Вчера се навършиха 30 години от падането на Берлинската стена. Историците отдават този феномен на различни причини - военната мощ на САЩ, неизбежността на демокрацията и проблемите в СССР, а някои, включително Михаил Горбачов, посочват като причина взрива в АЕЦ "Чернобил". Но малцина обръщат внимание на икономическото състояние на Съветския съюз към 1989 г.
Могат ли да смятат социалистите?
Още през 1920 г. великият икономист Лудвиг фон Мизес посочва, че калкулацията в условия на социализъм - т.е. на държавна собственост върху факторите на производство, е невъзможна. Причината е проста: в системата няма реални цени, които могат да покажат какво се търси и какво - не. Нещо повече, когато в системата отсъстват цени на потребителските стоки, няма как да се знае колко и какви капиталови стоки да се произвеждат.
Това означава, че ако не е известно какво искат потребителите реално, няма да е известно с какво то трябва да се произвежда. Едно от най-известните проявления на този проблем е автомобилното производство в СССР, където не просто возилата са некачествени, но и са дефицитни. Но не са само автомобилите. Производството в целия Източен блок днес е запомнено чрез анекдоти (не само за завода за "цели проводници"), например този за фабриката за гвоздеи, която преизпълнява петилетната норма от 80 тона като просто произвежда един колосален пирон.
Единственото, до което може да доведе системата на социализма, неизбежно страдаща от проблема с калкулацията, е крах. Седем десетилетия след публикуването на статията на Мизес "Икономическата калкулация в социалистическата федерация" (която две години ще прерасне в книгата "Социализмът: икономически и исторически анализ") това наистина се случва с разпада на СССР през 1991 г.
Как СССР оцелява до края на 80-те години?
Ако неуспехът на социализма е толкова неизбежен, тогава защо той просъществува повече от 70 години? Има две икономически причини. Първата от тях е, че Съветския съюз не се ражда във вакуум. Към края на Първата световна война икономиката на царска Русия далеч не е в добро състояние. Тя е вече твърде бедна заради военните разходи и в резултат от жертвите, а много цехове спират работа заради стачките на работници. Но все пак възкачващите се на власт болшевики заварват някакъв капиталов запас: заводи, земеделска техника (макар и може би твърде първобитна, погледната от призмата на съвременен човек), машини и оборудване, както и майстори, инженери и други специалисти, които знаят как да работят с тях.
Втората причина е, че СССР не съществува във вакуум. Когато Мизес пише за невъзможността на икономическата калкулация при социализма, той е напълно прав. Но съюзът всъщност има цени, които може да вижда - тези на международните пазари. Именно въз основа на тях са се изготвяли и петилетните планове, и целите и стопанството.
Разбира се, това не е устойчив модел на функциониране на една икономика, защото тя не е подготвена за шоковете, които се случват на глобалните пазари. Нещо повече, в действителност системата е наказвала малкото успешни предприятия като част от техните печалби се използват в огромната система на дотации, благодарение на които са съществували цели губещи отрасли. Това е и част от причините те да фалират през 90-те - просто за тях не е имало реално търсене, а са оцелявали единствено благодарение на петилетните планове.
Икономиката на СССР през 1989 г.
След като бунтовете в Унгария (1956 г.), Прага (1968 г.) и Полша (през 70-те) са потушени с военни сили, към края на 80-те може би разпадането на СССР е бил факт, с който ръководството се е примирило. До голяма степен това е поради икономически причини - просто империята не е можела да се издържа. Към този момент например България е в техническа несъстоятелност, тъй като БНБ няма парите за обслужване на дълга, но в сходно състояние са и много други държави от блока.
Това не е нещо, с което самият СССР може да се справи, тъй като той де факто трябва да поддържа на изкуствено дишане сателитите си. Но в сърцето си Източният блок също не е в добро състояние - през 80-те години Москва няма финансовата възможност да го прави. Например само за 1990 г. прогнозираният бюджетен дефицит възлиза на 162 млрд. долара (при това - по данни на руския вестник "Известия"). Сумата възлиза на над 11% от БВП. За сравнение, бюджетният дефицит в САЩ през същата година е 140 млрд. долара или 4% от БВП.
Дефицитът не е изолиран феномен само през 1989 г. Всъщност Съветския съюз е трупал дефицити "от години", по думите на финансовото министерство, например година по-рано дефицитът е 58 млрд. долара. Причините, които изтъкват от самото ведомство, едва ли са учудващи за някого - системно лошо управление в индустрията и земеделието.
Финансовото състояние на СССР не се свежда само до макроикономически величини. Жителите на съюза, освен изключително несвободни, имат поне два пъти по-нисък стандарт на живот от тези, живеещи "на Запад" - при това, по официални данни. Според статистиката към 1989 г. БВП на глава от населението в СССР е 8700 долара, а в САЩ - почти 20 хил. долара. Съдейки по това колко е лесно да се манипулират данните и как държавата лесно може да "напомпа" растеж чрез напълно неефективно харчене, спокойно може да се допусне, че числото за СССР всъщност е било завишено.
Заключение
Когато към това се добавят вече споменатите дефицити, липсата на свобода, но и на качествени потребителски стоки, цензурата и социалистическата опресия, при това контрастиращи с живота западно от Берлинската стена, перфектната буря за нейното рухване вече е бил готов. А към този момент на практика Съветският съюз, както и много от сателитите му, се намират в толкова тежко икономическо състояние, че вече е невъзможно да се предотвратят събитията, довели до рухването на Берлинската стена и до краха на самия съюз не много след това.
USD
CHF
EUR
GBP
