В неделя предстои втория тур от президентските избори във Франция. На 7 май френските граждани ще трябва да избират между центриста Еманюел Макрон и националистката Марин Льо Пен.

Макрон предлага на французите страната им да инициира политики за по-силно федерализиране на ЕС (демократични конвенти, които да доведат до един проект, който да бъде приет от всички желаещи страни). Обявява, че еврозоната трябва да има собствени бюджет, парламент и финансов министър. Стреми се към облекчаване на имиграционните процедури. Предлага данъчни облекчения и съкращаване на над 100 хиляди работни места в публичния сектор.

Льо Пен настоява за намаляване на ангажиментите на Франция към ЕС - излизане от Шенгенското пространство, напускане на еврозоната и връщане към френския франк, иницииране на референдум дали страната да остане в Евросъюза или да го напусне. Предлага драстични рестрикции спрямо имиграцията - ограничаване на условията за предоставяне на убежище, невъзможност за придобиване на легален статут от незаконно пребиваващи чужденци, експулсиране на чужди престъпници, затягане на правилата за събиране на имигрантски семейства. Смята да въведе протекционизъм в икономиката - високи данъци за фирми, които изнасят производствата си в чужбина и ограничения при наемане на чуждестранни работници. Иска да върне пенсионната възраст на 60 години.

В неделя французите ще избират между тези две опции. За нас, българите, обаче е важно коя от тези две опции е за предпочитане съобразно нашите национални интереси. Тоест, кой е "нашият кучи син"?

На прима виста изглежда, че това е Макрон. България е член на ЕС и има интерес Евросъюзът да се засилва, а не да отслабва. Имаме интерес и в самата Франция нашите сънародници да се ползват с повече права като български граждани. Само че...

Еманюел Макрон символизира всичко това, което през последните години кара Европейския съюз да изглежда по-слаб както на международната арена, така и в очите на все повече европейски граждани. Убеден привърженик на политиката на Ангела Меркел за "отворени врати" спрямо бежанци и икономически имигранти. Икономически десен, но ценностно ляв - толерантен към различните прояви на мултикултурализма и политическата коректност, които неумолимо разграждат европейските общества. Еврофедералист, но не от гледна точка на силна Европа, съставена от силни държави, а от гледна точка на все по-централизирана европейска бюрокрация.

Ако Макрон спечели в неделя (според сондажите това е доста по-вероятно), ще се потвърди тенденцията на възпиране на евроскептичните партии и кандидати (първо в Австрия, после в Холандия). Само че веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода... Ако управляващите ляво либерални европейски елити не си вземат поука, все някога евроскептиците ще започнат да "обръщат мача". И дали тогава няма да е прекалено късно за Европа?

Затова нека да си представим, че победата ще бъде за Льо Пен. Ако това се случи, Франция няма да излезе от ЕС още в понеделник сутринта. Това, което обаче може да се случи, е поевтиняване на еврото спрямо другите основни валути. Като начало.

В рамките на две години (а може и по-скоро) французите ще усетят на гърба си негативите от нейните икономически и фискални експерименти (да не забравяме, че за разлика от баща си, Марин льо Пен е доста лява икономически). Нека да прибавим и почти сигурните търкания с германското правителство по общоевропейските въпроси. Това би дискредитирало евроскептичната линия и би намалило шансовете на един евентуален Frexit. Звучи оптимистично, но същевременно е адски рисковано...

При вариант "Макрон" имаме стабилизация, но решаването на съществените проблеми на Европа се отлага (а какви са тези проблеми, е тема на отделен анализ). При вариант "Льо Пен" имаме сътресения, които може да сринат Европа, но може и да се окажат началото на нейното оздравяване (ако евроскептичните настроения се трансформират в еврореалистични - създаване на силна, единна Европа с общи въоръжени сили и синхронизирана дипломация, стъпила върху силни национални държави, обединени от общите християнски ценности).

Целта на този анализ не е да даде еднозначен отговор на въпроса "кой е нашия кучи син?". Идеята е да започнем да гледаме на чуждите избори не през призмата на някакви индивидуални пристрастия, а поставяйки на първо място нашите, български национални интереси.