Ако няма сериозен обрат в статистиката за последните три месеца на миналата година, първата година в еврозоната и в Шенген би трябвало да покаже спад на преките чуждестранни инвестиции в Хърватия спрямо предходната година. В този случай ще се покаже, че пълното интегриране на държавата в Европа не е било решаващо за по-голям приток на чужди инвестиции.
За анализаторите това не е неочаквано. Всеки сериозен инвеститор взема предвид цялостната икономическа, политическа и социална картина на страната, когато взема решение за инвестиция.
Постепенно материализиране
Стойността на чуждите инвестиции през 2023 г. ще стане известна през април. Последните налични данни на Хърватската народна банка за трите тримесечия на миналата година показват, че преките чуждестранни инвестиции са достигнали 2,6 милиарда евро. Най-много от Австрия - 705 млн. евро, следвана от инвеститори от Холандия (571 млн. евро) и Германия с вложени 471 млн. евро.
От началото на това десетилетие годишният размер на преките чуждестранни инвестиции в най-новата членка на еврозоната е значително по-висок, отколкото преди десет години, пише lidermedia.hr. През 2022 г. в Хърватия са инвестирани 3,4 млрд. евро, а през 2021 г. са регистрирани рекордните 3,95 млрд. евро. Така страната се върна на нивото от 2007 и 2008 г. Намалението на инвестициите през първите девет месеца на 2023 г. в сравнение със същия период на предходната година отразява главно по-малките капиталови инвестиции в сектора на финансовите услуги и по-малките вложения в недвижими имоти. Ръст на чуждестранните инвестиции обаче се отчита в други дейности, особено в информационните услуги, енергетиката и търговията.
Очаква се по-дълбоката интеграция на Хърватия с ключовите икономики на еврозоната да засили вътрешната конкурентоспособност, а по-нататъшното подобряване на бизнес и инвестиционния климат и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност трябва да стимулира растежа на по-технологично интензивни дейности и да привлече повече производствени и експортно ориентирани инвестиции.
Благоприятното въздействие на присъединяването на Хърватия към еврозоната и Шенген върху притока на преки чуждестранни инвестиции поради укрепването на доверието на инвеститорите, намаляването на несигурността и като цяло подобрения бизнес климат трябва да продължи да се материализира постепенно, докато интензивността на този ефект ще зависи от от степента, до която са премахнати другите пречки пред чуждестранните инвестиции.