"Провален експеримент", "Да ходят да се правят, че работят някъде другаде", "Аз даже слагам работещите по един проект да седят заедно" - малко след като маските и противоепидемичните мерки паднаха, спадна и желанието на работодателите да толерират хибридния модел на работа. От месеци сме свидетели на директни атаки срещу домашния офис, а на все повече места директно връщат служителите по бюрата.
Междувременно, различни проучвания показват, че продуктивността не нараства след промяната. Въпреки това, мениджърите и ръководителите продължават да упорстват с очакването, че правенето на едно и също ще донесе различен резултат. "Това е дефиницията на лудост, приятели", пише в своя статия за Entrepreneur поведенческият психолог д-р Глеб Ципурски, който работи с висши ръководни кадри в бизнеса.
Контекст: Анализ на консултантската компания EY-Parthenon по-рано през този месец показа, че след 5 поредни тримесечия на спадаща продуктивност в САЩ, вече говорим за нива, невиждани от 1948 г. досега.
На този фон над две трети от бизнес лидерите, участвали в проучване на Slack, признават, че са под голям натиск именно за това подчинените им да бъдат по-продуктивни.
Очаквано, ръководителите търсят бързо, евтино и ефективно решение на проблема. Проблемът е, че реалността изисква да изберат максимум 2 от тези 3 характеристики.
Магическият офис: Заради неспособността си да видят различните варианти за справяне с кризата на продуктивността, а и от страх, че ще се наложи из основи да променят статуквото, от което са част, изпълнителните директори гледат с надежда към връщането в офиса като лек за ниската продуктивност, но редица проучвания доказват обратния ефект, отбелязва д-р Ципурски.
Проучване на Gallup установи, че работещите дистанционно служители страдат от липсата на автономия в момента, в който бъдат задължени да се трудят в офиса и това намалява ангажираността им. Намаляващата ангажираност е намаляваща продуктивност, а това по оценки на експертите е проблем, който коства на компаниите по света по 7,8 трлн. долара на година.
Нека боравим с конкретен пример. Изследване на нюйоркската Federal Reserve Bank и университетите в Харвард и Айова показва, че софтуерните инженери, разположени в различни сгради от един и същи кампус вършат повече работа от тези, които се трудят рамо до рамо с колегите си. Дълбоката концентрация е много трудно постижима в съвременните open space офиси, а не винаги човек може да се затвори в някоя зала, за да си събере мислите.
Има обаче един голям плюс - колаборацията на живо е по-добра. От същото изследване се вижда, че програмистите, които работят заедно, дават повече обратна връзка на чуждия код - нещо, което е особено полезно за по-младите и неопитни в екипа.
Още малко за менторството: На много места съществува вярването, че когато напълниш офиса с хора, те магически ще започнат да си помагат, по-опитните ще напътстват по-неопитните и т.н. Както всички сме усещали, това не се случва по този начин или най-малкото не е в рамките на систематизиран и устойчив процес, а вместо това се влияе от атмосферата в офиса и междуличностните отношения. Иначе казано, не работи добре.
Д-р Ципурски борави с термина "структурирано менторство". В рамките му опитни и неопитни се обединяват около умения, интереси и цели. Освен това е много добър вариант в хибридна среда, ако се следват тези стъпки:
- Планиране на срещи на живо с конкретна програма;
- Използване на видеовръзка, чатове и инструменти за съвместна работа през останалото време;
- Задаване на ясни цели и за двете страни;
- Следене и оценка на напредъка.
Това изисква инвестиция на време и ресурси, но е единственият работещ вариант в новата хибридна реалност, убеден е експертът.
От друга страна: Оптимистичният поглед на д-р Глеб Ципурски към хибридния модел на работа не трябва да ни оставя с впечатлението, че той няма никакви недостатъци.
Главният икономист на EY-Parthenon Грег Дако коментира пред Fortune, че сривът в продуктивността може да бъде обяснен и с неудачно организирани хибридни модели на работа. По думите му работата от вкъщи ще се запази като възможност, но постепенно ще се наложи тенденцията да се прекарват по 3-4 дни на място - а не по 1-2.