Курсът на Европейския съюз към енергийна ефективност дава видими резултати, но неговата зависимост от вноса на енергоносители остава. През изминалия четвърт век 28 страни-членки на ЕС направиха голям пробив в своето икономическо развитие, но потреблението на енергия в ЕС не само не се увеличи, но дори се сви. През 2015 г. то бе по-ниско, отколкото през 1990 г., изчислиха от европейското статистическо ведомство Евростат в Люксембург.

През 2015 г. държавите-членки на Евросъюза са изразходвали 1626 милиона тона условно гориво /петролен еквивалент/. Това е с 2,5% по-малко, отколкото през 1990 г., и с цели 11,6% по-малко, отколкото през 2006 г., когато беше достигнат пика на енергопотреблението. Следователно до средата на миналото десетилетие търсенето на енергия в Евросъюза е растяло. С енергоспестяване фактически европейците се занимават през последните десет години.

Според данните на Евростат, енергийното потребление в ЕС започна да намалява през 2007 г. /да припомним, че това беше периодът на бързо растящите цени на петрола/, рязко се сви през 2009 г. заради световната икономическа криза, а след нейния край тръгна нагоре през 2010, но от 2011 г. отново с ударни темпове започна да намалява.

При това икономическият растеж в повечето страни от ЕС продължи. Така че курсът към енергоспестяване вече няколко години дава видими резултати. Възобновяемата енергетика в ЕС бурно се развива, но главният източник на енергия остават въглеводородите.

Намаляването на енергийното потребление в ЕС - това е първата тенденция, която посочват от Евростат. Втората тенденция се състои в това, че съкращаването се придружава с устойчиво намаляващо търсене на изкопаеми горива - петрол, гази въглища. И макар те, както и преди да остават основата на европейската енергетика, техният дял намаля: от 83% през 1990 на 73% през 2015 г.

Третата тенденция е, че зависимостта на влизащите в ЕС страни от вноса на енергоносители непрекъснато расте. Ако през 1990 г. те са внасяли от трети страни малко повече от половината от необходимите им изкопаеми горива /53%/, то към 2015 г. този показател е нараснал до три четвърти /73%/. Най-рязко увеличаване на зависимостта от вноса на горива се наблюдава във Великобритания.

През 1990 г., когато добивът на петрол и газ в Северно море все още беше в подем, а родните недра продължаваха да осигуряват въглища на британците, делът на вноса бе само 2%. През 2015 г., когато много петролни и газови находища се изтощиха, а всички мини са окончателно затворени, степенна на зависимост от вноса нарасна до 43%.

Сходна е динамиката в Холандия, която навремето също задоволяваше сама своите нужди от петрол и газ в Северно море: през 1990 тя внасяше 22% от енергоносителите, а през 2015 г. - вече 56% от изкопаемите горива не са холандски. В Полша, където преди четвърт век основата на енергетиката беше полските въглища, зависимостта от вноса беше минимална - само 1%. Намаляването на потреблението на въглища по икономически и екологични причини увеличи този показател до 32%.

Впрочем тези държави са все още достатъчно автономни в сравнение с Германия - най-големия европейски потребител на енергия /тя изгаря 19% от цялото условно гориво в ЕС/. Зависимостта на ФРГ от вноса на изкопаеми горива е нараснала за четвърт век от 53% до 79%. Процесът на съкращаване на дела на изкопаемите горива не навсякъде е еднакъв. Най-радикално от всички съкрати потреблението им Дания /от 91% на 69%/, една от първите страни, които заложи на възобновяемите източници, преди всичко вятъра.

В резултат на това Дания е държавата, която днес зависи най-малко от вноса на въглеводороди. В същото време енергетиката на Кипър, Холандия, Ирландия и Полша използват над 90% изкопаеми горива, средно за ЕС този показател е 73%. Има само още три страни, в които производството на електричество зависи под 50% от петрола, газа и въглищата. Това са Швеция /30%/, Финландия /46%/ и Франция /49%/.

Във всичките три случая това е резултат от развитието на ядрената енергетика. Всичко това означава, че държавите от ЕС, въпреки очевидната тенденция към съкращаване на изкопаемите горива, още дълго време ще използват газ и петрол. Заради изтощаването на собствените си запаси те все по-активно ще ги внасят.