Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата: енергийна бедност грози милиони

Значителна част от европейските домакинства са много трудни за охлаждане през лятото поради начина, по който са проектирани.

Всяка зима милиони европейци не успяват да опотляват достатъчно домовете си на минусови температури, докато сметките за електричество растат, пише Euronews.

Но друг вид енергийна бедност сега се увеличава с рекордните високи температури на континента година след година. Мнозина се опитват да охладят домовете сред екстремни горещини, а изменението на климата само ще влоши този проблем.

Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата, като температурите се повишават около два пъти по-високи от средните за света. Експертите прогнозират, че броят на европейците, изложени на екстремни горещини, ще нарасне от 10 милиона на 100 милиона до 2100 г.

Всяко лято е по-горещо и за по-дълъг период

Базираната в Лисабон климатична неправителствена организация Zero Portugal наскоро прави проучване, за да открие домакинствата дали домакинствата страдат от топлинен дискомфорт в домовете си както през зимата, така и през лятото.

От 315 респонденти, почти 55 процента казват, че изпитват затруднения през цялата година, когато става въпрос за адекватно отопление и охлаждане на домовете им.

Енергийната бедност през лятото е много по-трудна за преодоляване

Рискът от прегряване е особено висок за по-възрастните хора и въпреки че шансовете това да се превърне в топлинен удар на закрито са ниски, опасността все пак съществува.

По-топлите домове носят рискове за здравето - особено за уязвимите

Летата стават все по-горещи и домовете в Европа трябва да се адаптират, за да предотвратят опасните рискове за здравето, свързани с рекордните температури.

Екстремните горещини убиват над 175 000 души годишно в Европа според СЗО.

Най-важният търговски път в Европа отново е изложен на риск, заради екстремния климат

Първоначално предупреждения за ниските нива на Рейн дойдоха през 2018 г., когато реката достигна исторически ниски нива

Френската фондация за жилищно настаняване на хора в неравностойно положение (FAP) посочва изследване, което показва, че един на всеки седем души във Франция живее в район, който ще бъде изложен на повече от 20 необичайно горещи дни всяко лято до 2050 г.

Домакинствата с ниски доходи в кварталите, където пренаселеността е често срещана, понасят топлината на тази опасна жега. Въпреки че Франция изисква от наемодателите да гарантират, че домовете, които отдават под наем, остават при минимум 19 градуса, няма специфична граница на максималната температура като част от тези стандарти.

Сградите са изправени пред проблеми, подобни на тези в останалата част на Европа: лоша изолация и липса на защита от топлината през лятото.

Решения за енергийна бедност в Европа?

Движението Build Better Lives, което представлява група от 90 НПО за социална справедливост, здравеопазване и опазване на околната среда, призовава за достъпни ефективни решения, които да помогнат на хората да поддържат домовете си удобни и да намалят сметките за енергия.

Това включва по-добра изолация, засенчване на прозорци с сенници и използване на по-ярки цветове за фасади или покриви, които помагат да се поддържат сградите хладни. Градовете могат да бъдат озеленени, като се с повече дървета и паркове, за да се предотврати превръщането им в бетонни и стоманени топлинни острови.

Тези пасивни методи за охлаждане намаляват необходимостта от климатизация. Тъй като се очаква глобалното търсене на механично охлаждане да се утрои до 2050 г., подобреният дизайн на сградите и градското планиране ще помогнат за избягване на емисиите.

Необходими са и по-добри системи за предупреждение. Атина, един от градовете, в които се очаква най-много от горещи вълни и суша до средата на века, е добър пример. Градът назначи специалист през 2021 г., който категоризира горещите вълни, което позволява на обществеността да ги идентифицира по-добре и да реагира на тях.