Индустрия за €75 милиарда: Как България успя да спаси розовото си масло

Известното българско розово масло, освен, че е един от символите на страната ни, е бизнес продуктът на България, който е част от европейска индустрия за €75 милиарда. Тази година розовото масло, което се произвежда в района на Казанлък, беше вписано по Женевския акт и в Международния регистър на световната организация по интелектуална собственост.

Българското розово масло присъства в десетки милиони парфюми на големи марки в световната козметична индустрия. Страната ни изнася продукта на външни пазари в ЕС, САЩ, Япония и Китай. През лятото обаче стана ясно, че българският бизнес с розово масло е застрашен, най-вече що се отнася до европейските пазари.

Източник: iStock

Ударът на европейските власти

Припомняме, че изменения в регламента, инициирани от Европейската комисия през 2022 година, предвиждат етеричните масла да бъдат класифицирани като потенциално опасни въз основа на съдържащи се в тях елементи, които в определени условия могат да са неблагоприятни за здравето.

ЕК обоснова намеренията си и с опасението, че попаднали в почвата, след употреба на козметични продукти например, те предизвикват и замърсяване на околната среда.

Българският продукт, който става основна част от европейска индустрия за €75 милиарда

Секторът на географските означения има огромен принос за икономиката на ЕС

На този фон за първи път от началото на членството на България в ЕС българските евродепутати се консолидираха в защита на общонационална позиция в подкрепа на розовото масло.

Позицията на България

В искането си българските евродепутати настояват да се запази сегашният режим за третиране на етеричните масла и да бъдат премахнати всички разпоредби, които биха довели до затруднения в дейността на българските производители и преработватели на етерични масла, включително на розопроизводителите и розопреработвателите.

Източник: БГНЕС

Позицията на България е, че етеричните масла не трябва да бъдат класифицирани и третирани като смес от химични елементи, а като отделна натурална единица с променлив състав и концентрация.

На юнското заседание на Европейския парламент в Страсбург, българският евродепутат Атидже Алиева-Вел, която е член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и на Комисията по заетост и социални въпроси, призова колегите си за осигуряване на устойчиво земеделие, за равни възможности и с равни субсидии.

Тя е моторът и на борбата на българските евродепутати срещу предложенията на Европейската комисия за изменения в класификацията на етеричните масла, които засягат производството на българското розово масло и го обричат на унищожение.

Спечелената битка

Няколко месеца по-късно битката за българското розово масло и за всички етерични масла продължава.

"Страните в южната част на ЕС, които произвеждат естествени етерични масла, като България, Франция, Италия, Испания и Гърция, се изправят заедно срещу позицията на най-големите производителки на химически заместители на тези масла - Германия, Австрия и Нидерландия", коментира Гергана Андреева, която е изпълнителен директор на Българска национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика".

Европейският регламент, който целеше поставянето на етеричните масла, включително българското розово масло, в неблагоприятна позиция, разглеждайки ги като потенциално опасни за човешкото здраве, беше отхвърлен от Европейския съвет, но окончателно решение ще се вземе по време на триалог между Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент.

Новата позиция на Европейския съвет е да няма никакво ново законодателство за етеричните масла, включително за етикетирането и класификацията на българското розово масло. Освен това евродепутатите ще преговарят с Европейската комисия и Европейския съвет относно това докладът относно въздейстието на маслата върху човешкото здраве да бъде изготвен в срок от не по-рано от шест години.

"Българската дипломация и постоянното ни представителство в Брюксел, както и всички български депутати трябва да действат активно и да не се отпускат от тази временно спечелена битка, защото решението ще се вземе на триалог, който ще се проведе най-късно през ноември", подчертава Гергана Андреева.

Розовото масло може да се влага в повече продукти, а не само да се изнася като суровина

Тези думи бяха изречени от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев по време на Консултативен съвет по розата, който се проведе в МЗХ.

"Ние трябва да намерим начин да влагаме розовото масло в повече продукти, за да остане повече добавена стойност в страната ни. Това е емблематичен продукт за България и наш национален символ. Приветстваме повече производители и преработватели да се ориентират към разработване на нови продукти, в които да влагат розовото масло при постигане на качествен резултат и добро позициониране на пазара, заяви Вътев.

Маслодайна роза в България се отглежда в 17 административни области от близо 3000 розопроизводители и се преработва в над 50 дестилерии. Над 90 процента от насажденията в страната са разположени на територията на трите административни области - Пловдив, Стара Загора и Пазарджик.

Тази година година прибраният розов цвят е близо 9 500 тона, които според данните на браншовите организации, са преработени в близо 2,5 тона розово масло.

Годишните приходи от продажби на продукти с географски означения в Европа надвишава €75 милиарда.

Застрашен ли е бизнесът с българско розово масло

Българските евродепутати настояват да се запази сегашният режим за третиране на етеричните масла