Съдът със седалище в Люксембург е излязъл с решение, че забраната за внос на алкохолни питиета от частни лица нарушава основен закон на ЕС, а именно свободното движение на стоки вътре в общността. Отсъждането на Европейския съд може да увеличи свободите на европейските граждани да пренасят вино и бира свободно между страните в блока състоящ се вече от 27 страни.
Европейските съдии са констатирали, че шведската компания Системболагет, която притежава и управлява всички магазини за продажба на алкохол в Швеция, използва непозволени средства под прикритието на държавната политика за ограничаване на злоупотребата с алкохол, за да забранява на гражданите си да внасят бира и вино на по-ниски цени от други европейски държави.
Съдът подкрепи шведа Клас Розенгрен, който заедно с други 10 свои съграждани си е поръчвал испанско вино от датски сайт, за да спести допълнителните разходи, които компанията Системболагет начислява при вноса на алкохолни напитки.
Държавният монополист обаче конфискува вносната стока поръчана от господин Розенгрен, което води до завеждане на съдебно дело от негово име срещу Системболагет, което стига до върховния съд на Швеция, а от там е прехвърлено към Европейския съд в Люксембург.
Швеция е под натиск от Европейските органи да облекчи строгия контрол на внос на алкохолни напитки в страната от както се присъедини към ЕС през 1995 г. Европейските политици не веднъж са обвинявали скандинавската страна, че с политиката си за подобряване на общественото здраве, нарушава основен принцип действащ в ЕС, а именно свободния пренос на стоки вътре в Съюза.
USD
CHF
EUR
GBP
pallini
на 07.06.2007 в 01:00:38 #1Легендарния модел на Скандинавския социален капитализъм се руши тензенциозно. В развитието на обществата на всички Северни старни не може да се пренебрегне тяхната строга политика към употребата на алкохол. В Южна Европа все още има хора, които мислят, че в Скандинавия има сух режим. Такова нещо не е имоло вече десетки години, но продажбата на алкохол е бил и все още е държавен монопол. Едно от логичните обяснения е, че грижата за бездомните алкохолици е тежест на обществото и неговото финансиране трябва да дойде от самите употребяващи, от данъците и акцизинте. Същото това общество по този начин е намерило метод да контролира употребата, така че тя да не пречи на самите членове да ходят на работа, да имат семейства и да се грижат за тях. По правдоподобното обяснение е това, че в тия страни алкохола е бил винаги в култ, за него не се щадят средства и това е едно от най-сигурните пера на държавата за попълване на бюджета. Във всичките тия страни това е средство за политическо влияние, популизъм и повод за борба на всякакъв вид обществени сдружения за постигане на власт под формата на грижа за човека. Действително контрола над производството и продажбата държи някакъв ред и ясна картина на правилата на играта, защото ако се освободи резултата може да е пагубен за нациите. Климатичните особенност, рядката населеност, студенината в отношенията между хората и начина на живот, подчинен на правилата на вълка единак, довеждат до голям брой самоубийства и най-вече до постоянна злоупотреба с твърд алкохол. В тия страни се пие за да се напиеш, а не защото ти е вкусно. Тук се казва - ако искам да ми е вкусно ще пия портокалов сок. Тук не се пие с мезе и с часове, а на екс или 10 бири без нито залък. Тези особенности са накарали тия държави да впрегнат Лютеранския си трезв ум и да направят нещо в полза на всички-контрол върху алкохола. Всеки може да си купи от 10 до 20 часа всичко, но от определени магазини и ако не ще да се подчинни на реда, ще си плаща дебело. ЕС цели много неща с това решение, защото веднъж разбивайки монопола на държавите идва ред и на хазарта, който е 100% държавен. А там са вече цифри не за подценяване. На второ место е този голям и платежоспособен пазар, който ако може да си поръчва по интернет например уиски 2,5 - 3 пъти по евтино от собствените магазини, той е загубен за собствените си страни.Не знам дали някой може да направи връзката между това решение и акциза върху ракиите в България, но твърдя със сигурност, че съвсем скоро цените на алкохола ше се изравнят в ЕС за нещастие на българите и за щестие на пиячите от Севера. Кой ще спечели, не знам, знам само, че огромните световни дистрибутори на твърд алкохол, владеещи по 10-20 бранда, се броят на пръстите на едната ръка.