Берлинският институт по население и развитие публикува данни от ново изследване, което разглежда демографското бъдеще на Европа. Картината е по-скоро мрачна: докато населението в другите региони по света ще се увеличава (с изключение на Русия), в страните от Европейския съюз хората ще стават все по-малко на брой.

С близо 50 млн. души ще намалее населението на Европа до 2050 г., изчислили са изследователите на BIBE. Вина за това имат ниската раждаемост и застаряването на населението. Като добавим и нарастващия миграционен поток към богатия остров Европа, трябва да се подготвим за съвсем различна демографска структура в ЕС през 2050 г.

Всъщност застаряването е глобален феномен, който се проявява дори и в Африка и отдалечените райони на Азия, но в това отношение Европа става безспорен „глобален лидер". А България по негативни демографски тенденции е номер едно в Европа.

За да извършат оценките си, учените са използвали 24 индикатора за устойчивост (демографски, икономически, социални и екологични). Оценени са 285 региона в ЕС плюс Исландия, Норвегия и Швейцария. Съответно 284то място е за Северен централен район в България, а 285то за Северозападния район в България.

Компания в Европа по най-неустойчиво развитие и най-негативни перспективи ни правят отдалечените региони в Южна Италия и Северна и Западна Гърция, както и селските региони в Румъния и Полша. Особено силно процесът на обезлюдяване ще засегне бившите провинции от Източна Германия, някои от които до 2018 г. могат да се лишат от повече от половината от населението си.

Първите поне 15 места в класацията по региони, която можете да разгледате тук, са окупирани от Швейцария и Скандинавските страни.

„България по пътя към остаряването" - коментират нашите резултати берлинските демографи. По време на тоталитарния режим коефициентът на раждаемост в България е бил повече или по-малко стабилен. Само че промяната през 1990те доведе до почти 50% спад на раждаемостта.

„Това означава, че в бъдеще в страната ще липсват потенциални родители и България е изправена пред заплахата на изключително застаряващо население - както вероятно и увеличение на бедността сред възрастните хора - през 2030 г."

Доброто, което може да се намери в убийствените заключения на BIBE, e образованието. „Образоваността е най-важният капитал на Европа", посочват германските учени. В България се потвърждава общоевропейската тенденция, че хората с третично образование (колежи, университети и нагоре) се радват на по-висока заетост от хората с основно образование.

Демографските промени, които ще намалят населението на Европа от 591 млн. сега до 542 млн. до 2050 г., правят от образованието даже по-важен фактор, отколкото той бе до днес: трудещите се ще са по-малък дял от общото население и трябва да повишат производителността си, както и да останат конкурентни, тъй като разрастващите се пенсионни отчисления ще имат все по-големи финансови изисквания към страните от Стария континент.

Имиграцията на хора от други континенти в Европа не може да се превърне в панацеята от всички беди, тъй като по целия свят търсенето на квалифициран труд нараства и за „качествените умове" - не само на гастарбайтерите, но и на самите европейци - с ЕС ще се конкурират също САЩ и Азия.

От останалите региони на България, по устойчиво развитие Южният централен е 276ти в Европа от 285, Североизточният е 262ри, Югоизточният е 250ти, а Югозападният със столицата София е на всъщност не чак толкова лошото 216 място. Все пак регионът около румънската столица остава 217ти.

Малко утешение. От картата долу може да се види, че след 12 години населението във всички региони на България освен този включващ столицата населението ще е спаднало с над 18%! В Югозападния регион населението също ще се свие, но "само" с минус 12 - 18%.

Тази класация говори за нещо повече от - добро или лошо - социално, икономическо и екологическо състояние на страната ни в момента. Тя говори за перспективите за развитие в едно не чак толкова далечно бъдеще.