На 16 ноември Money.bg навърши 10 години. По този случай екипът на медията започна инициатива "10 години през погледа на 10 мениджъри", чрез която ще срещне читателите с ръководителите на водещи български и чуждестранни компании, които да разкажат как е минало последното десетилетие в техния сектор.
Днес Ви срещаме с председателя на надзорния съвет "Еврохолд България" АД Асен Христов. Той притежава 15 годишен опит на висши ръководни длъжности. Той е Председател на Съвета на директорите на "Евробанк" АД (1997 - 2000); Председател на Съвета на директорите на "Старком Холдинг" АД (1996-2006); Председател на Надзорния съвет на "ЗД Евроинс" АД (2000 - 2007), Председател на Съвета на директорите на "Скандинавия моторс" ЕАД от 2005 г и на "Евро - финанс" АД от 2006 г.
Асен Христов притежава магистърска степен по "Физика" от СУ "Св. Климент Охридски" и специализира в Института за ядрени изследвания, гр. Дубно, Русия. Преминал е специализация по мениджмънт към Open University - London.
Господин Христов, икономиката на България е в растеж и като предприемач с дългогодишен опит и с оглед на ситуацията в момента с предстоящите предсрочни избори, как оценявате нейното развитие, какво би могло да й даде по-голям тласък и какво би могло да я забави?
Икономиката е в растеж не поради ситуацията в страната и не срещу ситуацията в страната. Просто през последните две години има един растеж в цял свят, особено в Европа след кризата, и това донякъде тласка и българската икономика. Но тя е с много по-малък растеж, отколкото трябва. Вземете например румънската икономиката. Тя е два пъти по-развита от българската и два пъти по-бързо расте. Можем да плюем колкото искаме Гърция, но вземете приходите й в туризма за едно лято и как той расте. Дори и Гърция ще се оправи.
Българската икономика обаче си вегитира. Просто това, което се получава като растеж, е някакъв отклик от това, което е около нас. Относно ситуацията в страната и как тя ще повлияе, откровено казано надявам се да повлияе положително, тъй като до момента икономиката не растеше достатъчно.
Явно досегашната политическа ситуация не е влияла много положително. Да, имаше стабилност, но с една замразена икономика. А и нямаше причина, поради която да се развива - лоша съдебна система, малко намаляващо население, няма без ръст на доходите. Младите хора бягат, остават по-ниско образованите. Защо някой да дойде да открие предприятие тук? Така че се надявам тези промени, които са в на политическото политическата общество сцена, да са за добро и наистина да се случат.
По-конкретно какво смятате, че може да размрази българската икономика?
Първо някой наистина да се загрижи за България и аз мога да го кажа като предприемач - има достатъчно много български предприемачи, след като видят, че българският пазар е малък, се насочват към околните страни. И там вместо да получат някаква подкрепа от правителство и български институции, се случва получава точно обратното. Биват оставени на произвола на съдбата и дори подкрепата под формата на писмо не се случвадава. Ние си строим магистрали тук и нищо повече.
Надявам се, че най-накрая България ще осъзнае, че без патриотизъм и без да подтиква собствените си фирми да се развиват, нищо няма да се случиполучи. Ние за всичко чакаме - било от Брюксел, било от другаде. Брюксел ЕС е нещо хубаво като пазар и в него всеки си отстоява интереса. А ние като българи смятаме, че трябва да ги питаме и буквално да им се подмазваме. Те имат интерес да ни ползват като пазар, не ние тях.
Значи инвестиционният климат в България, който е представян за добър, всъщност не е толкова добър?
И какво му е доброто на инвестиционния климат? С изключение на 10-те процента данък печалба, нищо друго не е добре. Да, в другите страни са по 16 процента - като в Румъния, но преди да стигнеш до печалбата имаш много други неща, които привличат инвеститори. С кое привличаме? С ниските нива на социално осигуряване? Че България е с едно от най-високите.
Начинът, по който се справяме с бюрокрацията и по който можеш да започнеш бизнес? Че това е страшно трудно в България. Независимо, че си говорим за проекти клас А, B, C. Ако един инвеститор отиде в Словакия и иска да строи голям завод, правителството за три месеца му е осигурило инфраструктурата, построила му е сградите, той носи машините, че даже и поемат осигуровките за една година напред на работниците, само и само да има работна ръка.
Ние какво правим тук? Три години преговаряме дали някоя ливада може да се даде на някого и дали бил сериозен. И това, че спада безработицата най-вече заради това, че се качи малко туризма, че една част от хората избягаха и че другите хора излязоха малко по на светло в икономиката с ниските си заплати. В България хората основно са заети в услугите. От години няма създадено голямо предприятие, което да създава принадена стойност.
Как оценявате като предприемач състоянието на финансовия сектор в момента в България? Има ли опасност от появата на втори случай като този с КТБ?
Финансовият сектор в България в сравнение с много други страни е изключително здрав. КТБ е една дъвка. КТБ си беше чисто политическа ситуация, което не означава, че оправдавам Цветан Василев. Той наруши достатъчно много закони и някои бизнес правила и беше на ръба на риска. Но затова има регулатори, които можеха много спокойно да овладеят ситуацията и тази институция да не стигне дотам. На тези регулатори, съзнателно или не, им беше попречено да си свършат работата.
Лично мое мнение е, че активите в КТБ, дори и да бяха по някакъв начин надценени, имаше големия шанс 70-80 процента да бъдат спасени, а дори и самата банката, както се случи с банки в други страни, където държавата през фондовете пое банката, раздели я на здрава и лоша, увеличиха й капитала и така беше добре за абсолютно всички. Тук съзнателно банката се вкара във фалит.
Финансовите институции са достатъчно здрави - всичките. Сами си вкарахме автогола, като направихме толкова много стрес тестове на банките, сега на застрахователите, на пенсионните фондове. Непрекъснато, за да се подмазват определени хора на Европейския съюз, се говореше колко са зле институциите в България, въпреки че няма такова нещо и стрес тестовете на банките го доказаха. Сега съм сигурен, че и стрес тестовете на застрахователите и пенсионните фондове ще го докажат. Най-много да се нуждаят от десетина процента увеличение на капиталите и то при абсолютно консервативни оценки.
В България банките, пенсионните фондове и застрахователните компании са пълни с пари. Българите дори все пак и в тази ситуация спестяват пари, депозитите растат, резервите също. И къде се влагат? Идват една купчина европейци тук и обясняват, че всичко трябва да се вложи в сигурни активи с три пъти А рейтинг. България има три пъти Б. Няма компания в страната, която да отговаря на това. Т.е. индиректно казват "дайте ги тук парите при нас на запад" и масово пенсионните фондове и всички останали банки и застрахователи изнасяме парите в уж сигурните активи на запад. Те не работят за българската икономика и нямаме с какво да я финансираме. Досега не съм видял държавник, който да каже "ей хора, това са парите на нашите пенсионери, на нашите работещи, дайте да ги инвестираме основно в проекти в България". Кое им е по-рисковото?
Дава се негативен пример с една КТБ, която е нищо в сравнение с всичките западни банки, които фалираха. Ами тези две италиански банки, които се чудят как да си наберат капитал и до онзи ден бяха с три пъти А рейтинг. Те ли са по-сигурни?
Едната от тях в България и държи почти 20 процента от банковия сектор. Това ли е по-сигурното? Така че европейските институции си гледат тяхното. Да, ако няколко милиарда от България отидат там и се вложат, те ще работят за тяхната икономика. И крайно време е да се разбере, че имаме много силен финансов сектор и някой трябва да му обърне внимание и да го насочи към България.
Споменахте застрахователния пазар. Какво се промени през последните 10 години на него? Кои бяха движещите фактори и какви са тенденциите в момента?
Точно с колегите обсъждахме българския застрахователен пазар, който в момента е на нивото от 2007 година. За 10 години си е там, откъдето започна. И не виждаме причина как ще се развие, поне в следващите две-три години. Защо хората ще си купят повече коли? Защо ще започнат повече да застраховат? Когато няма ръст на икономиката, няма ръст и на застраховането. Ей това е най-страшното.
Застрахователният пазар в България е замръзнал. Напълно. И поради чисто регулаторни съображения, особено от през последните три години, уж с цел защита на потребителите, българските застрахователни компании са подложени на силен натиск. Досега не съм видял някой да се заинтересува, че цените на застраховките са под критичния минимум. Вземете една гражданска отговорност. Тя е толкова евтина, че компаниите не могат да се издържат от нея. И какво им остава?
Аз лично смятам, че по-силните компании тук, трябва да потърсят начин да работят в чужбина. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Българският пазар е твърде малък, изключително малък от гледна точка на съвременните мащаби. И тъй като застраховането обикновено следва развитието на икономиката, ако предположим позитивния сценарий, че тя след година-две започва да се развива, то при застрахователния пазар това ще стане след три-четири.
Да поговорим за животозастраховането, където виж един ръст - като обем малък, но като проценти повече. Там има ли потенциал?
Има огромен потенциал. Животозастраховането расте, защото банковите лихви станаха нулеви или отрицателни. И сега хората по някакъв начин търсят алтернатива. И тук отново опираме до регулацията. Тя по всякакъв начин стимулира тези животозастрахователни компании да предлагат чужди продукти и да изнасят парите навън. Този ръст по никакъв начин не помага на икономиката. Той би бил много по-голям, ако започнем да стимулираме парите да работят в България.
Пазарът има своите добри страни, България има и добри перспективи, но някой трябва да седне и да каже, дайте да развиваме нашата си страна, нашата икономика.
Очаквате ли сливания и придобивания на българския застрахователен пазар?
Не очаквам някакви големи размествания, дори и след тези стрес тестове. Може да има една-две малки компании, които да бъдат придобити от други по-големи, но няма да има окрупняване на пазара.
Евроинс инвестира сериозно на чужди пазари, особено на румънския. Какво бихте казали за него?
На румънския пазар ние придобихме компанията преди седем години, имаше един много бурен растеж, след това компанията имаше проблем поради бурния растеж и се наложи да увеличим капитала. Миналата година инвестирахме към 50 милиона евро и въпреки че бяхме на ръба, не съжаляваме за това. Тъй като само за първите девет месеца на тази година компанията вече е на 7 милиона евро печалба. И мога да кажа, че само тази компания към момента е по-голяма от двете най-големи в България. А тя не е първата, тя е на трето място. Пазарът го има, потенциалът го има.
Има няколко български групи застрахователи, които с подкрепата на държавата могат да влязат в целия регион. Още повече културните особености ни отличават от цяла Европа и те са доста близко до българските.
Евроинс е вече в Румъния, където имаме 14% пазарен дял. В Македония имаме 9% пазарен дял. А в България, откъдето тръгнахме, в момента сме с 6% пазарен дял. Целта пред "Евроинс иншурънс груп" е да създадем може би единствената независима от други големи застрахователи група в Източна Европа. Тази година ще постигнем около 300 милиона премиен приход и за пръв път от толкова години не лоша печалба. Целта е до две години да сме между половин и един милиард премиен приход и два милиарда активи.
За тази цел имаме доста добра подкрепа от няколко инвестиционни банки в Лондон и подкрепата на акционерите, която е изключително стабилна.
Как се получава така, че в България имате по-малък пазарен дял от други страни?
Първо пазарът не се развива по никакъв начин. Второ чисто регулативно този пазар вместо да бъде развиван, той е мачкан. Трето ситуацията на пазара. Неслучайно споменах гражданската отговорност, защото България е най-лошият пазар за гражданска отговорност в цяла Европа. Една Румъния, откъдето преди две години застрахователите бягаха, защото пазарът беше лош и правеха загуби, в момента от гражданска може да се печели.
Но всичко това стана благодарение на техния регулатор, който постъпи доста пазарно и който подходи не само с мисъл за защита към на потребителя, но и към на компаниите и пазара. С две думи - пазарът в България засега е възможно най-лошият застрахователен пазар. И не само ние, но и други компании предприемат мерки, с които ограничават ръста на своите експозиции в него. Малък, със сведен до минимум потенциал и изключително неблагоприятен като платежоспособност.
Какви са очакванията Ви от стрес тестовете?
Те ще покажат това, което съответните одитори са намерили. Аз не смятам, че то е нещо фатално и би съборило пазара. Вижте оОт тази гледна точка регулаторът си върши работата. Но работата на един регулатор не е само това. Работата му е да се грижи за целия пазар и за неговите отделните елементи - и за потребители, и за компании и за пазар. От години в България се говори само за защита на потребителите.
Не е само в застраховането така. Вземете борсата. На борсата всеки ден се въвеждат такива строги регулации срещу всякакъв вид спекулации, които в един момент толкова затрудняват публичните компании, които са на нея, че никой не иска повече да се листва и да идва на нашата борса.
Няма лошо да се ограничават спекулациите. Но самата борса е спекулация. На нея инвеститорите печелят и от очаквания, и от информация и т.н. Ограничавайки всичко това и опитвайки се да сведеш инвестицията на борсата до нивото на това да си вложиш парите си в безрисков депозит в банка, ти я убиваш и е крайно време регулаторът да се замисли, че трябва да развие пазара.
Какво си пожелавате да се случи през следващите 10 години на капиталовия пазар и в частност на застрахователния?
Някой да се сети, че това, което натрупа обществото през тези 25 години, а то натрупа резерви, може да се използва и трябва се използва тук в страната. И колкото повече развиваме финансовия пазар, толкова по-добре ще развием и другия. И тогава наистина си пожелавам в България да има такъв бум, какъвто е имало между 1965 и 1970 година и България да стане развита капиталистическа държава.
Други интервюта от поредицата:
USD
CHF
EUR
GBP
