Изводът е: „нормалната" икономика на САЩ ще изглежда много по-различно, и то по-зле, отколкото преди пукането на кредитния балон.
Компаниите ще продължат да срещат трудности да набират налични средства за експанзия и иновации, тъй като инвеститорите и кредиторите ще останат фокусирани върху съхраняване на капиталите си.
Може да се окаже, че работниците ще са по-малко гъвкави за преследване на нови трудови възможности, тъй като те ще са закотвени на мястото, в което са в момента - домовете им ще струват по-малко, отколкото ипотеките.
Пол Самюелсън, прочутият икономист, Нобелов лауреат, казва следното: „След като веднъж си направил ужасна, прекалено оптимистична грешка, това те парализира за известно време".
Бележка под линия: САЩ може би ще трябва да се настроят към нова дефиниция за „нормалното", характеризиращо се с по-ниско нарастване на производителността, по-бавен икономически растеж, по-висока безработица и отслабнала индустрия за финансови услуги.
През последните 15 г. средното годишно нарастване на БВП в САЩ бе 3% - то може да се понижи до 2 - 2.5%, счита Питър Хупър, главният икономист на Deutsche Bank Securities за САЩ и бивш служител във Федералния резерв.
Той твърди, че дори пазарите да се възродят, цената на рисковия капитал вероятно ще остане значително по-висока, отколкото по време на кредитния балон.
Още сега, през април, три четвърти от американските банки изискват от корпоративните си клиенти по-високи премии за отпускани заеми, а над половината твърдят, че кредитните им стандарти са повишени.
Инвестициите и отпуснатите кредити по време на кредитния бум се оказаха горчиви. Кредитната криза доведе до над $340 милиарда загуби по кредити и обезценяване на активи от началото на 2007 г. Според някои авторитетни икономисти, най-лошото тепърва предстои.
„В бъдеще е по-вероятно кредитните условия да се затегнат, вместо да се охлабят", твърди анализатор. Не потвърждава ли това решението на новият шеф на Citigroup да се освободи от активи за $400 млрд. през следващите три години?
Компаниите се сблъскват с по-неблагоприятни условия и на пазара на облигации. Според Джон Лонски от Moody's най-вероятно е цената на кредита чрез бонове да остане висока и през следващата година. Освен това компаниите дръзват да издават по-малко облигации с висока доходност.
Прогнозите на Лонски за пазара на нови junk bonds са за максимум $80 млрд. тази година и в най-най добрия случай $100 млрд. през 2009 г., докато през 2006 г. бяха продадени високорискови облигации за над $150 млрд.
Също така е все по-трудно да се набира капитал на борсата, особено чрез първично публично предлагане на прохождащи компании. „Има поразително много фирми, които срещат проблеми да набират фондове, не се съмнявайте", твърди президентът на асоциацията Arlington.
По-малко поемане на риск означава по-малко жизнена икономика, посочил е Самюелсън. 93 годишният професор е добавил, че по този начин могат да се загубят някои нови идеи, които в противен случай щяха да се приложат на практика и да получат шанс.
Дори утвърдени компании се възстановяват трудно. Говори се, че General Electric трудно ще продадат бавно растящите си активи във финансовите услуги, включително поделението на GE за кредитни карти. А Fairfield от Кънектикът може да се принуди да продаде столетния си бизнес с уреди.
Какво да кажем за работниците? Според изследване на Bloomberg/Los Angeles Times, чувството им за финансова сигурност е на нивото от 1992. За много американци домовете са най-ценните активи, които притежават. Само за първото тримесечие на 2008 г. медианата на цената на еднофамилните къщи падна с 7.7%.
Изчисления показват, че за близо 11% от собствениците на жилища в Америка, или 8.5 млн. души, ипотеките са по-скъпи от цената на жилищата им през първото тримесечие. Прогнозите са броят на тези хора да достигне 12 милиона през следващата година.
Това може да удържи даден работник да продаде жилището си и да тръгне към ново място в търсене на нова възможност. По-малко мобилната трудова сила е и по-ниско производителна.
Икономически изследвания показват, че мобилността е главна причина за по-бързият ръст на производителността в САЩ по сравнение с Европа през последните 15 години.
Икономистът Едмунд Фелпс, който спечели Нобеловата награда за икономика през 2006 г., твърди, че страната е в хватката на някои структурни сили, които движат икономиката към по-ниски нива на икономическа активност, с безработица между 5 и 6 процента. През април безработицата бе 5%.
Най-сериозно засегната е индустрията на финансовите услуги. През миналата година най-големите банки и брокерски къщи са съкратили поне 50,000 души, а през тази година ще има и още.
Изследванията на професора в Нюйоркския университет Томас Филипън сочели, че след пукането на кредитния балон разходите за работни заплати в индустрията са с около 10% по-високи. Ако това превишение се преодолее със съкращаване на работни места, това значи, че още около половин милион души предстои да бъдат уволнени.
Икономистът Алън Синай обобщава: Финансовият двигател е главен източник на производителност и растеж. Тъй като той се консолидира, за известно време ще гледаме стагнация в икономиката на САЩ.