Европа иска да побърза с производството на редкоземни метали, за да диверсифицира веригата си за доставки и да намали зависимостта от Китай като неин основен доставчик.
Има няколко минерала, които ще бъдат от голямо значение за развитието на световната индустрия за възобновяема енергия, които се използват за производство на батерии, слънчево и вятърно оборудване и чисти технологии. Глобалната зависимост от Китай за тези минерали е значителна и страната продължава да доминира в световното в производство на литий и няколко други важни минерали. Наскоро обаче стана ясно, че може би ще има начин Европа да стимулира регионалното производство на критични метали и минерали, за да укрепи своята верига за доставки и да повиши енергийната сигурност по време на зеления преход, пише Oilprice.
Докато светът намалява своите дейности във въгледобива, добивът на минерали нараства с бързи темпове. Глобалното търсене на критични метали и минерали се очаква да нарасне от около 7,5 милиона тона през 2020 г. до 28 милиона тона до 2040 г., според Международната агенция по енергетика.
Няколко държави доминират в добива на минерали, като сред тях са Китай, Русия, Чили и Демократична република Конго. Поради силната зависимост от критични минерали за стимулиране на глобален зелен преход, ЕС реши да не спира вноса на минерали от Русия, въпреки въвеждането на забрана за внос на петрол и газ след руската инвазия в Украйна. Основният източник на минерали за ЕС обаче продължава да бъде Китай, който доставя около 90% от европейския пазар на минерали. Това не е изненадващо, като се има предвид, че Китай държи половината от световния капацитет за преработка на литий, кобалт и манган.
Страховете от прекомерна зависимост от единствена сила за доставките на минерали в Европа накараха ЕС да се обърне към добив на редкоземни елементи, за да укрепи своята верига за доставки. Минната промишленост в Европа продължава да е слабо развита, но няколко енергийни компании извършват проучвания, за да оценят потенциала за разработване на нови минни дейности. ЕС създаде и Закон за критичните суровини с цел до 2030 г. да извлича минимум 10% от годишното търсене на критични минерали в региона от Европа.
И все пак има някои ограничения пред разширяването на добива на минерали, като например опасенията за околната среда. Копаенето на минерали, за да се подкрепи екологичния преход може да не е съвсем добро, защото еколозите се притесняват, че това може да причини повече вреда, отколкото полза, освен ако не бъде направено по устойчив начин, което води до по-строги разпоредби за добива в региона.
Минната компания Rare Earths Norway съвсем наскоро обяви, че е открила най-голямото доказано находище на редкоземни метали в Европа, което според нея може да бъде ключово за по-голяма диверсификация на веригата за доставка на минерали. Fen Carbonatite Complex в югоизточната част на Норвегия разполага 8,8 милиона метрични тона общи редкоземни оксиди с разумна перспектива за икономичен добив. Те се смятат за жизненоважни за бързото разширяване на дейностите, свързани с възобновяема енергия, и развитието на чисти технологии. Rare Earths Norway обяви, че има приблизително 1,5 милиона метрични тона свързани с магнити редкоземни елементи, които са подходящи за използване в електрически превозни средства и вятърни турбини.
Норвегия не е единствената европейска страна, която има за цел да развие своята индустрия за добив на минерали. Швеция обяви откриването на находища на редки земни елементи миналата година. Държавната компания LKAB установи, че има смесени редкоземни елементи с желязната руда, която добива в най-северния град на Швеция Кируна. След първоначалните оценки се смята, че има 1,3 милиона метрични тона редкоземни елементи в мината. Сондирането обаче е бавна работа, като компанията предполага, че може да отнеме до шест или седем години, за да завърши проучването. След като бъдат завършени, производствените дейности могат да започнат, стига находищата да се считат за жизнеспособни.
Новите открития биха могли да помогнат на ЕС да намали зависимостта си от Китай и Русия за неговите критични минерали, като помогнат за диверсификация на веригата за доставки и да подобри енергийната сигурност по време на зеления преход. Вероятно обаче ще отнеме много време за установяване на производствени проекти след няколко години проучване и анализ.