Информационно-комуникационните технологии (ИКТ) и далекосъобщенията продължава да е най-бързо растящия сектор в икономиката на София. Той нараства почти двойно в рамките на последните пет години до 10,9 млрд. лв., или 15% от БВП на столицата, гласи доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции и Института за пазарна икономика. "Тъй като отрасълът се характеризира с особено голяма производителност на труда, това позволява съответно заетите в него да получават чувствително по-високо заплащане от средното както за страната, така и за столицата, което им осигурява сравнително висок стандарт на живот", пише в него.

Аутсорсинг секторът също расте бързо и вече надхвърля 9 млрд. лв. произведена продукция към края на 2019 г. За разлика от ИКТ сектора, който е разнообразен откъм размера на компаниите, този се доминира от няколко големи фирми с по няколко хиляди наети.

Тези сектори обаче все още не са най-значимите за столицата. Най-голяма тежест има търговията, която съставлява над 1/5 от икономиката на София, като през последните години този дял остава сравнително стабилен и номинално през 2019 г. достига 19 млрд. лв.

На второ място е преработващата промишленост с 10,4 млрд. лв. "Този отрасъл е движен от няколко големи ключови предприятия с предимно експортен профил, като сред важните подсектори са производството на метални изделия, хранително-вкусовата промишленост. Въпреки големия фокус на столичната икономика върху услугите, през последните години индустриалните дейности се развиват с относително бързи темпове, особено ако поставим активността вътре в столицата в по-широкия контекст на близки общини като Божурище, Елин Пелин и Костинброд. По-нататъшното развитие на този отрасъл до голяма степен зависи и от способността му да интегрира съвременни технологии в дейността си, включително поради ограничения достъп до подходяща работна ръка и пространство в рамките на града", пише в доклада.

Сред другите основни сектори е строителството, което постига 8,3 млрд. лв. произведена продукция към края на 2019 г. Заради кризата обаче през следващите години вероятно неговият дял ще спадне. Благодарение на столичното летище транспортният сектор в София записва 7,1 млрд. лв. Той също ще пострада от кризата.

В абсолютно изражение икономиката на София все още е около 40% от общия БВП на България, като данните за 2018 г. показват, че столицата расте с по-бързи темпове спрямо държавата. "Ускорението на растежа в столицата се дължи в голяма степен на положителната динамика в сферата на услугите, които вече заемат близо 90% от добавената стойност в София. Развитието на дигиталния сектор, особено в сферата на информационните технологии и услуги, е основният двигател за растежа на столичната икономика", се сочи в доклада.

Растежът в София е в голяма степен подкрепен и от постоянния приток на население, в т.ч. млади и активни хора, на фона на спада на населението в страната.

През 2018 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област София (столица) достига над 33 хил. лв., което е повече от два пъти над средната стойност за България. София изпреварва чувствително всички други икономически центрове в страната, което е провокирано от тоталната доминация на столицата в сферата на услугите. Разликата между София и икономически по-слабо развитите области в страната е чувствителна и в някои случаи достига над четири пъти, изчисляват авторите на доклада.

Инвестиции

Както и при общата икономическа активност, София е център на инвестиционната дейност в страната. Към края на 2019 г. малко над половината от общо 25 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с натрупване в България са били в столицата. Съпоставени спрямо населението, ПЧИ в София са 9,6 хиляди евро на човек или приблизително три пъти над средната за страната стойност.

Чуждите инвестиции в ИКТ и далекосъобщенията са почти изключително в столицата - 1,7 милиарда евро в София срещу едва 61 милиона евро извън нея. При аутсорсинг сектора има повече баланс, но и тук столицата има превес. Ако съдим по тенденциите през последните няколко години обаче, изглежда много вероятно все по-острият недостиг на подготвени работници в ИКТ отрасла да насочи нови инвеститори извън столицата, смятат от ИПИ.

Данните сочат интересна тенденция. "Докато в България, особено извън столицата, се наблюдава ясен тренд към постепенно повишаване на преките чуждестранни инвестиции - през последното десетилетие най-вече благодарение на бързото развитие на преработващата промишленост - то индикаторът за София остава на едни и същи равнища. Това до известна степен е и следствие от различните демографски тенденции - докато столицата постепенно увеличава населението си, в страната като цяло се наблюдава спад", пише в анализа.

Износ

Тенденциите от последните години сочат значителна концентрация и ръст на износа на България в столицата като делът ѝ е нараснал от 1/4 през 2013 г. до над половината от целия износ на страната през 2019 година.

Разпределението на приходите от износ до голяма степен следват общия профил на икономиката на Столична община. Прави впечатление обаче много големият дял на търговията. Това най-вероятно отразява регистрирани в София външнотърговски фирми, които изнасят продукта на други фирми. Очаквано, голяма е и стойността на износа на ИКТ сектора - 5,6 милиарда лева - предвид че много малка част от дейността му задоволява вътрешно търсене.

Същото важи и за двете дейности, между които е разпределен аутсорсингът на услуги, като взети заедно износът им възлиза приблизително на еквивалента на 3,5 милиарда лева. В динамика, именно двете "части" на високотехнологичния отрасъл са тези, при които се наблюдава и най-голям ръст на износа.

Работни места

Кризата, която започна в началото на 2020 г., се отразява по-слабо на столицата. В София са загубени около 18 хил. работни места между март и май т.г., като на фона на 700 хил. заети в края на 2019 г. ефектът е сравнително ограничен, коментират авторите. Загубените работни места са ограничени и са концентрирани в най-засегнатите сектори, в т.ч. търговията и туризма. Дигиталният сектор, който създаваше най-много нови работни места в навечерието на кризата, все още остава в сравнително добра форма.