази професия, защото от 1000 един става успешен шеф. С една дума социалната държава се самоунищожава. В Европа ги създадоха 70-те на миналия век да се противопоставят на социалистическата идеология, защото тогава социализма ре развиваше добре и те се плашеха. И въпреки, че видяха че от социализма не ще излезе нещо, продължават, защото ако променят постигнатото от работническата класа ще загубят избирателите си. Нещата трябва да се върнат в чистата пазарна икономика, както беше в САЩ по същото време. Това е политическа полемика и няма изход, защото има много противоположни интереси. Това касае почти всички професии наречени работнически. Ако един ИТ специалист отиде на ресторант гледа цените внимателни. Въпреки, че часовата му ставка е 100 евра, той подсъзнателно очаква готвача да работи за 15, за да не плати много за вечерята. Е как да стане?