Облаците над фискалната стабилност се сгъстяват

Със всеки изминал месец дефицитът в консолидираната фискална програма се увеличава. Според последната информация на Министерството на финансите за полугодието той е над 3,35 млрд. лева, което е с близо 750 млн. лева повече в сравнение с края на май, когато дупката в хазната бе близо 2,61 млрд. лева.

Доколкото този дефицит се формира най-вече от отрицателното салдо по националния бюджет и от дефицита по европейските средства е редно да уточним, че за един месец първото се е увеличило с 411 млн. лева, а второто с 346 млн. лева.

Влошаването на данните за салдото на КФП в сравнение със същия период на миналата година, когато дефицитът е бил 636 млн. лева, е драматично. Министерството на финансите обяснява това с по-слабото усвояване на европейските фондове, което е довело до излишък от по тяхното салдо от 734,7 млн. лева. Но това е само частично обяснение, защото се вижда, че на годишна база има влошаване и на салдото по националния бюджет - с 947 млн. лева.

Обяснението за задълбочаващия се разрив в КФП може да се намери в отчета за приходите и разходите.

"Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2025 г. са в размер на 39 021,5 млн. лв. или 43,2 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4 526,1 млн. лв. (13,1 %) спрямо отчетените за първото полугодие на 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват със 17,1 % (4 663,4 млн. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 9,2% (485,5 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 622,8 млн. лева", пише в отчета на финансовото ведомство.

Ако сверите въпросните ранни за ръстовете с тези, които са заложени в средносрочната прогноза на базата, на която е изготвен този бюджет, ще видите изоставане в изпълнението с близо 10 процентни пункта. В абсолютно изражение говорим за милиарди.

Тревожно е, че изпълнението на приходите е 43,2% - спрямо заложените, макар и с малко, но изостава спрямо изпълнението на разходите.

"Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2025 г. възлизат на 42 375,1 млн. лв., което е 43,8 % от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за първото полугодие на 2024 г. бяха в размер на 35 091,3 млн. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1 200,0 млн. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на юни 2025 г. нарастват с 6 083,8 млн. лв. (16,8 %). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други", пише в съобщението на финансовото ведомство.

Вероятно ще забележите, че при елиминирането на въпросните 1,2 млрд. лева, за които министерството прави специално уточнение ръста на разходите - 16.8%, е по-нисък от ръста на общите приходи - 13,1%. А при все по-ясно открояващата се тенденция за неизпълнение на приходния план това съотношение би трябвало да е с обратен знак.

Увеличаващият се дефицит води логично до по-голяма задлъжнялост в абсолютна стойност, което от своя страна рефлектира в увеличаване на разходите за плащане на лихви.

Според Министерството на финансите: "Лихвените плащания са в размер на 711,3 млн. лв. (43,8 % от планираните за годината и ръст от 214,0 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г.)".

Обяснението е, че това се дължало най-вече на календара по обслужването на дълга. Но от данните става може да се направи заключение, че до края на годината разходите по обслужването на лихвите ще достигне, а може и да надхвърли 1.5 млрд. лева.

Не е ясно как върху тези очаквания ще се отрази взетия през юли с общ размер от 3,2 млрд. евро.

Казано накратко - бюджетът бавно затъва в блатото на необосновани очаквания за приходите и неразумен ръст на разходите.

Държавата проактивно задлъжнява, а облаците над фискалната стабилност се сгъстяват. Дали влизането в Еврозоната ще ни позволи да се измъкнем от тази ситуация? Вероятно както Барон Мюнхаузен се е измъкнал от блатото дърпайки се за косите.

Изоставането в изпълнението на бюджетните приходи продължава и през април

Финансите към април: ръст от 7,5% при очаквани 25%, дефицит от 0,9% от БВП