Румъния няма да плаща никакви компенсации на регистрираната в Канада минна компания Gabriel Resources, заради спирането на проекта за добив на злато в румънския древен район Рошия Монтана в Трансилвания. Това реши Международният център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон (ICSID), пише Romania Insider, цитирайки изявление на местните власти.

Съдебното решение идва почти девет години, след като Gabriel Resources заведе делото си срещу Румъния в ICSID, и до голяма степен то е неочаквано. Висши политици в Букурещ, включително премиерът Марсел Чолаку и министърът на финансите Марсел Болос наскоро предположиха, че страната им може да бъде принудена да плати около €2 милиарда компенсация на Gabriel Resources, според G4Media.ro.

Снимка 625312

Източник: iStock by Getty Images

Рошия Монтана съдържа едни от най-големите залежи на злато в Европа

Всъщност, канадската компания искаше компенсации до $6,7 милиарда. Минималната сума, с която щеше да се задоволи беше еквивалентът на инвестициите, извършени за проекта за добив на злато в Рошия Монтана, възлизащ на около $1 милиард. Можеше да се стигне и до споразумение, което обаче щеше да принуди Румъния да позволи на Gabriel Resources да продължи проекта за добив на злато. 

Една от българските мини на Dundee Precious Metals с рекорден добив на злато

Една от българските мини на Dundee Precious Metals с рекорден добив на злато

Канадската компания оперира обекти в Челопеч и Крумовград

ICSID отхвърли всички искове, подадени от Gabriel Resources, като дори нареди на канадската компания да възстанови на Румъния арбитражните разходи от $1,43 милиона, както и част от съдебните разходи, възлизащи на около €8 милиона. Румънската държава беше представлявана в този случай от местната адвокатска кантора Leaua Damcali Deaconu Paunescu - LDDP и от швейцарската фирма LALIVE SA.

"Борихме се за Румъния, защото беше несправедливо всеки служител и пенсионер на тази страна да бъде наказан за грешките на политици, които действаха срещу интересите на страната. Благодаря на екипа от адвокати, които представляваха Румъния с професионализъм, почтеност и чест. Румънците не трябва да страдат заради решенията на някои премиери, които поставят личните си интереси над националните", коментира в официално изявление пред медиите румънският премиер Марсел Чолаку.

Кратка история на спорния проект за добив на злато

Историята на проекта за добив на злато в Рошия Монтана започва през 90-те години на миналия век, когато канадска компания, основана от румънския бизнесмен Франк Тимиш - Gabriel Resources, получава правото да изпълнява проекта в съвместно предприятие с румънската държавна компания Minvest Deva. Gabriel Resources притежаваше 80% от проекта, а румънската държава имаше миноритарен дял от 20%.

През 2000 г. Gabriel Resources проведе геоложко проучване, което изчисли, че около 330 тона залежи и 1600 тона сребро могат да бъдат извлечени от минния проект Rosia Montana, кръстен на едноименния румънския планински район. Оценките се основават на използването на цианид в процеса на екстракция.

През 2005 г. проектната компания Rosia Montana Gold Corporation (RMCG) подаде проучване за въздействие върху околната среда за проекта. През 2007 г. Министерството на околната среда спря процедурата за издаване на екологично разрешение, за да може проектът да продължи.

През 2011 г. висши румънски политици, включително премиерът Емил Бок и президентът Траян Бъсеску, заявиха, че договорът с Gabriel Resources за проекта Rosia Montana трябва да бъде преразгледан. Те бяха недоволни от икономическите ползи, които Румъния трябваше да получи от минния проект.

През 2012 г. социалдемократът Виктор Понта пое премиерския пост и проектът отново беше блокиран. След парламентарните избори през 2012 г. правителството започна предоговаряне на проекта. Понта обаче не пожела да поеме отговорност за одобрението на проекта и поиска от парламента да гласува т. нар. "Закон за Рошия Монтана".

След големи улични протести в Букурещ и други големи градове, румънският парламент гласува за замразяването на проекта през ноември 2013 г., като Камарата на депутатите потвърди решението през юни 2014 г. През юли 2015 г. Gabriel Resources започна арбитражно дело срещу Румъния в ICSID.

През 2016 г. правителството на премиера Дачиан Чолош подаде искане за включване на местността в списъка на ЮНЕСКО. Процесът беше спрян от социалдемократическото правителство на Виорика Дънчила, но възобновен от либералното правителство на Лудовик Орбан.

През 2021 г. древният златодобивен комплекс в Рошия Монтана, отдалечено място в планината Апусени в Западна Румъния, официално е добавен към Списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и Списъка на световното наследство в опасност. Решението слага край на всякакви шансове за възобновяване на златодобива в района.

Сърбия ще добива злато и мед на 25 км от границата с България

Сърбия ще добива злато и мед на 25 км от границата с България

Инвестицията се оценява на 3.8 милиарда долара