Една от големите грешки на икономистите е да разглеждат действията на централните банки сякаш те творят самата истина. Учудващо и тревожно е, че се приема за задължително да се защитават политиките на централните банки публично. В частни разговори обаче много колеги клатят глава в ступор, тъй като ясно виждат балоните и изкривяванията в икономиката, пише Даниел Лакайе.

Безкритичността често води до липса и на конструктивна критика, което пък води до продължаване на старите погрешни политики и поредица от грешки. Така паричната политика в Европа стана от инструмент за структурни реформи в оправдание защо такива да не се случват.

Постоянното финансиране на бюджетните дефицити на правителствата, което влошава структурните дисбаланси, не помага за заздравяването на еврозоната. Нещо повече - валутната общност беше изправена пред постоянно понижаване на прогнозите за растежа още преди настъпването на коронавируса.

Затова и растящите дефицити се използваха за прикриване на изключително силния ляв популизъм, който защитава огромното печатане на пари и "съвременната парична теория". Но те просто застрашават прогреса и растежа в еврозоната. А популизмът не се бори чрез прикриване. В крайна сметка, ефектът от политиките на централната банка е безусловно негативен.

Днес гражданите слушат постоянно от естремно левите политици, че структурните реформи и бюджетната предпазливост са политики, предприемани от злонамерените политици, а идеята, че има неограничено количество пари за всички политики се поддържа и от централните банки. Учудващо е да се чуе как някой сериозен икономист от ЕЦБ или Федералния резерв не разбира как идеята, според която парите могат да се печатат неограничено, без това да доведе до рискове, е станала съществена част от публичните дебати, когато именно централните банки създават това измамно чувство за стабилност.

А централните банки могат да прикрият риска до определен момент, но не могат да го елиминират.

Гърция, Кипър, Литва, Словакия, Испания, Португалия и Словения вече заемат пари при отрицателни лихви. Но отрицателните лихви не са признак за доверие в политиките на правителствата им, а изкривяване на паричната политика, което прикрива действителните рискове. Рано или късно подобни балони се взривяват.

Когато политиците казват, че отрицателните лихви отразяват доверието на пазарите, те просто лъжат. ЕЦБ е на път да стане собственик на 70% от суверенния дълг в еврозоната и изкупува всички нетни емисии. Всъщност не съществува реален пазар.

Временното доверие в способността на ЕЦБ да променя рисковете се поддържа единствено ако търговският излишък и производството в еврозоната растат, но само когато Германия продължава да финансира това. Но този феномен не е вечен, не е неограничен и определено не е безрисков.

Много читатели ще кажат, че в момента ставаме свидетели на безпрецедентни политики в отговор на пандемията от коронавируса. Има само един проблем: това просто не е вярно. Политиките на ЕЦБ са свръхекспанзивни от над десетилетие, независимо дали икономиката се намира в криза, възстановяване, растеж или стабилизиране. Лихвените проценти бяха орязани до отрицателни стойности, а програмите за изкупуване на активи бяха увеличавани постоянно, за да няма ликвидни рискове пред икономиките.

Всъщност ЕЦБ се превърна в заложник на държавите, които не искат да разрешат структурните си дисбаланси, а да продължат с тях, тъй като цената на дълговете ниска, а ЕЦБ "ги поддържа". Централната банка трябва да се притеснява от факта, че най-радикалните партии, много от които са привърженици на политиките, осъществени в Аржентина и Венецуела, например Подемос и Сириза в Гърция, приветстват тази парична лудост, тъй като за тях тя доказва теориите им.

Не е случайност, че реформисткия дух в еврозоната спря рязко след 2014 г. Това съвпада с гигантските инжекции на ликвидност. Структурните реформи и бюджетната предпазливост започнаха да се разглеждат като зли политики. Ниските лихвени проценти и огромното печатане на пари обаче никога не могат да се превърнат в начин за понижаване на дисбалансите. Напротив, те стимулират увеличаването на задлъжнялостта.

Големият проблем е очевиден. Веднъж започната, експанзивната парична политика не може да бъде спряна. Някой в ЕЦБ вярва ли, че държавите с бюджетни дефицити над 4% от БВП годишно ще ги елиминират, ако могат да се финансират при отрицателни лихвени проценти? Дали според централните банкери след пандемията правителствата ще свият бюджетите си?

Нищо подобно няма да се случи. Политиците ще намерят хиляди оправдания, за да се продължи с паричната политика, чиито резултати са меко казано разочароващи, предвид гигантското количество на използваните ресурси.

А най-лошото оправдание е: "няма инфлация". Това е като да караш с кола с 300 км/ч по магистралата, да гледаш в огледалото за обратно виждане и да казваш: "Още не сме се убили, ускорявай!"

Не е учудващо, че в еврозоната има нарастващ брой протести срещу увеличаването на цената на живота, докато централната банка ни обяснява как "няма инфлация". Напротив, такава има, особено като се видят финансовите активи, които се изстреляха през годините. Облигациите на неплатежоспособните държави с отрицателна доходност също преминават през гигантска инфлация.

В много страни невъзобновимите стоки и услуги поскъпнаха трикратно повече, отколкото ни казват официалните данни за инфлацията. Цените на наемите и жилищата също не отразяват адекватно официалната инфлация. Особено притеснително е, че паричната политика стимулира непродуктивните разходи и свръхпроизводството. Това води до по-нисък растеж на производителността, т.е. до по-ниски реални заплати в бъдеще.

Скорошно изследване на Алберто Кавальо от Harvard Business School предупреждава, че разликата между реалната инфлация, изпитвана от потребителите, особено от най-бедните сред тях, и официалният индекс на потребителските цени е гигантска. Например индексът на потребителските цени в еврозоната през ноември е -0,3%. Тоест няма инфлация, нали?

Само че разбивката показва поскъпване на храните с 4,3%, на услугите с 0,6% и спад на енергийния компонент от 8,3%. Само че никой европеец всъщност не плаща с 8,3% по-евтин ток, защото нито бензинът, нито природният газ, нито електричеството са поевтинели с толкова.

Ако анализираме разходите за живот, използвайки стоките и услугите, които наистина използваме често, осъзнаваме, че в една безпрецедентна криза като тази от 2020 г. цените за средната класа и по-бедните слоеве от обществото наистина нарастват значително повече, отколкото инфлацията предполага. Това, в комбинация с колосалното поскъпване на финансовите активи, обещава разразяването на огромни социални проблеми.

Когато ЕЦБ игнорира демографските тенденции (дълголетието понижава натиска върху инфлацията), ефектът от свръхпроизводството, технологията и напечатването на трилиони евро, които инфлират цените на финансовите активи и публичния дълг, натрупаните рискове са много по-големи от предполагаемите ползи, които печатането на пари може да създаде.

Не е време да правим каквото ни скимне, без да мислим за цената. Сега е моментът да защитаваме стабилните пари или реномето на институциите ще се срине още повече, докато мейстрийм хорът припява "Алелуя", докато цялата структура на еврозоната се срива.