Докато целият свят се чудеше каква е ролята, която изигра съпругата на френския президент Сесилия Саркози за освобождаването на българските медици от либийски плен, самият френски президент не си губеше времето. Той сключи договор за доставка на ядрен реактор за Либия.

Сделката ще донесе милиарди долари в бюджета на Франция, а освен това Франция ще получи достъп до залежите на уран и ще закрепи позициите си в Северна Африка.

Тази безцеремонна стъпка на Франция може да се възприеме като откровен сепаратизъм по отношение на Европейския съюз.

Още на следващия ден след подписването на договора, порой критики се изсипа върху Никола Саркози. Обвиняваха го, че е безпринципен, едва ли не е сключил „сделка с дявола", предвид меко казано съмнителната репутация на либийския лидер Муамар Кадафи.

Във Франция критиката идва предимно от страна на зелените. Организацията Sortir du nucleaire, която апелира Франция изцяло да излезе от атомната енергетика, откровено нарече Саркози „лъжец". Според версията на еколозите, Саркози бил обещал да не предлага ядрени технологии в замяна живота на българските пленници.

Активистите са убедени, че потребността да се строи ядрен реактор за опресняване на морска вода е лъжлив предлог за получаване на достъп до по-опасни технологии. Много по-ефективно, икономично и екологично би било използването на слънчева енергия, която в Либия изобилства. Кадафи всъщност бил заинтересован не от опресняване на вода, а от създаване на оръжие за масово поразяване.

Същото твърдят и други зелени организации, например Greenpeace. Представителят на Greenpeace Фредерик Марилие е напомнил за сключвани и по-рано от страна на френски лидери мръсни сделки и е посочил, че Саркози продължава „славната" традиция. „Сега дойде ред на правителството на Саркози да разпространява ядрени технологии", негодува Марилие.

Критика е дошла и от политическата опозиция във Франция, обаче толкова слаба, че не си струва да се говори за нея сериозно. Социалистическата партия, очевидно за да спечели точки, е поискала обнародването на всички договори, подписани с Либия: французите имали законово право да знаят за секретните параграфи. С това горе-долу критиката се изчерпва.

Не така стои въпроса с европейците, като най-силно се противопоставя Германия. Германските медии са обвинили френския президент в цинизъм. Политиците от ФРГ са нарекли действията му „националистически оцветена активност".

Германски дипломат, пожелал анонимност, е обяснил, че Германия е силно раздразнена, тъй като проектът на Франция действа против интересите на Германия. „Тази сделка засяга не само Франция. Износът на атомна техника за трети страни засяга пряко всичките европейци. Такива въпроси могат да се решават само след консултация на лидерите на страните на ЕС на най-високо равнище, а не в едностранен порядък, както това прави Саркози".

Саркози изглежда не обръща внимание на противниците си. Той се ръководи само от интересите на Франция, икономиката на която се нуждае от нови импулси. За това той е готов да се откаже от всякакви принципи, какво говорим за призрачните идеи на солидарност с другите страни от ЕС.

А тъкмо за този „икономически национализъм" французите го обичат. Френски журналист е признал за РБК Daily, че ако въпросното споразумение е било изнесено за обсъждане в 27те страни на ЕС, то и след 20 години по него решение нямаше да има.

„При никакви обстоятелства Франция няма да решава националните си икономически въпроси в рамките на ЕС. Това означава стагнация и смърт за нашата икономика", обяснил е журналистът.