Бъдещето на Международната космическа станция (МКС), която обикаля в орбита от повече от 20 години със скорост от над 7,6 км/с, е под въпрос.

От една страна успехът на SpaceX направи превоза на космонавти и товари много по-достъпно и най-накрая NASA успява да реализира пълния потенциал на МКС. От друга, американският Конгрес иска станцията да бъде освободена и унищожена до 2030 г.

Джим Брайденщайн, отиващият си директор на NASA, се опитва да прокара идеята за нова космическа станция, изградена и оперирана с частни средства. Идеята е частна компания (или обединение) да създаде, изстреля, тества и изгради модули за нова станция преди МКС да бъде унищожена (което ще се случи чрез свалянето ѝ в т. нар. "космическо гробище" в Тихия океан).

Миналата година той заяви пред Сената, че "ще бъде трагедия", ако NASA "изостави орбитата около Земята и я предостави" на други държави.

Но ако всичко мине по план за Axiom Space, бързорастящата частна авиокосмическа компания, тя ще запълни тази празнина. А NASA ще пести милиарди всяка година.

"На NASA [Международната космическа станция] ѝ струва $3,5 млрд. И не говорим за разходите на всички други замесени агенции", казва Микаел Лопес-Алегрия, вицепрезидент на Axiom и астронавт, пред Business Insider. "Те биха искали да харчат тези пари за проучване на дълбокия Космос с програмата Artermis или каквото друго следващата администрация реши".

"Ако могат да наемат стая в хотел, вместо да притежават хотела, ще бъде по-евтино за тях и ще има същите ползи, като сега, но за малка част от разходите", допълва той.Първата частица от МКС, руският модул Заря, бе изстрелян през 1998 г. Две години по-късно станцията вече бе обитавана от астронавти. Планът на NASA бе МКС да остане в орбита около 15 г., но при нужда и 30 г. Сега се смята, че станцията ще издържи и до 2030 г., но "няма съмнение, че тя трябва да бъде свалена" рано или късно.

"Не можем да я оставим безконтролно да се разпадне, защото има голям шанс да нанесе големи щети. Имахме такива опасения и за орбиталната станция МИР, но извадихме късмет", казва Лопес-Алегрия. Но посочва, че МКС е далеч по-голяма и големи части от нея ще оцелеят след преминаването през атмосферата на Земята. "Ако не подходим внимателно, това ще бъде един много лош ден".

Преди това да се случи, Axiom се надява да спази договора си за $140 млн. с NASA, в рамките на който компанията трябва да добави поне един нов модул към МКС. А след това и други.

"През 2024 г. ще прикачим първия си модул, а след това и още два на 6-месечни интервала", посочва вицепрезидентът на компанията. Той ще бъде и първият командир на изцяло частен полет към Космоса. Мисията, наречена Ax-1, ще изстреля трима пасажери до МКС на борда на Crew Dragon на SpaceX в края на 2021 г.

"След пет години ще летим не до МКС, а до модулите на Axiom на МКС", уверен е той.

Станцията на Axiom

Източник: Axiom

Станцията на Axiom

Компанията нарича проекта AxStation. В крайната си фаза станцията ще има собствено захранване, вода, роботизирана ръка и други системи, които ще ѝ позволят да работи независимо от МКС. Между 2028 и 2030 г. AxStation ще бъде отделена от МКС.

Разбира се, гаранции няма. Както и МКС, AxStation ще изиска огромен капитал. Засега Вашингтон отказва субсидии, но според компанията такива няма да бъдат нужни, а проектът ще бъде финансиран изцяло чрез частни инвестиции.