Поредицата от сделки, превърнали "Булсатком" от водещ играч при цифровата телевизия в собственост на един от основните му конкуренти, всъщност нямат връзка помежду си и няма нищо нередно в ролята на бившия член на надзора на Vivacom Спас Русев. Това става ясно от мотивите по решение на Комисията за защита на конкуренцията, дошло година и половина, след като той придоби компанията и след това я препродаде на United Group.
Българската компания изпадна в сериозни финансови затруднения заради поредица от твърде амбициозни проекти като собствен сателит и 4G мрежа. В края на 2022 г. стана ясно, че Спас Русев чрез "Вива Корпорейт България" придобива "Булсатком" срещу над 120 млн. евро, като малко по-късно се разбра, че голяма част от парите са дошли от United Group и срещу тях групата е придобила инфраструктурата на доставчика. В края на миналата година собственикът на Vivacom обяви, че купува и абонатите на "Булсатком", като това беше разрешено от КЗК въпреки недоволството на останалите телекоми, малки доставчици и синдикалната организация в придобиваната компания.
Парадоксално, но сега, месеци след затварянето на сделката, КЗК се произнесе по отношение на първата от няколкото сделки в сюжета - тази с участието на Спас Русев.
В своето становище от "Йеттел България" посочват, че са налице данни и доказателства, че създадената през 2021 г. с 5000 лева капитал "Вива Корпорейт България" ЕООД "е само средство за придобиването" на "Булсатком": "Още от 2021 г., докато г-н Спас Русев е член на надзорния съвет на Виваком (тогава наричано Българска Телекомуникационна Компания ЕАД), което е част от United Group, същият е преговарял и е бил избран за купувач на Булсатком. Това обстоятелство е публично известно от редица медийни публикации от август 2021 г., независимо че процеса по приключване на преговорите и реализиране на сделката е приключен най-късно в края на август 2022 г. или малко след това".
Заради прехвърлянето на мрежата към United Group след сделката от Yettel са на мнение, че "Булсатком" е изпаднал в ситуация, в която дейността на доставчика вече не може да бъде самостоятелна и независима.
Затова и от "Йеттел България" настояват или концентрацията да бъде забранена и вече извършените действия по изпълнението ѝ - обезсилени, или КЗК да принуди United Group да продаде активи, или до инфраструктурата да се даде достъп и на останалите играчи на пазара.
Антимонополният орган обаче е на друго мнение. Според тях не можем да говорим за концентрация, защото "Вива Корпорейт България" не извършва стопанска дейност, резултатите от която да са предназначени за размяна на пазара, а Спас Русев не осъществява контрол върху други предприятия с регистрация в страната.
По отношение на финансирането на United Group, от КЗК посочват, че представените им документи съдържат чисто финансови условия и няма "клаузи, които да предоставят на Заемодателя допълнителни права, по силата на които да направят (....)*действителен собственик или да доведат до де факто контрол от негова страна".
КЗК коментира и последващите сделки около "Булсатком", като припомня, че по-рано е постановила, че придобиването на мрежата на компанията от United Group не попада в обхвата на Закона за защита на конкуренцията, а за пълното поглъщане на компанията е била нотифицирана в срок. Затова и искането КЗК да разглежда целия сюжет като една сложна операция е отхвърлено с мотива, че става дума за различни участници, различен предмет и различна фактическа обстановка.
Решението на комисията може да бъде обжалвано в съда.
USD
CHF
EUR
GBP
