България е №1 по ръст на биоземеделието в ЕС. Какви обаче са предизвикателствата?

България и Хърватия са държавите членки в Европейския съюз (ЕС) с най-голям ръст в областта на биоземеделието, показват последните данни на Евростат. Ако общата площ за производство на такива култури в целия съюз се е увеличила с 18,7% между 2012 и 2016 година, то в у нас този ръст е от над 310%. А в Хърватия е от 193,4%.

Заедно с това двете държави са първи в ЕС по площи, където тече процес по превръщането им във ферми за органични плодове и зеленчуци, което показва сериозен потенциал за растеж.

Въпреки рекордните резултати обаче фермерите от България и Хърватия все още се изправени пред сериозна конкуренция от страна на по-старите членки на ЕС, пише сайтът Balkan Insight.

Президентът на българската Асоциация на биопроизводителите Албена Симеонова разказва пред медията, че през последните години секторът у нас е в експанзия.

"През 2009 година, когато създадохме асоциацията, бяхме 25 души. Сега регистрираните производители са между 7100 и 7200 в България", разказва тя.

80% от земеделските земи у нас са в ръцете на едва 4% от стопанствата

Най-едрият собственик в страната притежава над 1 милион декара, посочва експерт

В същото време обаче по нейните думи хиляди фермери само притежават земя, но реално нямат никакво производство, което изкривява статистиката.

"Държавата позволи финансиране на фермери, които нямат никакво производство", казва тя.

По нейните думи това ограничава размерът на финансирането, което могат да получат тези, които реално отглеждат биопродукти. А това от своя страна ги прави по-малко конкурентни на останалите производители в Европа.

Все пак Симеонова признава, че има реален интерес към консумирането на такива продукти и в България въпреки твърденията, че техните цени са прекалено високи.

От друга страна в Хърватия, където средната месечна заплата е около 800 евро, това не е такъв проблем. Там има 4751 сертифицирани биоземеделци, което е с цели 20% повече в сравнение с година по-рано.

България произвежда повече зърно от Гърция, Хърватия и Португалия взети заедно

Добивът между 2000 и 2016 година у нас се е увеличил с над 3 милиона тона

"Има много повече търсене на такива храни, отколкото сме ние производителите или обема на продукцията", казва собственикът на такава ферма в близост до Загреб Снежана Зиданич-Михайлевич.

По нейните думи обаче в страната има и производители, които твърдят, че отглеждат плодове и зеленчуци по стандартите за биоземеделие, но всъщност нямат сертификати за такава дейност.

Друг проблем за бизнеса в региона е и недостатъчно високият интерес от съседните страни. Така например заради слабото търсене в Румъния общият дял на биофермите е намалял с над 20% между 2012 и 2016 година.

А местните производители признават, че изнасят по-голямата част от продукцията си за Западна Европа, тъй като на местния пазар тя не се купува толкова.