Популизмът завладява Европа

През последните 20 години подкрепата за популистките партии в Европа се е увеличила повече от три пъти, осигурявайки достатъчно гласове, така че тези формации да позиционират своите лидери на правителствени постове в 11 държави и подлагайки под изпитание установения политически ред на Стария континент.

Това показват резултатите от проучване на "Гардиън", проведено в сътрудничеството с 30 изявени политолози. Проучването е осъществено по проект на Университета в Амстердам и обхваща периода от 1998 година до днес.

Изследването показва постоянен растеж на подкрепата на популистките партии в Европа, особено в дясното политическо пространство, на база на провежданите парламентарни избори в 31 европейски държави в посочения период.

Данни от проучването сочат, че от 1998 година насам популистките движения в Европа бележат постоянен прогрес. Преди две десетилетия популистките партии на континента са били предимно незначителни политически сили, представляващи едва 7% от европейските гласоподаватели. На последните национални избори обаче един от всеки четири гласа е отишъл аз популистка партия, пише изданието.

"Не толкова отдавна популизмът беше феномен на политическата периферия", заяви Матайс Родойн от Университета в Амстердам, който е ръководител на изследователския проект.

"Днес популизмът става все по-широко разпространен - някои от най-важните политически събития като референдума за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп не могат да бъдат разбрани, ако не вземем предвид възхода на популизма... Почвата за развитието на популизма става все по-благородна, а популистките партии стават все по-способни да жънат успеха от това", тълкува Родойн.

Привържениците на популизма казват, че защитават обикновения човек срещу чужди интереси, от което следвало, че те тези партии са жизненоважни за демократичните процеси в държавите.
Критиците обаче са на мнение, че популистите на власт често подкопават демократичните устои, независимо дали чрез подриване на медиите и съдебната власт или чрез потъпкване на правата на малцинствата.

Констатациите от проучването идват шест месеца преди провеждането на изборите за Европейски парламент, а според някои анализатори е възможно на тези избори десните популисти да седнат на рекордно много евродепутатски места.

Проучването разкрива различните развои на десните популистки движения като това на премиера на Унгария Виктор Орбан и вицепремиера на Италия Матео Салвини, които отбелязват най-голям успех през последните години. Изследва се и пътят на популистите в лявото политическо пространство, които бързо се разраснаха след финансовата криза, но не успяха да намерят място в друго правителство, освен гръцкото, пише още "Гардиън".

Проектът разполага с виртуална карта на европейските страни, които участват в проучването, сред които е и България. На база на националните избори в тези страни на картата е очертан възходът на популистките партии за периода от 1998 - 2018 година.

Картата показва как популизмът едвам проблясва в края на 90-те години. След 2000 година обаче популистите трайно се настаняват в държави от Източна Европа, а след финансовата криза те вече са фактор и в Западна Европа.

Според проучването Европа далеч не се изправя сама пред това предизвикателство - то завладява части от изпълнителната власт в пет от най-големите демокрации в света - Индия, САЩ, Бразилия, Мексико и Филипините, информира "Гардиън".

Популизмът в Европа се завръща в продължение на няколко десетилетия. Пример - крайно-дясната Партия на свободата на Австрия, която е основана през 1956 година от бивш нацист. На изборите през 1994 година партията печели повече от 20% от гласовете в страната. Днес тя е част от управляващата коалиция в Австрия.

През 90-те години на миналия век популистките партии се радваха на успех и в Норвегия, Швейцария и Италия. В началото на новия век популистки идеи и техните привърженици започнаха да заливат и държави като Холандия, Франция, Унгария и Полша.

Събития като световната финансова криза от 2008 година и бежанската криза през 2015 година в Европа направиха разпространението на популистките партии лавинообразно.

Антиаскетичната политика на гръцката СИРИЗА ѝ спечели първо 27%, а после 36% от гласоподавателите в страната.

Партията за независимост на Великобритания (ЮКИП) принуди хората на Острова да гласуват за Брекзит.

След баща си, Марин Льо Пен стана втора на президентските избори във Франция, спечелвайки 33% от гласовете.

Антиимиграционната политика на партията Алтернатива за Германия я превърна в първата крайно-дясна политическа формация от Втората световна война насам, която влиза във всеки Бундестаг, а сега има над 90 места в законодателния орган (94 места).

В Италия крайнодясната партия "Лига" на Матео Салвини и обявяващото се за смяна на системата Движение "Пет звезди" на Луиджи ди Майо събраха близо 50% от вота на гласоподавателите.

Фидес на Виктор Орбан в Унгария удари 49% от гласовете.

А крайно-дясната партия "Шведски демократи" повиши избирателите си до 17.5%.

Според изследването левите популисти са далеч по-малко и неуспешни от консерваторите.

Клаудия Алварес, доцент в Университета Лусофона в Лисабон, която обаче не участва в екипа на изследователския проект на "Гардиън", коментира, че успехът на политиците популисти е свързан със способността им да убеждават аудиторията, че не принадлежат към традиционната политическа система. "Като такива, те се нареждат редом до обикновените хора, доколкото нито те, нито хората принадлежат към "корумпирания" елит", обяснява Алварес.

По думите ѝ възходът на социалните медии играе съществена роля за популистката вълна, защото алгоритмичният им модел възнаграждава и промотира противоречивите послания на популистите. "Гневът, който популистките политически партии успяват да канализират, се захранва от публикациите в социалните медии, защото самите социални медии са силно проницаеми при разпространението на емоции. Крайният резултат е все по-нарастваща популяризация на политическия и журналистически дискурс", допълва Алварес.

Източник: The Guardian

Карта на популисткия вот в Европа през 2018 година

Както вече стана ясно, България е една от страните, които попадат в изследването. Страната ни фигурира в дигиталната карта, която очертава възхода на популистките партии за периода от 1998 -2018 година. Картата показва в проценти дяловете на вота за популистките формации в различните страни, като скалата е разделена през 10-процентов интервал (0-10%, 10-20%, 20-30%, 30-40%, 40%+).

Спрямо изследването на "Гардиън" през 1998, 1999 и 2000 година в България не е имало популистки вот. През 2001 година обаче страната ни изведнъж става първенец по този показател сред всички участващи в изследването държави с над 40% вот за популистки партии. Положението се запазва на същото ниво и през следващите 3 години - 2002, 2003 и 2004 година.

През 2005 година проучването на "Гардиън" за България регистрира спад, отчитат се между 20 и 30% популисткия вот у нас. Тези стойности се запазват до 2008 година, включително.

През 2009 година България отново влиза в най-крайната графа с над 40% вот за популистки политически партии. От 2009 година до днес, 2018 година, България остава с популистки вот над 40%.

България присъства и в графика на политическия спектър на популистките партии. В проучването са включени пет родни политически формации, представени от ляво надясно:

"Атака" - партията е позиционирана в център-дясно, но все пак най-ляво от всички български политически формации. 2005 година партията записва 8.14% вот, през 2009 година - 9.36%, през 2013 година - 7.23%, през 2014 година - 4.52%, през 2017 година - в "Обединени патриоти".

НДСВ - партията е позиционирана по-дясно в политическия спектър. През 2001 година партията печели 42.74% от вота на българите, през 2005 година - 19.88%, през 2009 година - 3.02%.

ГЕРБ - партията е позиционирана още по-надясно. През 2009 година ГЕРБ печелят 39.72% от вота на българите, през 2013 година - 30.53%, през 2014 година - 32.67%, през 2017 година - 33.54%.

Ред, законност и справедливост - през 2009 година печелят 4.13%, а през 2013 година - 1.67%.

Патриоти:
- НФСБ - през 2013 година печелят 3.70%;
- "Патриотичен фронт" (НФСБ, ВМРО-БНД) - през 2014 година печелят 7.28%;
- "Обединени патриоти" (НФСБ-ВМРО-"Атака") - през 2017 година печелят 9.31%.

Какво е популизъм?

Това е политическа позиция или реторика, адресирани към широки слоеве в обществото. Популистите са склонни да оформят политиката като битка между добродетелните обикновени маси и нечестивия или корумпиран елит и настояват, че общата воля на народа винаги трябва да побеждава. "Гардиън" възприема класическото определение за популизъм, предложено от политолога Кас Муде. Той обяснява, че популизмът често се съчетава с идеология "приемник", която може да бъде от ляво или от дясно на политическия спектър.

Популизмът е толкова стар, колкото и самата демокрация, но последните 10 години се оказват особено плодородни: популистките лидери сега управляват държави с общо население от почти два милиарда души, а популистки партии печелят своето политическо място в доста демокрации, много от тях в Европа. На този фон, "Гардиън" се зае да проучи в продължение на 6 месеца, кои са популистите, кои са факторите да печелят власт и какво правят.