Пакт за помощ на Гърция, европейски компромис или солидарност за изпаднала в дългова криза страна от еврозоната, сигнал за финансовите пазари. Всичко това е вярно като обобщение от приетия късно снощи пакет от мерки за помощ на Гърция от лидерите на държавите от еврозоната.

Европейският план за помощ на Гърция предвижда създаването на европейска рамка за отпускане на координирани двустранни заеми от страните от еврозоната. Кредитите ще бъдат отпускани изключително на доброволна основа. В допълнение ще бъдат използвани средства от Международния валутен фонд (МВФ).

Този пакет има два съществени момента. На първо място финансова подкрепа от ЕС Гърция ще получи, когато се изчерпат всички възможности, които й дават финансовите пазари. Чак тогава се допускат заеми от Международния валутен фонд (МВФ) и от централните банки на държавите от еврозоната. Парите от ЕС обаче ще са повече от тези на фонда.

„Това е смесен механизъм, но с доминиран от помощта, давана от Европа. Вторият елемент е, че този механизъм ще бъде задействан само в краен случай, т.е. само когато се окаже, че финансирането чрез заеми от международните финансови пазари е недостатъчно", обобщи резултатите от преговорите председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, цитиран от кореспондента на БНР в Брюксел.

Дори и да не се споменава в официалните съобщения и изявление, това се случи заради сближените позиции на Германия и Франция, но всъщност под диктата на канцлера Ангела Меркел. Тя многократно е казвала, че МВФ може да се включи в спасителния план, но тази препоръка винаги е съпровождана с обвинението към Атина, че не заслужава голяма европейска солидарност, защото не е спазвала необходимата финансова дисциплина.

Според агенция Reuters френско-германското споразумение отлично съчетава желанията на очерталите се ясно два лагера - от една страна Франция, която искаше на всяка цена да има план за евентуална помощ на Гърция. От друга страна Германия, която настояваше в такъв план да участва и МВФ и искаше помощта да бъде подложена на множество условия, които ще накарат гръцките власти в бъдеще да се придържат към стриктна финансова дисциплина.

Като евентуални заемодатели най-вероятно ще се включат освен Германия и Франция, но и Италия. Централните банки на тези страни, както и на всяка друга държава от еврозоната могат да предоставят кредити на Гърция, след оценка за целесъобразност от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ).

 „Планът за помощ на Гърция е открит механизъм, не е ограничен в някаква пределна сума, има универсален характер и може да бъде използван като основа за оказване на финансова подкрепа на която и да е от страните от еврозоната в случай на необходимост", това пък е коментарът на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише.

Печелившият в случая се оказа гръцкият премиер Георгиус Папандреу, който с дипломатическите си совалки през последните две-три седмици успя да издейства „спокойствие" за кабинета си да продължи болезнените реформи, защото има сигурен резервен вариант. „Гърция въведе сериозни мерки. Решени сме да си подредим къщата. Както и да гледаме на споразумението, Гърция е на прав път!", каза Папандреу, цитиран от всички световни агенции.

Сред политическото решение последва и реакцията на финансовите пазари. „Европейският план за помощ на Гърция бе дългоочакван сигнал за финансовите пазари", заяви след срещата на лидерите на 16-те страни от еврозоната в Брюксел португалският премиер Жозе Сократиш. И днес вече има леко поскъпване на еврото, след като вчера единната валута отбеляза 10-месечно дъно.