Данните за БВП през първото тримесечие на 2013 г. на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ се състои от подрегионите Централна Европа - Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Словения; Югоизточна Европа - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Румъния и Сърбия; ОНД - Русия, Украйна и Беларус) бяха доста разнопосочни, но негативните тенденции зададоха общия тон, са казва в анализа на Райфайзен Банк Интернешънъл .

„Докато Румъния и Унгария надхвърлиха очакванията, през периода наблюдавахме негативни резултати главно в най-големите икономики в региона - Русия, Украйна, Полша и Чехия. Отчетеният непроменен резултат в Австрия бе според нашите очаквания. През 2013 г. растежът на БВП е най-слабият от кризисната 2009 г.". Така Петер Брециншек, директор на Райфайзен Рисърч, започва анализа си по повод последната тримесечна публикация "Стратегии за Австрия и ЦИЕ".

Ситуацията не претърпя особени промени през второто тримесечие

Повечето от данните за индустриалното производство в ЦИЕ през пролетта сочат, че то е в процес на оттласкване от дъното. Все пак, водещите индикатори подхранват умерено по-големи надежди за лек ръст на БВП през втората половина на годината. Въпреки това, умерените темпове на растеж на БВП няма да се наблюдават отново до 2014 г.

"Понижихме очакванията си за някои отделни държави като Русия и Украйна, и по този начин прогнозата ни за реалния ръст на БВП за целия регион през идната година е около 2.3%, което все още е значително под потенциала. Австрийският БВП може да нарасне до 1.5% през 2014 г., подкрепен от нетния износ и вътрешното потребление, както и от благоприятната ситуация в Германия", смята Брециншек.

Възможно краткосрочно напрежение върху валутите в ЦИЕ

Низходящата тенденция на лихвените проценти в ЦИЕ и Турция бе съпътствана от изключително експанзивна монетарна политика от страна на ЕЦБ. Спадовете в нивата на инфлацията ще позволят допълнителни намаления на лихвените проценти до края на годината, но те се очаква да спрат през следващите шест месеца, поради глобалните дебати за ликвидността, както и предвижданото съживяване на икономическата активност и инфлацията.

"До пролетта, намаляващите диференциали на лихвените проценти бяха подкрепени от входящи краткосрочни капиталови потоци, но в краткосрочен план, тези потоци от "горещи пари" се очаква да се обърнат и по този начин да доведат до напрежение върху валутите в ЦИЕ. Все пак, до края на годината, отново очакваме по-добри нива на съотношението с еврото", казва Брециншек.

Капиталовите пазари в ЦИЕ са засегнати от негативното отношение към развиващите се пазари

Докато спадът в доходността на повечето държавни ценни книжа на страните от ЦИЕ отразяват позитивната страна на глобалното предлагане на ликвидност, капиталовите пазари са засегнати от негативния сантимент по отношение на развиващите се пазари. В частност, големите борси в Русия и Полша са повлияни от този процес, а от началото на годината Унгария, Хърватия и Румъния успяха да се задържат леко над повърхността. "Дискусиите за промяна на политиката на Федералния резерв ще окажат негативно влияние и върху пазарите в ЦИЕ. Отначало капиталовите пазари в цяла Източна Европа ще претърпят период на корекции, но условията би трябвало да се подобрят към края на 2013 г. поради очакванията за раздвижване на икономиката". Това е прогнозата на Брециншек за второто полугодие.

По отношение на държавните ценни книжа, негативното влияние на международните капиталови потоци се балансира от позитивното развитие при лихвените проценти на местните пазари. Руските правителствени и корпоративни облигации предоставят атрактивни възможности за възвращаемост за период от 3 до 12 месеца. Полските и румънски държавни ценни книжа също са с препоръка за покупка за срок от 2 до 6 месеца.

Присъединяването на Хърватия към ЕС предоставя дългосрочни възможности за борсата в Загреб

"Най-добре представящият се индекс през първото тримесечие - хърватският CROBEX10, отново отчете спад през второто тримесечие. Борсата страда от хронично слабия растеж, тъй като икономиката продължава вече 5 години да бъде в рецесия. За 2013 г. очакваме спад на БВП от 0.5%", анализира Брециншек най-новия член на ЕС. "Хърватското присъединяване към ЕС предоставя дългосрочни възможности за борсата в Загреб. Подобрението на възприятието за риск на Хърватия, заедно с напредването на процеса на конвергенция, вероятно ще даде своите плодове в дългосрочна перспектива под формата на нарастващи капиталови потоци от чужбина. Все пак е рано, тези позитивни фактори да окажат влияние.

Австрия: По-ниските приходи от данъците върху доходите да бъдат компенсирани от ограничения в разходите

Тъй като инфлацията достигна до нови най-ниски нива (с изключение на Русия и Румъния), усилията за консолидация на бюджета напредват бавно. Фактът, че в Австрия, бюджетният баланс през 2013 и 2014 г. се очаква да бъде под 3 и съответно 2% от БВП, се дължи най-вече на по-големия ръст на приходите, особено от данъка върху доходите. Приходите също така са подкрепени и от средната инфлация от 1.9%, която упорито продължава да бъде над тази в Еврозоната.