Излезе една от най-авторитетните класации в световната макроикономика - Индексът на икономическата свобода, изготвян от The Heritage Foundation в съдействие с The Wall Street Journal. Основа на рейтинга е оценката на икономическата, търговската и фискалната свобода, а също и намесата на държавата в икономическия живот (виж повече за методологията в края на статията).

Според въпросната класация, България е сравнително свободна в икономическо отношение - от 157 държави тя заема 62ро място с показател 62.2 и попада в третата от петте категории, в които са групирани държавите по света - „сравнително свободна". Стойност на индекса 100 бала означава най-голяма икономическа свобода, като най-свободен в икономическо отношение е Хонконг с 89.3 бала, а най-малка е свободата на икономиката в Северна Корея - 56.5 бала.

България е 29тата страна по икономическа свобода в европейския регион от 41 държави, като общия й резултат е близък до средното за региона, под средното за Европа (67.5) и над средното за света (60.6).

Добрите страни на българската икономика според изследването на Heritage Foundation са най-вече във фискалната свобода, паричната свобода и финансовата свобода. Впечатляващо ниския корпоративен данък от 15% допълва най-високата ставка на подоходния данък от 24%. Лицензирането, откриването и закриването на бизнес са уредени относително ефективно, като се грижат за много гъвкава предприемаческа среда.

България трябва да работи повече за изграждане на независима правна система. Проблеми са правата на собственост, корупцията и неефективната бюрокрация. Корупцията в правната система е пречка за по-големите чуждестранни инвестиции, а правата на собственост и бизнес регулациите се решават по своеволен способ.

За да се изчисли индексът на бизнес свободата на дадена държава, се използват десет показателя. „Десетте свободи" са както следва: бизнес свобода, търговска свобода, фискална свобода, свобода от правителството, парична свобода, инвестиционна свобода, права на собственост, свобода от корупция, свобода на труд.

Бизнес свободата в България е на добро равнище (66.9%). Да се започне нов бизнес в страната са нужни 32 дена, докато средното за света е 48 дни. Голяма трудност причиняват регулаторните режими и бюрокрацията. По отношение на търговската свобода минуси за България са нетарифните бариери и „непоследователните" митнически служби.

Най-високи са икономическите свободи за България в областта на фиска - 91.3%. За последните години средните данъчни тежести са били 22.3% от БВП. Добри са показателите и при паричната свобода - 75.7%. Инфлацията в България е умерена, със стойности 5.1% между 2003 и 2005. Макар че повечето цени се определят от пазара, правителството „надзирава" цените на електричеството, водата, естествения газ и на лекарствата. Слабост са мерките за ценови контрол, които пречат на националните цени.

Съвкупните разходи от правителството са високи, близо 37.5% от БВП. Чуждестранната собственост в редица области изисква специални разрешителни режими. Няма ограничителни режими за чуждестранната валута, държана от чужденци.

Финансовата система на България се доминира от банковия сектор. След колапса от 1996 са предприети редица реформи, включително и валутен борд и засилен надзор, които са допринесли за финансовата стабилност.

Има 31 търговски и 4 публични банки, а чуждестранните банки държат 70% от банковия капитал. Застрахователният сектор е изцяло частен. Фондовите борси се управляват добре, но търгуваните обеми ценни книжа са малки. Правителството е активно на капиталовия пазар, издавайки краткосрочни съкровищни бонове.

По отношение правата на собственост, нещата в България не стоят много добре. Конституцията осигурява нужната законова база, но неефективното изпълнение на законите подкопава доверието на чуждестранните инвеститори в способността на съдилищата да гарантират договорите, собствеността, правата на акционерите и интелектуалната собственост. Юридическата корупция е като петно на страната. България е 55 по корупция от списъка от 158 държави на Transparency International.

Нека сега погледнем към другите страни в списъка. Десетте най-свободни в икономическо отношение държави са: Хонконг, Сингапур, Австралия, САЩ, Нова Зеландия, Великобритания, Ирландия, Люксембург, Швейцария и Канада.

Япония е на 18то, а Германия на 19-то място. Франция е на 45то място. Близо до категорията на България са държави като Италия, Словения, Перу, Албания. Румъния е на пет позиции след нас, на 67 място, тоест може да се счита, че двата нови члена на ЕС се радват на еднаква икономическа свобода.

Турция е доста по-назад, на 83то място. Не е за пренебрегване факта, че Полша е на 87мо място, а Гърция на 94то. Индия е на 104 място, а Китай на 119. Следван от Русия - на 120 позиция.

И накрая за методологията на индекса, изготвен за първи път през 1995. Индексът представлява средна претеглена стойност по резултатите на оценките по изброените по-горе десет индивидуални свободи. За всяка от тях има многобройни показатели за оценка. През 2007 година методологията на индекса е променена, стойностите му са определени в бал до 100, което прави по-лесна съпоставката на страните.

Икономическата свобода малко или много е балансова стойност, защото традиционно се е възприемала като свобода на икономическия агент от намесата на правителството. Но тъй като в исторически план правителството винаги трябва да се грижи за редица „комунални" области, икономическата свобода е балансиране между полюсните състояния на анархия и тоталитаризъм.

Авторите на изследването определят икономическата свобода като „част от свободата, насочена към материалната автономност на личността по отношение на държавата и други групи. Индивидът е икономически свободен, ако може напълно да контролира труда и собствеността си. Икономическият компонент на човешката свобода се отнася до - и може би е необходимо условие за - политическата свобода, но е ценен и като стойност сам по себе си".

Скептиците ще възразят, че икономическата свобода не е необходима за икономическото благосъстояние. Авторите на авторитетното изследване са на друго мнение. Те са установили в над десет годишните си проучвания, че значенията на индекса не само корелират с високото ниво на БВП (колкото по-свободна е дадена държава, толкова по-богата е тя в общия случай, когато няма богатства от природен източник), а и ръстът на БВП е по-бърз, при положение че страната става икономически по-свободна.