С постепенното отдръпване на пандемията и завръщането на икономиките към предкризисните нива, възстановяването в западния свят сега се изправя пред проблем, произтичащ от недостиг на работна ръка, пише Politico. Медиите са пълни със статии за липса на шофьори, медицински сестри, берачи на плодове, готвачи, сервитьори, строители и други. Но в това има и добра новина.

От началото на пандемията недостигът на служители се разшири от добре платения IT сектор към по-нискоквалифицирания труд в сектори като туризъм, грижа за възрастни, логистика и доставки, както и строителство. И след две десетилетия на влошаване на условията за труд в тях, ситуацията най-сетне се променя.

"Заплатите в тези сектори ще трябва да се повишат, за да бъдат убедени хората да се върнат на трудните, нископлатени работни места. Това не е лошо", казва Андрю Уат, директор в европейското икономическо подразделение към Института за макроикономическа политика в Hans Böckler Foundation на германските синдикални организации.

Причините за недостига варират в отделните държави. Щедрите помощи в европейските държави и в САЩ дадоха на множество работници финансова възглавница, която може би забавя връщането им на пазара на труда. Затворените граници и ограниченията за пътуване също ограничиха притока на сезонни работници, които обичайно попълват част от свободните работни места. Множество мигранти се прибраха у дома в началото на пандемията - и голяма част от тях вероятно ще останат там.

В централноевропейските икономики като Полша, Чехия, Словакия и Унгария заетостта е близо до пълна, заплатите растат - което от своя страна води до пресъхване на най-значимия източник на евтина работна ръка за Западна Европа.На Острова се завихри перфектната буря заради комбинация от свързаните с Covid-19 ограничения в пътуването и решението на Великобритания да напусне Европейския съюз. Изчислява се, че са нужни още 90 хил. шофьора на камиони. Недостигът доведе до празни магазини и липса на гориво по бензиностанциите. Има план за издаването на 10 хил. работни визи за шофьори и други, но засега кандидатите са много под хиляда.

Бизнес лидерите посочват, че ходът е закъснял и с недостатъчен размах, но премиерът Борис Джонсън е категоричен, че няма да се завръща към периода на "безконтролна миграция", за да се справи с недостига.

Друга причина за проблемите на пазара на труда се корени в избора за начина си на живот, който хората правят. След 18 месеца почти изцяло вкъщи, много от тези в западните държави преосмислят баланса между работа и личен живот, дистанцията, която са готови да пътуват за работа и изобщо позициите, на които искат да се трудят. Разбира се, това се отнася най-вече за високоплатените офис служители. Останалите нямат особен избор.

Данни, събрани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, показват, че в 38-те държави членки около заетостта от началото на пандемията е спаднала с около 20 млн. души. От тях 14 млн. са напуснали пазара на труда и нито работят, нито търсят работа. Спрямо 2019 г. 3 млн. повече младежи нито учат, нито работят.Пандемията засили и тенденциите, които бяха започнали и преди кризата, например интернет пазаруването.

Макар че данните са твърде променливи, може да се каже, че хората в западните държави вече търсят работа по-дълго и преценяват по-внимателно къде биха искали да работят.

За правителствата ключовите уроци са, че трябва да запазят трансграничните пазари на труда; да субсидират целево все още засегнатите сектори; и да промотират инвестициите в човешки капитал, с което да бъдат преквалифицирани тези, които работят в секторите, които ще продължават да западат.

За страните със застаряващо население и намаляваща работна ръка е важно да се увеличи притока на мигранти. Германия, например, се нуждае от 400 хил. квалифицирани служители годишно, за да бъде запълнена пропастта между търсене и предлагане на пазара на труда.Но в крайна сметка всичко това е добре за служителите. Компаниите ще трябва да се съревновават повече и да предлагат по-добри заплати и условия - включително по-добър баланс между работа и личен живот.