Пикът на заразата ще бъде в края на юни или средата на юли, когато ще започне и постепенна отмяна на мерките, но с възможно повторно въвеждане на част от тях. БВП ще спадне с 4,3%, а инфлацията ще тръгне нагоре с 4,2%. Това най-възможният от трите сценарии, които Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките предвижда за кризата. Вероятността той да се случи е 60%, изчисляват от БАН.

Според него, обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от €1 млрд., главно заради намален износ с 4,6%. Спадът в туризма ще е с около 50 на сто. Безработицата пък ще подскочи до 10%. В резултат от всички разходи и неслучили се приходи, дефицитът в бджета ще е 2,5%.

Най-оптимистичният сценарий, с шанс за сбъдване от 20%, е пикът да бъде в средата на май, а през второто полугодие икономиката отново да се върне към нормално функциониране. При него се прогнозира спад на БВП от 2,4% и ръст на безработицата до 6,9%.

Третият сценарий е и най-песимистичният: пик в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Шансът е 20%. При него БВП ще спадне с 5,7%, а инфлацията ще се покачи до 5,2%, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон - спад между 50 и 70%.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 хил. души или 12% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса ще се увеличават с 5,5% спрямо планираните преди актуализацията.

Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5% спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около €1 млрд., а правителственият дълг се увеличава до 26,5% от БВП.

От БАН изчисляват още, че обявените икономически пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на сто от БВП, в България фискалните мерки са около 2%.